- Данните за новата реколта не са окончателни, но нямаме притеснения за хлебния баланс на страната. На този етап е прибрано зърното от една трета от засетите площи, като средните добиви са около 200 килограма от декар. Очакваме те да нараснат до 230-240 кг, така че реколтата вероятно ще бъде 2.3 -2.4 милиона тона.

Тези количества са напълно достатъчни за вътрешното потребление на страната, което през последните години падна на около 2 млн. т. Тази година се отличава от предходните с доброто качество на пшеницата, като глутеновото число е между 23 и 28 при 18 за миналогодишната реколта. За съжаление високото качество на пшеницата се дължи изцяло на климатичните условия, а не на промяната на агротехническите мероприятия и това остава минус за българските производители.

От години не се инвестира в качествени семена, торове или препарати и това се отразява на крайния продукт. Положителното все пак е, че ниските добиви ще се компенсират с доброто качество, така че хлебопроизводителите няма да влагат подобрители както през миналата година. Тогава едва 20 на сто от прибраното зърно беше годно за хляб и масово се налагаше да се влагат подобрители. Тази година поне 80 на сто от реколтата ще бъде с добри хлебопекарни качества. Първите извадки на лабораторните анализи сочат, че това зърно се доближава и до световните стандарти за качество.

- Първоначалните цени, на които предлагат производителите, са за около 300 - 320 лв. на тон с ДДС. Това е долната граница, като е възможно цената да стигне до 350-360 лв. Разбира се, това са твърде смели прогнози за такъв ранен период, в който жътвата не е приключила. Твърде неясни са и сигналите, които се дават за реколтите в останалите държави от Черноморския регион. Вероятно добивите в Русия и Украйна ще бъдат под очакваните.

Например в Украйна прогнозираха, че ще имат около 7-8 млн. т свободни количества за износ, но вместо това въведоха временно ограничение за експорт до края на август. За първи път тази година украинското правителство е взело решение да отмени митата за пшеницата. Оказва се, че Украйна може да стигне и до внос на хлебно зърно, което е прецедент. И в световен мащаб потреблението на пшеница значително изпреварва производството. За първи път от 30 години насам световните запаси доста са намалели и това се дължи не само на използването на суровината за биогорива, но и заради слабите реколти.

Ценовите скали на всички световни борси са възходящи. В Чикаго например миналата година по това време хлебната пшеница се е продавала за 141 долара на тон, докато сегашната търговия започва при 226 долара. В Германия цените са съответно 235 долара срещу 152 миналата година, във Франция - 243 долара спрямо 157 долара. В България миналата година котировките са били 125 долара за тон, а сега вече достигат 213 долара. Подобни са цените и в Унгария - 116 щ.д./т през миналата и 212 през тази година. Прецедент за 2007 г. е и фактът, че цената на новото зърно е по-висока от тази, на която се търгува миналогодишното.

- За момента цената в България не е по-ниска от тази на останалите борси в Европа и ако това положение се запази, износът ще бъде блокиран. Но като държава от Европейския съюз и за нас важат правилата за свободното движение на стоки, така че е възможна търговия в посока Румъния или Гърция.

- Смятам, че темата за вноса на този етап не е актуална. Докато не е събрана реколтата и не е започнала реалната търговия, не може да се прогнозира дали ще се наложи импорт на пшеница. На този въпрос мога да ви отговоря в края на юли и през август, когато жътвата приключи и се установят количествата за вътрешно потребление и за сеитба.

- Остатъкът от миналогодишната реколта е в размер на около 200 хил. тона. Миналата седмица съюзът на мелничарите проведе общото си събрание, на което обсъдихме сегашното състояние на бранша. Мненията на колегите са твърде разнопосочни - едни смятат, че исканите от производителите цени са твърде високи и прогнозират, че ще паднат. Други пък предвиждат дефицити и твърдят, че мелниците трябва да започнат да се снабдяват с пшеница още отсега. Стратегиите се определят в момента, но ще бъдат готови едва в края на август, когато пазарът вече ще се е оформил. Тогава планираме пак да се съберем.

- Сега търговията върви средно при 500 - 520 лева за тон. Ако действаме по учебник и изкупните цени на пшеницата започнат от 300-320 лв. за тон, брашното би трябвало да се продава двойно - над 600 лв. Но знаете, че сивата икономика притиска сериозно бранша и много често трябва да работим на границата на себестойността, за да не фалираме. Дори официалната статистика сочи, че в България се преработват около 400 хиляди тона брашно годишно, а реалното потребление е двойно.

Това означава, че на светло е едва половината от мелничарството, останалото е в сивия сектор. Страшното е, че този сектор продължава да действа необезпокояван от държавната администрация, която според закона за храните би трябвало да контролира мелници и хлебопреработватели по веригата зърно - брашно - хляб. Зърното от ишлемета и ренти продължава да не се осчетоводява и да се пласира на пазара.

Тази година се наблюдава и друга опасност - вече получаваме сигнали от наши членове, че на места производители декларират по-високи загуби от сушата и за пропаднали площи. Ако те вземат компенсации от държавата, но получат по-високи добиви, "спестеното зърно" отново може да се реализира без документи. То се преработва от малките караджейки (воденици), които работят по 4-5 месеца през годината, не регистрират работниците, не плащат данъци и така практиката си продължава. А загубите за нас, законно работещите, са големи.

- И от Южна България, и от Добруджа. Време е обаче всички производители да са наясно, че правилата на Европейския съюз за обезщетяване на фермерите са строги и не могат да бъдат нарушавани толкова лесно. При всяко грешно деклариране на производствата фермерите ще бъдат отрязани от субсидии и това трябва да бъде огласено.

- Според нас това ще бъде сериозен проблем и за самото министерство. Нашата работа като браншова асоциация е да бием камбаната при подобни нарушения. Ще сигнализираме всички възможни институции - и комисията по търговия, и агенцията за приходите, дори ако се наложи и Икономическа полиция. Целта е започнат масирани проверки от всички посоки, за да се преборим със сивата икономика. Вече сме в Европейския съюз и не можем да си позволим подобна практика.

- Проверката не установи нарушение при извършването на сделката. Независимо от това ние ще следим по-нататъшната съдба на тези 50 хил. т пшеница, които фирмата трябва да върне в резерва. Според договора те платиха гаранция за зърно при 290 лв. за тон. Изкупните цени на зърното обаче се покачват и те трябва да върнат количествата при много по-високи стойности.

- Посетихме около 40 предприятия и установихме, че голяма част от тях работят почти криминално. Не отговарят на елементарни критерии за поддържане на качество, да не говорим за системата за самоконтрол НАССР, която от началото на годината са длъжни да прилагат. Повечето от тях не разполагаха дори с вентилационни инсталации, сградите им бяха с гредоред, строени в началото на миналия век. Да се чудиш как продължават да работят. Ако те имаха намерение да останат на пазара, отдавна да са инвестирали в модернизация. Не е трудно да се досетите, че основно тези предприятия са в сивия сектор.

- И у нас ще се случи това, което стана в държавите, присъединили се през 2004 г. В Унгария и Полша броят на мелниците беше намален четирикратно. От 180 предприятия в Унгария броят им вече е 70, които са собственост на 50 фирми. Очаквам да се преодолеят и аномалиите в цените при изкупуването на пшеницата.