Когато се разкри, че една държавна тухларна в провинция Хондон използва робски труд, си спомних за един известен епизод от пекинска опера. В нея куртизанката на име Су Сан е осъдена на смърт и моли минувачите за милост, докато я отвеждат окована по главните улици в градче в провинцията Хондон.

В сайта на местното правителство на въпросната провинция няма и дума за робски труд и деца работници в тухларната. Има само новини за доволни хора, които се завръщат в Хондон, за да потърсят корените си и да отдадат почест на прародителите си. В сайта има и новини за посещения на висши държавни служители.

Ако не беше протестът на 400-те бащи, които поискаха да се спасят отвлечените им деца от робството, Хондон щеше да си остане само райско туристическо кътче и място за почит към предците. Сега обаче се знае за тухларните и робския труд, знае се за историята с погребаното живо осемгодишно дете, а името Хондон стана печално известно.

Въпреки скандала имигрантите в провинцията и дори деца с училищни униформи се отвличат и се заставят да работят в тухларни или въглищни мини. Момичетата пък са принуждавани да проституират.

Всички 400 бащи сигурно се чудят как точно президентът Ху Цзинтао практикува уважение към човешкия живот според политиката си за "хармонично общество". Колко още деца трябва да станат роби на странната смесица между капиталистическа и комунистическа държава? Кой е отговорен, когато стане това?

Бащите искат да си върнат децата, но правителството се отнася към тях само с подозрение. Освен това на родителите се дава право само да си върнат децата, но не и да искат компенсация. Все пак директорът на тухларната е платил по 400 юана за всяко дете, така че той губи собственост.

Китайското общество е корумпирано до сърцевината си. Робството не е запазена марка само на провинция Хондон и тухларните й. Такива места на ужаса има навсякъде из страната. Проблемът се усложнява и от факта, че местните власти, най-вече полицията, патрулират около робовладелските предприятия и им помагат да работят.

Преди четири години завършилият току-що университет Сун Зиган е арестуван, докато се разхождал из улиците на Гуанджоу. В ареста той е пребит до смърт. Този инцидент разкрива доколко голяма степен полицията съдейства за дехуманизацията на обикновения гражданин. Медийното покритие на трагедията предизвика отвращение сред обществото.

Последвалата промяна обаче беше ограничена. Трафикът на хора премина от полицията към агенциите по заетост и Министерството на труда. Именно държавните служители имат най-големи провинения за трафика на хора. Най-черната статистика обаче е тази на броя на спасените от робство деца, които се препродават от държавните служители на други фабрики.

Преди седем години един законодател от провинцията Хунан посети региона Шанцзи, за да спаси заробените в една тухларна фабрика. Тогава работниците коленичиха и се разплакаха от благодарност. За щастие никой от тях не беше пребит или заровен жив, защото не се е появил навреме за смяната си, както се случва понякога.

Днес този законодател не би могъл да освободи никого, понеже местното управление и полицията са си научили урока и могат да държат любопитните на разстояние. Има повече от 1000 тухларни и въглищни мини, като повечето от тях се предпазват от полицията и от корумпирани служители.

Ху Вънхай, човек, осмелил се да убие в саморазправа двама корумпирани държавни служители, каза преди екзекуцията си: "Властите принуждават хората към разбунтуване. Не мога да им разреша да се отнасят така с хората. Знам, че ще умра, но се надявам със смъртта си да привлека вниманието към корупцията."

Въпреки това вместо вълна от недоволство в китайското общество имаме цензура на новината за децата роби, а родителите на децата в Хондон влизат в черния списък на правителството като потенциално опасни. Те не могат да напуснат домовете си, за да търсят своите деца. Изглежда, през последните дни китайското правителство е заето с опитите си да пречи на хората да търсят правата си и с прикриване на престъпленията, за да не се развали илюзията за "хармоничното общество".

Социализмът на Мао Цзедун е заменен от една цинична система на управление. Организираната престъпност имаше голям принос за икономическия ръст в страната. Доскоро рай за бедните, Китай стана ад за тази прослойка. А корумпираните служители? Може да сте сигурни, че през същото време тази година те ще отдават почест на предците си и ще ходят по същата земя, където са погребвани живи робите на тухларните. Единственото престъпление за това наказание е опитът да защитят човешките си права.

* Джиан Ма е автор на книгите "Червен прах" и "Готвачът на макарони"

Текстът е предоставен от Project Syndicate