"Когато завърших университета, вече можех да реализирам мечтата си" - така може да започне всяка от двете истории, които разказа за себе си Емил Райков. За втората ще стане дума накрая. Сега той е на 35 и е председател на надзорния съвет на "Кристера" АД, една от солидните компании в областта на агробизнеса у нас.

Когато започваме да говорим, забелязвам, че е професионално влюбен в думата файл. Час след началото е вече ясно: Пред себе си имам човек, който умее да подрежда всичко - мислите, думите, стъпките в бизнеса и в личния си живот, дори хобито... Умее да не бърза, но и да не закъснява и в същото време да се забавлява с всичко, което върши.

"Завършил съм Варненския икономически университет със специалност "Счетоводство и контрол". Втората ми специалност е право, започва привидно стандартния си разказ Емил. Това беше в началото на 90-те години, когато все още действаше прословутият Указ 56.  За завършващ студент икономист времето, в което частното предприемачество току-що прохождаше, беше сериозно предизвикателство."  

Фактът, че Емил завършва висшето си образование точно в този момент, е сякаш щастливо съвпадение на обстоятелствата. Веднага след дипломирането си започва работа като главен счетоводител в "Приморска финансова къща". "Тя беше създадена по Закона за банките и финансовите институции, разказва той. Така благодарение на задълженията си в рамките на година-година и половина успях да се ориентирам в състоянието на финансовата сфера по онова време, да натрупам контакти с реалния бизнес и през 1995 г. тръгнах с амбициите напред."

Най-напред Емил регистрира еднолично дружество. То има две направления в дейността си. Първото от тях са консултантски услуги в сферата на финансите и счетоводството. "Събрах над 20 клиенти, спомня си той. Консултирах ги за възможността да финансират дейността си чрез банкови институции. Занимавахме се със счетоводната им отчетност, анализите и бизнес плановете, необходими за работата им.

Успоредно с това създадох и фирма, с която започнахме да търгуваме с горива. По това време "Нефтохим" все още не беше приватизиран и големите играчи като Shell и ОМV все още не бяха навлезли на пазара. Имаше доста свободни ниши и доста възможности за работа в този сегмент. Така започнахме да снабдяваме на едро с горива предприятия, общини и земеделски стопанства."

Оборотът изведнъж набира височина и това дава възможност за финансиране на странични дейности, за получаване на банкови кредити. "По това време започнахме и внос на горива и от румънски рафинерии, като използвахме едни от най-сериозните петролни бази в Североизточна България. Организирахме добре дистрибуцията и това ни нареди на челни места в търговията с горива, твърди Емил.

Голяма част от клиентите ни работеха в областта на агробизнеса. И тъй като горивата са твърде солидно перо във формирането на себестойността на зърното, забелязах, че голяма част от тях изпитваха затруднения. В същото време аз самият вече бях изградил схема за търговия с горива и така се роди идеята да се заема със селскостопанско производство." По този начин, преливайки от дейност в дейност, през 1997 г. Емил създава и първата си търговска структура, която започна да търгува със зърно на вътрешния и външния пазар.

Виждайки много скоро възможностите за развитие в тази сфера, той и партньорите му решават да разширят дейността си.

Сериозната стъпка е направена през 1998 г. с приватизацията на зърнобазата в Попово, която е обособена част от "Зърнени храни" АД. Приватизацията е кешова и поради обема й Емил търси партньори, сред които е и Юнионбанк. Това е и началото на бизнеса, който и днес той управлява като мажоритарен собственик.

През 2000 г. започва да усещат първите индикации за интерес от страна на външни партньори към сектора, в който работи.

"При едно от пътуванията си до Съединените щати влязох в контакт с американския неправителствен фонд за икономическо развитие ICDI/VOCA", разказва Емил. Консултантската помощ на фонда се оказва изключително важна за работата върху проекта за Закона за търговия и съхранение на зърно.  "Така ние станахме

въодушевено обяснява той. За първи път у нас "Кристера" внедри системата на т.нар. складови записи, които в САЩ бяха практика от дълги години."

Първият складов запис срещу влог на зърно  в България е издаден през 2001 г. "Пътят нагоре беше открит!, казва Емил и прави пауза, за да отвори следващите "файлове". Трябваше да се осигурим и да изолираме дейността си срещу влиянието на външни фактори в максимална степен, продължава той. Най-сигурният начин за това беше изграждането на веригата зърно - брашно - хляб. А с предприятието в Попово, което стопанисвахме и управлявахме, ние се намирахме точно в средата на тази верига - брашна и преработка на зърно.

Така от 2000 г. започнахме да развиваме и другите две направления. Наехме земя под аренда, други терени купихме и започнахме сами да произвеждаме зърното, което ни бе необходимо. Ефектът от това беше, че елиминирахме рисковете от финансирането на външни земеделски производители." В момента агробизнесът на "Кристера" се измерва с мащабите на 54 хил. декара обработваема земя и три хлебозавода.

След всичко разказано дотук следващото изречение изненадва, защото прозвучава индустриално, като

"Оттук нататък амбициите ми са сериозни, казва Емил, сякаш допуска, че някой се съмнява в намеренията му. Едното от направленията, в които работим с наши консултанти и външнотърговски партньори, е възможността да развием и структура за производство на биогорива. За това освен традиционните зърнени култури започнахме и производството на маслодайна рапица за преработката й в олио, а оттам и в биодизел. Дейността в тази сфера вече е регламентирана от гласувания наскоро Закон за алтернативните енергийни източници и, както е известно, от 1 януари 2008 г. трябва да влязат в действие и наредбите за процентно съдържание на биогорива в дизеловото гориво, което ще се продава у нас."

Емил е категоричен, че според собствените му прогнози най-късно до две-три години големи световни играчи ще започнат да създават партньорства, смесени компании или направо ще пристъпят към покупката на български фирми от сектора на агробизнеса. "За този момент ние трябва да сме готови още отсега, като поддържаме холдинга в "добро здраве", казва той и машинално подрежда нещата по бюрото пред себе си.

Този "файл" изглежда изчерпан. Затова отварям нов, а Емил продължава без прекъсване: "Опитвам се да имам и друго битие освен бизнеса. Работя по 10 - 12 часа на ден, старая се да спя 7-8 часа, за да мога що-годе възстановен да отделям по 5 - 6 часа и на семейството си." Разказва също, че със съпругата му Мариана имат две дъщери. Всъщност не, този преразказ не е точен. Буквалният цитат на казаното от Емил звучи буквално така: "С прекрасната ми съпруга Мариана..."

Втората им дъщеря е родена само преди 7 месеца. "Така е, признава той, покрай работата си и покрай приятелските компании, от контакт на контакт човек си намира майстора. На 30 години аз намерих моя."

Стигаме отново до завършването на университета, когато се е сбъднала и друга мечта на Емил. "Дядо ми, лека му пръст, имаше мотоциклет, започва новия си разказ той. Смешен, "Емзет", "Иж" или "Чезет" с две седалки като на велосипед. Учеше ме да го карам, когато бях на 12 години. Оттогава хобито ми са моторите. Макар че напоследък основно заради семейните си ангажименти малко го пренебрегнах", признава той. Преди години заедно с няколко приятели Емил създава  един от варненските мотоклубове -

"Това беше, преди да регистрираме "Харлей Дейвидсън - България", хвали се той, а тонът му е вече друг. Сега сме на "второ ниво", смее се Емил. Всяка година 14 - 15 човека ходим на международни събори. Другите "братя" обаче са ходили на 6, а аз заради причините, които вече признах, съм пропуснал два... А имаше и технически пречки! Освен моторист съм и скиор и преди две години в Банско си счупих ръката.

Така моторът падна жертва на ските." Естествено, питам още за мотора. "В момента карам Yamaha V Road, казва Емил. Сега обаче като член на  "Харлей Дейвидсън - България" ще трябва да го продам, за да го сменя, естествено, с "Харлей"! Срокът за тази промяна е също ясен - края на годината. "Всички трябва да сме лоялни към марката", смее се Емил.