Japan Tobacco пласира облигации за $1.2 млрд.

Японският тютюнев гигант Japan Tobacco Inc пласира днес на свободния пазар три емисии корпоративни облигации на обща стойност 150 млрд. йени ($1.2 млрд.), предаде KyodoNews. С приходите компанията планира да изплати дълга, с който финансира придобиването на Gallaher Group Plc.
Емисията дългови книжа е с матуритет 3 години и доходност, надхвърляща държавните ценни книжа, гарантирани от Токио със същия срок на погаясяване с 16 базови пункта. Обемът на този пакет е 50 млрд. йени. Допълнително бе издадена емисия от 40 млрд. йени с матуритет 4 години и доходност от 17 базови пункта над държавните ценни книжа. Третата емисия е със същата доходност и обем 60 млрд. йени.
Третият по активи производител на цигари в света - японската Japan Tobacco, постигна споразумение за закупуване на британската Gallaher за сумата от 7.5 млрд. паунда през декември миналата година, а самата сделка бе финализирана на 18 април. Сделката се превърна в най-голямото закупуване за японския гигант. Съгласно постигнатите договорености акционерите на Gallaher, известен с марките Benson & Hedges и Silk Cut, получиха 1.14 пенса в брой за всяка своя акция. Около 3 млрд. паунда бяха платени в брой, а останалите средства бяха осигурени чрез заем, отпуснат от инвестиционната банка Merrill Lynch.
Закупуването на Gallaher даде достъп на японската компания до апетитния руски пазар, който ще компенсира понижаващите се продажби на вътрешния пазар, където поскъпването на акцизите върху тютюневите изделия все повече свива приходите на Japan Tobacco.
В действителност Japan Tobacco плати прекалено ниска цена, имайки предвид достъпа, който ще получи японската компания към развиващите се пазари, коментира Дейвид Хайес от Lehman Brothers. Това може да бъде началото на вълна от консолидационни процеси в индустрията, коментира преди седмица Чарлз Нортън от GNI Capital, когато за първи път се появиха спекулации за евентуално оферта към Gallaher. Веднага след обявяването на сделката излязоха слухове, че AltriaGroup може да отправи оферта към друга британска група - Weybridge.
През последните няколко месеци цигарените компании се насочиха към придобиванията като по-лесен начин за увеличаване на пазарния дял в нови страни. Още повече че в момента производственият капацитет на европейските компании надвишава търсенето, а новите придобивания дават възможност за съкращаване на необходимите заводи и намаляване на разходите.
Тютюневата индустрия е обременена с главозамайващо високи данъци, ограничения върху рекламата, кампании против пушенето и забрани за пушене на обществени места. Но всички тези регулации си имат и добра страна - те държат настрана новите марки. Една концентрирана индустрия допринася за огромна ценообразувателна мощ и много добри печалби. Освен това тютюневите групи имат ниски производствени разходи и предпочитат да работят директно с малки специализирани магазини вместо с мощни търговски вериги, които могат да прилагат повече натиск за по-ниски цени.
Отчасти благодарение на сливанията секторът е станал и далеч по-ефективен през изминалите 20 години.
Големият въпрос за близкото бъдеще е дали китайският пазар ще се отвори и дали китайски фирми ще се разрастват в чужбина. CNTC, която е два пъти по-голяма от Altria, почти държи монопол в Народната република, където по груби сметки се отчита около 30% от световното потребление на цигари. Със своите около 350 млн. пушачи Китай е най-голямата награда за големия тютюнев бизнес, но може също така да постави и най-голямата заплаха срещу него.