Забавянето на проекта на "Дънди прешъс метълс" за рудника "Челопеч" изпраща негативни сигнали към чуждите инвеститори и налага убеждението, че цели да обслужи неясни интереси, различни от националните. Това е записано в декларация, която беше изпратена в четвъртък до премиера Сергей Станишев. Документът е подписан от ръководителите на минно-геоложката камара, научно-техническия съюз по минно дело, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Американската търговска камара и федерациите на синдикатите на миньорите към КНСБ и към "Подкрепа" като "настойчива молба" към премиера да се ангажира с решаването на казуса.

Министерствата на околната среда и на икономиката превърнаха този проект в проблем на цялата минна индустрия, пише още в декларацията. Организациите допълват, че необоснованите действия на институциите пораждат риска от затихване на минния бранш, и то в най-благоприятния в ценово отношение период.

По думите на изпълнителния секретар на минната камара Петър Петров това не може да се прави в защита на националните интереси и вероятно действията на институциите целят да "разчистят терена" за навлизане на нови субекти. Случващото се с Челопеч обърква намеренията за още 2-3 проекта у нас за добив на злато по цианидна технология. Сред тях са проектът на "Горубсо - Кърджали", които имат готовност, и този на канадската "Мартерн", която проучва над панагюрското село Попинци.

Освен въпроса за отношението към чуждите инвеститори казусът "Дънди" повдига темата за способността на Европейския съюз да наложи разпоредбите си в една от най-новите си страни членки, писа в сряда "Уолстрийт джърнъл". Мъките на канадците се превръщат в ключови в битката между волята на България и ЕС, пише още изданието, цитирайки служители на Европейската комисия.

Представителите на минния бранш отхвърлиха твърденията за големите печалби на концесионера. (По данни на "Дънди" приходите на "Челопеч майнинг" за 2004 - 2006 г. са 279 млн. лв, а разходите - 216 млн. лв. За тези три години обаче са направени инвестиции за малко над 145 млн. лв., което води до нетни резултати от -82 млн. лв. Междувременно концесионерът е изплатил на държавата почти 8 млн. лв. възнаграждение. Петров обясни, че таксата за държавата не е 0.75% от стойността на добитите метали, а 1.5%, като половината отива за отстраняване на стари екощети. Всички пари се внасят в Министерството на финансите, което разпределя как се харчат, обясни той.