Борсата в момента е привлекателна за финансиране
Франк Бауър е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Българско-американската кредитна банка. Финансовата институция е основана в София през 1996 г. и има пълен лиценз за банкова дейност от БНБ. Учредена е от Българско-американски инвестиционен фонд (БАИФ) - американска корпорация, създадена през 1992 г. в Чикаго. През 2005 г. фондът продаде една част от дела си в БАКБ чрез Българската фондова борса, с което тя стана първата банкова институция в страната, избрала доброволно публичния статут.
Кои са причините за нарасналото желание на компаниите от финансовия сектор да излизат на борсата?
- Причините могат да бъдат най-различни, но в момента капиталовите пазари са привлекателни и предлагат евтино финансиране на компаниите, които се нуждаят от повече капитал. В нашия случай банката винаги е била добре капитализирана, затова мотивацията ни бе по-скоро да установим обективна оценка за стойността на БАКБ и да подготвим почвата за евентуалното излизане на БАИФ, който допреди 15 месеца притежаваше 100% от акциите.
Освен това публичният статут осигурява по-голяма прозрачност, което от своя страна може да бъде от полза при привличането на дългов капитал и на депозити.
Изпълни ли Българо-американска кредитна банка целта си с излизането на борсата?
- Излизането ни на борсата беше голям успех във всяко отношение.
А какви са бъдещите ви планове, свързани с капиталовия пазар?
- Засега нямаме планове да издаваме нови акции или да използваме по друг начин нарасналата пазарна капитализация.
Предвиждате ли консолидацията на банковия сектор в България? Колко ще продължи тя и могат ли да се очакват промени и нови тенденции на пазара?
- От известно време броят на банките в страната се запазва малко повече от 30-те. Независимо от това бих казал, че банковата консолидация вече е факт, съдейки по процента от активите, държани от големите банки. Забелязвам, че сливанията извън страната бяха много по-важни от сливанията между местни банки.
Във всеки случай консолидацията в България е по-скоро регулаторен феномен, отколкото наложено от пазара поведение. Причината е, че в България е много трудно да получиш нов лиценз. За сравнение, американският пазар е много по-отворен и винаги когато голяма банка придобие средна по-размер банка, дузина нови банки отварят врати на същия пазар, защото размерът сам по себе си не предлага за повечето клиенти нещо друго освен нова бюрокрация. За това в САЩ, без да се отчитат сливанията и придобиванията, най-големите банки губят пазарен дял всяка година.
Всъщност приказките за банкова консолидация са като разговорите за времето, които повечето нормални хора подхващат, когато се чувстват задължени да кажат нещо, но нямат достатъчно въображение. Не и банкерите - те говорят за банкова консолидация, отегчавайки всички останали. Не съм добър в откриването на нови тенденции, преди те да са се случили, но бих следил внимателно дали технологичното развитие ще обезсмисли модела с интензивно използване на клонове на големите универсални банки.
Оправдани ли са очакванията за висока доходност от вложенията в акции на кредитни институции?
- От практическа гледна точка този въпрос трябва да се разглежда поотделно за всяка банка.
Извън този коментар се счита, че банковите акции са представителни за икономиката като цяло и затова добрите перспективи за развитие на България подсилват аргумента, че възвращаемостта е и ще бъде оправдана.
Възможно ли е БАКБ да търси диверсификация в приходите си? Предвиждате ли нови проекти и продукти?
- Приходите ни са много диверсифицирани по клиенти, но ние оставаме фокусирани върху кредитирането на малки и средни предприятия. Не мисля, че ще се отклоняваме много от тази стратегия в близко бъдеще. При все това поради нарастващите изисквания на клиентите ни по-често се занимаваме със сложни сделки и финансов инженеринг.