Подчинената на президента Георги Първанов Национална служба за охрана (НСО) беше замесена в скандал от бивш служител, който твърди, че тя незаконно е следила и подслушвала политици.  Подп. Николай Марков с 15 години стаж в службата,  уволнен за дисциплинарни нарушения, заяви в предаването на "Нова телевизия" "Коритаров live", че от 2002 г. държавните гардове са били принуждавани да събират сведения за пазените от тях политици. Според него  информацията е отивала при президента. 

Като лидер на парламентарната група на ОДС сред следените била Екатерина Михайлова, която сега е зам.- председател на Народното събрание от ДСБ. По думите на Марков Петър Маринчев, сега  началник на охраната на председателя на парламента Георги Пирински,  е изисквал от гардове с провинения да донасят за охраняваните от тях.

"Целта на разработките е събиране на информация за политически контрол. Тази информация се дава на президента по нерегламентиран ред - за всички политици, които касаят президента", заяви Марков, цитиран от агенция "Фокус".

За незаконното шпиониране Марков е уведомил преди пет години тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров, тъй като службата, която пази държавници и високопоставени политици, е военизирана и дейността й се регламентира от Закона за отбраната. Пред "Нова телевизия" Свинаров каза, че не си спомня за сигнал, но по повод твърденията за нерегламентирано събиране на информация заяви: "Чувал съм."

каза сегашният председател на парламентарната вътрешна комисия. Тя най-вероятно ще се събере, за да разгледа случая. Свинаров припомни в четвъртък, че при уволнението на ген. Димитър Владимиров, който беше началник на НСО до 2004 г., е имало коментари, че гардове следят политици.

 Зам.-председателят на партията Веселин Методиев коментира: "Естествено поръчката трябва да идва от ръководството, дори нещо повече - НСО е встрани от наблюдението на централните държавни институции и е на пряко подчинение към президента и това прави въпроса още по-сложен." Предложението за комисия беше подкрепено от "Атака". Иван Колчаков от СДС каза, че първо трябва да се запознаят с инициативата на ДСБ, да я обсъдят и тогава ще могат да отговорят дали ще подкрепят.

От администрацията на президента Георги Първанов, който в четвъртък празнуваше 50-ия си рожден ден, не коментираха. С официално съобщение НСО отхвърли обвиненията, които определи като напълно безпочвени и накърняващи авторитета и достойнството на службата. В съобщението се казва, че   

за проверка на достоверността на изявленията  на Марков.  Ген. Румен Миланов, който ръководеше гардовете от 2004 г. допреди месец,  отрече пред "Дневник" да е събирана информация за политици.

Николай Марков направи изявленията си, след като в сряда е бил принуден по думите му да  предаде служебната си карта и оръжието не в службата, а на улицата - в центъра на столичния кв. Драгалевци. Той  бил пресрещнат от кадровика на НСО, който му обяснил, че е уволнен, но не му била  представена заповед на началника на службата - ген. Димитър Димитров.

Поводът за уволнението му по думите на Марков е отказ да изпълни устна заповед на зам.-началника на НСО ген. Стоян Томчев. За това на 15 юни му е било наложено наказание мъмрене, а седем дена по-късно за същото нещо е бил наказан и с уволнение.  Той се оплакал писмено на президента Георги Първанов, но досега оттам Марков не е получил отговор. От НСО съобщиха в четвъртък, че гардът е уволнен след  служебна проверка заради  дисциплинарни нарушения. Той е наказван шест пъти за системни нарушения и неспазване на изискванията на закона за отбраната, посочиха от НСО.

-------------

Ползвал съм охрана на НСО. Не съм се притеснявал, тъй като във всеки случай си слагаш главата в торбата.

Това, което научавам от срещата с Марков, е, че анкетната комисия по случая наистина ще има с какво да се занимава. Трудно е да се каже, че има доказателства за нерегламентирано събиране на информация.

---------------

Законът за специалните разузнавателни средства (СРС) не дава гаранции срещу злоупотреби на МВР и вътрешния министър спрямо гражданите при подслушване, проследяване, нарушаване на тайната на кореспонденцията и всички останали мерки, ограничаващи гражданските права. Този е изводът от обявеното в четвъртък решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който е бил сезиран от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права още през 2000 г.

Правото на министъра да разрешава употреба на СРС в извънредни случаи и преди всичко липсата на гаранции за съдбата на събраната със СРС информация, но неизползвана за целите на съдебните дела, са сред най-важните акценти на решението, обясни адвокат Михаил Екимджиев от името на асоциацията. Подобни актове на Страсбургския съд, които имат характер на тълкуване, са само няколко в цялата история на институцията и това прави решението извънредно важно, коментира Екимджиев.

 Освен това законът не урежда и проблема за неизползваните сведения от СРС, които надхвърлят 90 процента от цялата придобита информация, нито пък осигурява на гражданите възможност да научат дали са били обект на подслушване и проследяване и да потърсят обезщетение, ако това се е случило неоснователно. За целите на борбата с престъпността се налага понякога държавата да влезе в спалнята на един гражданин, проблемът е, че няма гаранция, че някой носи отговорност при злоупотреба с тази възможност, коментира Екимджиев. Министърът на вътрешните работи не може да бъде такава гаранция, защото не е независим орган, а представител на политическата власт, заключава съдът. От решението следва, че всеки гражданин е потенциална жертва на неправомерно използване на СРС, тъй като единствено МВР отговаря за това какво се прави със събраната информация. Съдът дори се мотивира със сравнение между България, в която за една година били получени 10 хиляди разрешения за подслушване, и доста по-голямата по население Великобритания, където пак за година разрешенията били само сто.

Законът за СРС беше приет през 1994 г. и допълнен през 1997 г. Разрешенията за подслушване се получават от съответния окръжен съд след мотивирано писмено искане. Само в извънредни случаи като предотвратяване на тежко престъпление министърът може да разпореди използване на СРС, но в 24-часов срок е длъжен да уведоми съда. Въпреки тези ограничени правомощия съдът в Страсбург преценява, че всеки гражданин е потенциална жертва на злоупотреби. Според адвокат Екимджиев след решението на съда парламентът е длъжен да прецизира закона и да въведе цялостен съдебен контрол както над разрешенията за използване на СРС, така и над събраната, но неизползвана информация. Другият извод, произтичащ от съдебното решение, е, че трябва да се създаде възможност за гражданите да научават дали са били подслушвани и следени.