- Целта на дяловото финансиране е да подпомага бизнеса да се развива по-бързо и по-успешно в условията на конкурентен пазар. Дяловите инвеститори като модел инвестират капитала на фондовете, които управляват, в съответни фирми и проекти. По този начин помагат на фирмите да се развиват много по-бързо и за по-кратко време да постигнат по-големи успехи. Те помагат на една компания да разшири дейността си на даден пазар, да внедри нови продукти, нова технология.

Дяловият инвеститор помага и в много други отношения освен с капитал. Капитал лесно се намира. Това, което той носи, е и опитът да структурира и преструктурира, да помогне на съответни предприемачи да управляват растежа, защото това е едно от най-трудните неща - да се създаде корпоративна структура, т.е. от еднолична или пък малка фирма тя да се превърне в една корпорация със структура, професионален мениджмънт и внедрени добри корпоративни практики.

Също така дяловите инвеститори имат много широка мрежа от контакти в регионален, а много често и в международен мащаб, което често помага на съответната фирма да добие достъп до нови пазари, нови технологии.

- Често съм казвал, че на сравнително малки пазари като българския и въобще в района на Балканите е много трудно един фонд да има определен фокус в една или две индустрии, защото това би ограничило възможностите му. Общо взето, се инвестира във всички сектори, в които се наблюдава или очаква бърз растеж. Традиционно това са секторите като бързооборотните стоки, търговията на дребно (т.нар. retail), фармацевтиката, информационните технологии и телекомуникациите. Във връзка с бума на пазара на недвижими имоти строителството и производството на строителните материали е също много интересен сектор.

- В идеалния случай ние си подбираме компаниите. Избираме такива, които имат добър мениджмънт, потенциал за развитие, интересна концепция, интересен бизнес модел. Виждаме, че те имат потенциал за бързо развитие, стига да имат подкрепата на инвеститори като нас. Съответно водим разговори със собствениците и управлението на такива компании. Разбира се, най-добре управляваните компании са и най-ухажвани и са обект на интерес и от много от нашите колеги.

Обратното, има и компании, които идват при нас. Някои - по-подготвени, други - по-неподготвени.

Също така стигаме до сделки чрез посредници консултанти, инвестиционни банкери, които предлагат проекти на техни клиенти, които имат нужда от инвестиции.

Процесът на селектиране е трудоемък и тежък. Броят на проектите, които са разгледани, значително надвишава броят на проектите, които са приключвали със сделки. Годишно в офиса ни разглеждаме между 200 и 300 проекта. От тях не повече от два-три се превръщат в сделки.

- То е процес. Ако се върнем 4-5 години назад, беше изключително трудно. Този тип инвестиране беше много по-непопулярен сред предприемачите и сред българските компании. Те се отнасяха с по-голямо подозрение. Но вследствие на една добра комуникация от наша страна и от страна на нашите колеги от другите фондове проведохме сериозни разяснителни кампании - семинари, форуми, срещи с предприемачи. Това лека-полека, бих казал, образова бизнес обществото у нас и този начин на инвестиране става все по-популярен. Повече хора разбират какъв е смисълът му, каква е ползата от него, какво представлява и съответно повече предприемачи прибягват до партньорство с такъв тип инвеститори. Така че нещата се променят и бих казал, че в момента една доста голяма част от предприемачите в България знаят за какво става въпрос.

- След като стигнем до някакво съгласие с управлението и собствениците на дадена компания, която сме селектирали, се подписват предварителни договори, за да поставим на хартия това, върху което сме се съгласили. Минава се през одобрението на инвестиционния комитет, където са представени нашите инвеститори, които в повечето случай са големи институционални инвеститори като Европейската банка за възстановяване и развитие, търговски банки. След което се прави т.нар. due diligence - правен и финансов анализ на компанията. Ако всичко след него е наред, се сключва съответният договор, в който ясно се дефинират правата и взаимоотношенията между партньорите. Това е в случай че ще ставаме партньори и няма да изкупуваме цялата компания.

- Зависи и от двете страни колко бързо и лесно си сближават позициите, но варира между три месеца и една година.

- В момента разглеждаме няколко проекта. Ние винаги имаме листа с около десетина актуални проекта, от които два-три са потенциални сделки.

- Не бих казал, че са концентрирани. Разглеждаме и в retail-a, и в телекомуникациите, в енергетиката и хранително-вкусовата промишленост.

Как се развиват настоящите ви проекти? Миналата есен придобихте участие в "Телетек груп" и споменахте, че може би до една година ще излезете от инвестицията вероятно чрез фондовата борса?

- "Телетек груп" се развива много добре в момента. Тя е пазарен лидер в България в производството на системи за сигурност. Това е много интересна компания, която наскоро пусна на пазара нов продукт - безжична система за сигурност. Продължава и нейната експортна дейност. Много добре се развива и инженеринговата компания пак във връзка с бума на строителството. Мисля, че там всичко се развива според очакванията ни и според плановете ще излезе и на борсата. Ще направим и първично публично предлагане, но не мога да ви кажа кога точно - може да е догодина, а може и година по-късно. Ще преценим заедно с нашите партньори от ръководството на компанията.

От другите ни фирми "Роял патейтос" има 50% ръст на продажбите спрямо предходната година. "Онда кофи брейк" (ONDA Coffee Break) се развива много добре и смятаме до края на годината да открием още четири нови заведения.

- Колкото по-добра е инвестиционната среда в една страна, толкова по-голям е интересът на институционалните инвеститори. У нас непрекъснато се увеличава броят на инвестиционните фондове, които присъстват, проявяват интерес или по някакъв начин следят пазара. Това, от една страна, увеличава конкуренцията, но, от друга страна, е ясен знак, че инвестиционната среда се подобрява. Това прави нашите инвестиции по-малко рискови и ние не се притесняваме от конкуренцията, напротив. Приветстваме я и считаме, че заедно с колегите по-лесно ще образоваме, от една страна, пазара, от друга, ще го развием. Място има за всички. А и нещо повече - ние сме от много отдавна на пазара тук, познаваме го много добре и имаме много широка мрежа от контакти с българския бизнес и това ни дава голямо предимство.

- Фондовете на "Глобъл файнанс" средно са реализирали за последните 15 години около 46% възвращаемост годишно.

- Нямаме отделна статистика за България, но инвестициите тук се правят от същите фондове и ние сме част от тези фондове. Има сделки, които могат да донесат много малка възвращаемост, и други, които ще донесат огромна. По този начин средната доходност на фондовете е добра, възвращаемост от 46% е доста добра атестация за който и да било фонд. Някои примери от последните години са магазини "Фамилия" с възвращаемост от около 80%, сега "Обединена млечна компания" с близо 30% възвращаемост.

Може ли да направите едно сравнение между България и Румъния по отношение на дяловото инвестиране - на ниво компании за инвестиции, отвореност към този тип финансиране...

- Аз съм работил в Румъния и познавам добре пазара там. До голяма степен бих казал, че приликите между двата пазара са много повече от разликите. Прилики като манталитет, етап на развитие, ниво на корпоративните практики. Това, което ни различава, е, че като цяло румънският пазар е три пъти по-голям. Размерът има значение и това им дава едно голямо предимство - три пъти повече възможности за възвращаемост при сходни разходи за влизане в пазара. Така че според мен нашите политици трябва да търсят други начини да направят нашия пазар по-атрактивен или поне толкова атрактивен, колкото румънския. Подобна е и структурата на пазара, същите сектори и там се преследват. Бумът в строителството е на същото ниво, дори на по-високо и съответно свързаните с него сектори на строителни и на изолационни материали са интересни. Финансовата сфера и финансовите услуги също много бързо се развиват.

- Бих казал, че са абсолютно еднакви. Законодателствата са много сходни, тъй като и двете страни са ги хармонизирали с това на Европейския съюз. Разбира се, и в двете страни има изоставания в отделни сфери, които всички си знаем. Така че много са сходни нещата и от гледна точка на риска.