Казусът "Литвиненко"
Решението на британските власти да екстрадират четирима руски дипломати е кулминацията на осеммесечната криза в отношенията между Лондон и Москва, изострени заради убийството на емигранта Александър Литвиненко. Откакто на 22 май Кралската прокуратура официално посочи бившия служител на КГБ и настоящ бизнесмен Андрей Луговой за извършител на покушението, британското правителство обмисля всякакви варианти за изправянето на заподозрения пред правосъдието. Тъй като руската конституция забранява изпращането на граждани на страната на съд в чужбина, задачата се оказва изключително трудна. В началото на юни в. "Сънди таймс" разкри, че в Лондон обсъждали дори отровителят да бъде съден в трета страна или пък да му бъде отправена задочна присъда.
От Русия няма официален отговор, но пък последваха няколко показателни ответни мерки. На пресконференция в края на май в Москва Луговой каза, че отравянето със силно радиоактивния полоний 210 не би било възможно без участие на британското външно разузнаване (МИ-6). Нещо повече - някогашният бодигард от КГБ, който сега притежава компания за услуги в сферата на сигурността, мина в контраатака. Отговорни за убийството според него са тайните служби на Острова, руската мафия или избягалият и живеещ също в Обединеното кралство олигарх Борис Березовски. Агентът също така лансира версията, която дотагава беше спомената на няколко пъти в Москва, че самият Литвиненко е бил вербуван от МИ-6.
В началото на юли руското контраразузнаване прибегна до нова тактика, като възбуди дело срещу МИ-6 по подозрение в шпионаж. По информация на "Газета.Ру" поводът били признанията на бившия майор от данъчната полиция Вячеслав Жарко. Той заявил, че бил вербуван от британското разузнаване с посредничеството на Березовски и Литвиненко.
В размяната на реплики остро се намеси президентът Путин, който преди срещата на върха на Г-8 през юни в Хайлигендам определи искането за екстрадиране на Луговой като политически мотивирано и без достатъчно доказателства.
В последните дни наяве излязоха още подробности около покушението. В неделя в. "Сънди таймс" представи първия разказ на очевидец - Норберто Андрейд, който обслужвал масата на Литвиненко в деня на отравянето му - 1 ноември. Според него полоният, причинил смъртта му, е бил впръскан в чая именно по време на срещата с Дмитрий Ковтун, Андрей Луговой и Вячеслав Соколенко в бара на лондонския хотел "Милениум". Андрейд разказва, че когато се доближил до масата на Литвиненко, за да сервира напитки, спътниците на руския емигрант нарочно са отвлекли вниманието му, като преградили пътя му. Въпреки че не го е видял с очите си, британският барман твърди, че именно в този момент отровното вещество е било впръскано в чайника със зелен чай, намиращ се на масата. Ако предположението на Андрейд, че полоният е бил впръскан, се потвърдят, това може да обясни и откритите от британските следователи следи от веществото върху масата, пода около нея, както и върху картината зад мястото на Литвиненко.
----------------
Александър Литвиненко, роден през 1962 г., има 20-годишна кариера в руския апарат за сигурност. Той се издига от редови оперативен работник до подполковник и заместник-началник на Управлението за разработка на престъпните организации (УРПО) - една от най-секретните структури в Русия. Пред радио "Ехото на Москва" той признава, че още от 1991 г. се занимавал с узбекската мафия и по-конкретно с дейността на известния Алимжан Тохтахунов-Тайванчик. Около Литвиненко започва да се шуми през 1998 г., когато заедно с колеги обявява на пресконференция, че ръководството на ФСБ - контраразузнаването, наследило КГБ, им е поръчало да убият олигарха Борис Березовски. Разкритията водят до оставката на директора на ФСБ Николай Ковальов, както и до ареста на Литвиненко и колегите му. Броени дни след това начело на ФСБ застава Владимир Путин. Следват четири процеса срещу Литвиненко за превишаване на правомощията, като последният се води задочно и приключва с ефективна присъда от 3.5 години. През 2001 г. Литвиненко и семейството му получават статут на политически бежанци във Великобритания.
-----------------
7 октомври 2006 г. - Убита е руската журналистка Ана Политковская, известна с критиките си към Кремъл. Литвиненко започва да разследва смъртта й.
1 ноември 2006 г. - Литвиненко се среща с руските бизнесмени Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун в бара на лондонския хотел "Милениум", където се предполага, че е бил отровен. По-късно в друг бар се вижда и с италианския експерт по сигурността Марио Скарамела. Същия ден е приет в болница.
19 ноември 2006 г. - Скотланд ярд заявява, че Литвиненко вероятно е бил отровен с токсичния метал талий.
21 ноември 2006 г. - По думите на Скарамела малко преди срещата им Литвиненко е видял името си в секретен списък за елиминиране на врагове на Кремъл.
23 ноември 2006 г. - Литвиненко умира от сърдечен удар в британска болница.
24 ноември 2006 г. - В предсмъртно обръщение той индиректно обвини президента Путин. Скотланд ярд установява, че причина за смъртта е бил радиоактивният елемент полоний-210.
29 ноември 2006 г. - Ниски нива на радиация са открити в двата бара, посетени от Литвиненко, както и на борда на три самолета на "Бритиш еъруейз".
1 декември 2006 г. - В организма на Марио Скарамела е открита висока концентрация на полоний.
6 декември 2006 г. - Великобритания обявява случая "Литвиненко" за предумишлено убийство.
11 декември 2006 г. - Радиоактивни следи са открити и в Хамбург, където Ковтун се е отбил на път за Лондон.
22 май 2007 г. - Британската прокуратура официално обвинява Андрей Луговой в отравянето на Литвиненко.
28 май 2007 г. - Посланикът на Великобритания в Москва подава молба за екстрадацията на обвиняемия от Русия. Руските власти обаче заявяват, че конституцията на страната забранява подобни мерки.
31 май 2007 г. - Луговой обвинява британското разузнаване в участие в смъртта на Литвиненко, който според него е работил за МИ-6.
-------------------
Ключовите играчи
Андрей Луговой , 41 г., бивш бодигард в КГБ, а сега успешен бизнесмен. Една от компаниите му - "Першин", работи в сферата на сигурността. Среща се с Литвиненко в хотел "Милениум" часове преди емигрантът да се почувства зле. Основен заподозрян, макар че отрича роля в покушението и твърди, че Литвиненко е работил за МИ-6. Според журналистката Елена Трегубова, също беглец в Лондон, Луговой й предложил от името на Березовски защита след опита за атентат срещу нея.
Дмитрий Ковтун, 42 г., бивш приятел на Луговой, сега предприемач в Москва. Присъства на срещата в "Милениум", смята се, че той е пренесъл полоний 210, тъй като следи от елемента бяха открити в организма му. На път за Лондон се отбива при бившата си съпруга в Хамбург, където също бяха открити остатъци от силно радиоактивния елемент. Отрича да е замесен в покушението.
Марио Скарамела, 36 г., консултант по въпросите на сигурността, бивш съветник на парламентарната комисия в Рим, разследваща ролята на КГБ в Италия и архива на избягалия на Запад Василий Митрохин. Твърди, че в деня на отравянето се е срещнал с Литвиненко, за да го предупреди за опасността. Завръщайки се в Италия, той беше арестуван по подозрение в оръжейни сделки и издаване на държавни тайни.
Борис Березовски, 51 г., руски олигарх, от 2002 г. живее в изгнание във Великобритания, която не може да напуска, тъй като Русия иска екстрадирането му. В края на 90-те притежава огромна част от алуминиевата индустрия в Русия. В емиграция подкрепя политически бежанци като Литвиненко и умерения чеченски лидер Ахмед Закаев. Според руски версии той стои зад отравянето на Литвиненко, с когото си влошили отношенията. Преди няколко месеца основа фондация на името на убития.