Когато го попиташ нещо, може да се наложи да изчакаш около минута, преди да чуеш отговора. Това обикновено притеснява събеседниците му (особено непознатите), но не и него. Често се разхожда из варненските улици. Или покрай морето. Върви бавно, с широки крачки, леко тромаво. Очите му се реят, опипват пейзажа и правят открития, които явно го карат да се изолира в себе си и да мисли над тях. Имаш усещането, че ако го поздравиш, би могъл да го извадиш от унеса, в който е изпаднал, и дори да го стреснеш.

Името на актьора Михаил Мутафов е свързано с морския град повече от 30 години. Няма да е пресилено, ако се каже, че той познава всеки сантиметър от сцената на варненския театър "Стоян Бъчваров". В кариерата си има стотици изиграни роли, множество награди, над 20 филма. Известен е със своята отдаденост на ролите, със способността винаги да се откроява в спектаклите, да изненадва публиката, да внася дълбочина в персонажите на своите герои.

Тази година Михаил Мутафов чества 60-годишен юбилей. Роден е на 4 юли Денят на независимостта на САЩ. Казват, че рождената дата на човек подсказва каква ще бъде посоката в живота му. "Мога да кажа, че вътрешната свобода и независимост е много важна за един актьор, даже задължителна. Всеки човек се опитва да постигне тези състояния цял живот. Свобода и независимост аз се опитвам да постигна на сцената." След това казва, че всъщност актьорът е най-зависимият човек, защото "той е наемник, който чака режисьорът да каже "ти ми трябваш". Но тази границата между актьор и режисьор понякога се размива. "Това се случваше при работата ми със Стоян Камбарев, сега с Явор Гърдев взаимно се съветваме, работим върху пиесата. И когато тя стане, аз се чувствам свободен, защото забравям за нещата, които ме ограничават. Например забравям за мизансцен. Когато ролята стане, се чувстваш като във вода. Плуваш! Не буксуваш, както, когато си почнал репетициите, когато не можеш да направиш две крачки на сцената... Свободата е и една добре свършена работа! Защото, ако не се е получила, ти винаги си потиснат, вътрешно имаш пранги, които те дърпат в различни посоки и не ти позволяват да направиш това, което искаш. Всичко това може да звучи малко парадоксално, защото работата по принцип е задължение. Но моята работа ми носи удоволствие. Именно когато една работа е не само задължение, а преди всичко удоволствие, е в състояние да те накара да те чувстваш вътрешно свободен", разсъждава Мутафов. За него ролите внасят колорит в живота, дават му живот, "те са квинтесенция на живота". "Това, което преживявам на сцената за 2 часа, това в живота се случва за години, а понякога изобщо не се случва, понякога всекидневието е скучно. На сцената може да дадеш цялата си емоционалност, да дадеш воля на вътрешните си нагласи, което е трудно постижимо и дори невъзможно в реалността . Постигаш катарзис, изповедност в ролите. Защото, говорейки чрез устата на героя си, аз понякога говоря и за себе си", казва Мутафов. Определя като добри ролите, в които азът и героят се слеят в едно.

Голямото обвързване с театъра всъщност започва с киното. Михаил (или Мишо, както го наричат всички) Мутафов е роден в Харманли, където обаче живее само 6 месеца. След това семейството му се премества, по думите му " в един малък, граничен град до Гърция Ивайловград". "То не е като сега! Тогава нямаше телевизия. Кино идваше на 2 седмици веднъж. А театър един път в годината Военният театър идваше там. Това бяха толкова редки срещи, толкова изключителни! Че за човек, който е предразположен към това, са чак шокиращи. Без да ми е минавало през ума, че ще стана артист, когато някои герои ми харесваха си ги играех, представях си, че съм тях, даже ги сънувах. Но аз не просто ги играех, внушавах си, че съм тях", спомня си актьорът. Допуска, че именно затвореността на Ивайловград, неговата изолираност са възбудили у него интерес към театъра. "Невъзможността, която усещах, сега е трудно да си я представи човек. Сега желанията изглеждат осъществими, но тогава тези срещи изглеждаха нереални за постигане. Мен ме потискаха авторитетите, които съществуваха. Не можех да допусна дори, че мога да бъда като Коста Кисимов или Апостол Карамитев. Но в цялата невъзможност, в която съм живял, сигурно несъзнателно съм разбрал, че искам да бъда друг, различен", реди пъзела на кариерата си емблематичният актьор на варненския театър. След детските години, продължава да поддържа жив огъня в себе си към сцената с различни училищни постановки. Когато идва

време разделно, в което да реши какво иска да учи се оказва, че нищо не му е интересно, към нищо няма влечение. Яхнал вълната на всеобщия интерес към мъжките специалности в МЕИ, кандидатства и го приемат в специалност "Електроснабдяване и обзавеждане на промишлени предприятия"

Когато следването му стига третата година, решава да се завърти край студентския театър, където се явява на конкурс. "Стана случайно (за пръв път виждам Мишо Мутафов да се усмихва, лицето му за секунди грейва). Решиха да ми дадат главната роля, което малко ме шокира. След като представлението приключи, кинорежисьорът Людмил Кирков седна да говори с мен и ме убеди да кандидатствам във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). И ме приеха. А тогава беше стълпотворение от кандидати 3-4 хиляди души се бореха за 30 актьорски места."

Стъписани от взетото решение, роднините на Михаил Мутафов пробват отново да го накарат да се върне в МЕИ и да се откаже от ВИТИЗ. Чичо му декларира, че е готов да му даде колосалната сума (по това време средната работна заплата е била 60 лв.) от 5 хиляди лева само да не изоставя специалността си в техническия университет.

Това изкушение обаче не проработва. Михаил Мутафов попада в класа на проф. Желчо Мандаджиев и проф. Крикор Азарян. "Когато емоционално взимам решения, те обикновено са правилни. Рационално когато се опитвам да разсъждавам, обикновено винаги се дъня жестоко", споделя актьорът. След като завършва три години е в Драматичния театър "Апостол Карамитев" - Димитровград, след което идва във Варна.

За една от ролите си Индианеца в "Полет над кукувиче гнездо", Михаил Мутафов отива в психиатрията, за да наблюдава поведението на мъж с кататония (разновидност на шизофрения, която се проявява с пълна неподвижност, прекъсване на връзките с околния свят - бел. авт.). "Тогава започнах да харесвам ролите, в които се мълчи. Защото те имат друг живот, свой! Обичам си тази роля, защото трябваше да проведа действие чрез мълчание и усетих сладостта му", казва Мутафов. Цитира Желко Мандаджиев, според който репликата е патерица. Когато мълчиш, концентрира се друга енергия. "Лесно е да кажеш нещо. Истината е в мълчанието според мен, чрез говора ние не казваме всичко. Рядко са нещата, които се казват директно. В мълчанието, нещата се чувстват, както в пантомимата например. Това е искрено, там не може да се лъже. Мога да кажа аз много те харесвам, но ако го прочетеш в очите ми там не мога да излъжа. Няма как?!" разсъждава актьорът. Казва, че мълчанието е по-многопластово, дълбоко като бездна. Именно по този начин, с една дума общува с режисьори като Явор Гърдев, покойният Стоян Камбарев. Обича да цитира мисълта на Атанас Далчев, че мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.

Актьорът казва, че никога не е мислел да напусне Варна. Шегува се, че може би заради зодията си "ракът трябва да е до голяма вода". Казва, че дори когато се е случвало да няма по 1 година роля, морето винаги е изпълнявало функцията на баланс за него. Когато се готви да роля, обикновено спира да се занимава с всичко останало да чете книги, да слуша музика, да гледа филми. "Опитвам се да "пиша" ролите си на бял лист, да забравя това което знам. Трудно се получава", отсича Мутафов. Споделя, че с времето е започнал да избягва да определя нещата еднозначно. "Не съм вече така категоричен, както като бях по- млад" шегува се, без да се усмихва. Както в театъра, така и при разходките си е щастлив, когато успее да се изненада. Казва, че не мечтае за роля, за да избегне разочарованията. Разчита, че ще продължи да има срещи с герои и режисьори, които да поддържат любопитството му. Това засега продължава да се случва.

Страстта към гледането на киното също се е запазила и досега. Често това запълва времето извън театъра. "Много харесвам италианското кино, както и Марлон Брандо ("Кръстникът"), режисьорите Лукино Висконти, Фелини, Антониони, както и Тарковски. "Залезът на боговете" е невероятен филм" споделя Михаил Мутафов. Сред последните му книжни открития са "Кафка на плажа" на Харуки Мураками и "Сняг" на Орхан Памук. Без съжаление казва, че не пее (въпреки басовия си глас), но обича да слуша Бари Уайт и музиката на Пако де Лусия. Все по-често обича да си почива в къщата в село Изворник, там обстановката не го държи в напрежение, никой не го притеснява. Поне няколко пъти в годината в местността Горна Трака се събира с приятелите си Иван Обретенов, чието ателие е там, писателите Коста Радев, Людмил Станев и режисьора Добри Добрев. Пожелава си 60-годишният му юбилей да се превърне в купон, на който хората да се забавляват. Честването е тази вечер, в уютния двор на Археологическия музей във Варна.

---

Отличия:

ПЪРВА НАГРАДА за мъжка роля - Национален преглед на българската драма и театър, (1984)

ТРЕТА НАГРАДА за мъжка роля - Национален преглед на българската драма и театър, (1989)

НАГРАДА ВАРНА (1985 и 1998)

НОМИНАЦИЯ "Аскеер" за "Майката, Васа Железнова - 1910" (1996)

НОМИНАЦИЯ награда на САБ в раздел главна мъжка роля за "Майката, Васа Железнова - 1910" на М. Горки (1996)

ГРАМОТА за принос в областта на изкуствата от Министерството (1997)

НОМИНАЦИЯ награда на САБ в раздел поддържаща мъжка роля за "Илирия" на Шекспир, постановка Г.Стоев (1997)

НАГРАДА ВАРНА за цялостно творчество, за "Майката, Васа Железнова - 1910" на М.Горки (1997)

НАГРАДА ВАРНА за цялостно творческо присъствие и конкретно за ролите му в спектаклите "Бастард", "Рондо", "Хотел. между тоя и оня свят" (2002)

АСКЕЕР (2002) за поддържаща мъжка роля в "Хотел между тоя и оня свят" и "Рондо"

АСКЕЕР (2003) за главна мъжка роля в "Марат/Сад" от Петер Вайс, реж. Явор Гърдев

ТРЕТА НАГРАДА на Националния фестивал на малките театрални форми, Враца 2003 за мъжка роля - Серьожа в спектакъла "Във въздуха" от Алексей Шипенко, реж. Явор Гърдев.

ПЪРВА НАГРАДА за мъжка роля на Туполски в "Пухеният" от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев на Фестивала на малките театрални форми,х Враца 2005.