Наскоро от крайпътен търговец в България купихме грънци, облепени с нелепите лентички в подкрепа на осъдените медицински сестри. Разбира се, страданията на шестимата осъдени трябва да бъдат прекратени колкото е възможно по-скоро. И това, слава Богу, ще стане, макар и не в резултат от лентичките, а благодарение на трайния и отдавнашен ангажимент на международната общност и на сериозните политически и финансови реверанси, които Западът отправя към Кадафи. Но не това ме занимава в момента.

Патриотическата шумотевица около сестрите в България и въпросните трикольорни лентички, които те преследват навсякъде из реалното и виртуалното българско пространство, са един от най-отчетливите белези за гражданската инфантилност на обществото. Защото същинските правозащитни каузи не се интересуват от националната принадлежност на жертвите - важен е човекът и неговите засегнати права. Псевдоправозащитниците в България, накичени от главата до петите с трикольорни лентички, очевидно нямат сведения по въпроса. Защото иначе навярно биха се ангажирали и с други каузи.

Например в подкрепа на Мансур Диуф или на Джавед Нури, затворени незаконно и насила в Дома за временно пребиваване на чужденци в Бусманци, за които през последните седмици писаха Иван Кулеков, Георги Каприев и Андрей Райчев в два централни вестника. Нещо повече - властите в Бусманци директно попитали Кулеков: "Абе вие българи ли сте?" В смисъл: какво се застъпвате за разни печки и мюсюлмани? Както и да го върти човек, накрая все едно излиза: безмозъчен национализъм, расизъм, нула интерес към универсалните човешки права.

За (частично) успокоение на българите: тази простотия ходи и по други страни и народи. Някои политици и медии в Германия например миналата седмица се емнаха да извадят от турски затвор 17-годишния германец Марко В., обвинен в сексуално посегателство срещу малолетно момиче. И сякаш изобщо не ги интересува дали Марко е извършил деянието, в което го обвинява майката на момичето - тя впрочем е англичанка. Важното е да спасим "нашето момче" от лапите на съмнителното турско правосъдие. А че в наистина ужасяващите турски затвори гният още хиляди справедливо или несправедливо задържани и осъдени, сред които много политически затворници - кой ти гледа...

От бъдещия нов европейски договор отпаднаха, уви, много смислени текстове. За един от отпадналите обаче никак не ми е жал: засега ЕС няма да има официално знаме и химн. Така поне за известно време ни е спестен конфузният образ на европейци с ръка на сърцето, докато слушат "Одата на радостта" под развяващия се син флаг със звездите. Защото от тук до лентичките и кампаниите за спасяване на "наши хора" има само една крачка. А ЕС е точно обратното: контрапроект на кръвопролитните европейски национализми, политически съюз, в чиято основа освен всичко друго са и универсалните човешки права. На всички хора. По цял свят.

---------------

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.