След Първата световна война пред България, и в частност Варна, предстои едно дълго и мъчително възстановяване от кошмара. Малко са били онези, на които през главата им е минавала мисълта за развитието на културата. Но, както обикновено става, не са липсвали и такива будни духом личности. Едно описание, публикувано във "Варненски общински вестник" от това време дава представа как е изглеждал културният живот на морската столица и как са искали да изглежда той, управниците на града:

"...Панаирджийският вид на града да се махне. От три години насам в някои локали на бул. "Сливница" денем и нощем се подвизават панаирджийски музики с разни тъпани и зурли, пеят се разни нецензурни песни от мъже и жени с прегракнали гласове, разиграват се ориенталски комедии по ориенталски маниер. Музиките за по-голям ефект носят разни екзотични названия, като абисински, занзибарски и др. А музикантите са облечени в разни червени и зелени гащи. Такива музики може да правят впечатление на чужденците, но тяхното място не е там."

Я, колко познато и актуално звучи това описание в наши дни. Нужно е само да се разходиш из чалга дискотеките или по крайбрежната алея на Варна, за да се увериш, че преди повече от 80 години и сега нещата са почти същите.

През 1926 г. група културно-просветни дейци: Герчо Герчев, Иван Камбуров, Васил Ставрев, Найден Найденов, Йордан Тодоров решават да създадат първите български летни музикални тържества. Именно те са основата за създаването по-късно на Международния музикален фестивал "Варненско лято". Това е най-старият музикален форум в България и през тази година започва отброяването на неговата 81-ва годишнина.

Инициаторите разписват идеята с една единствена цел: "Летните народни музикалните тържества да носят общобългарски характер и да обединяват участието на най-добрите музикални сили на страната - оркестри, хорове, диригенти, солисти..."

За да може да тръгнат тържествата, организаторите търсят съдействие от всички изявени музиканти по това време. Дори се сформира комитет, който да помага на започналото начинание. Той излиза с обръщение, подписано от композиторите Добри Христов, Панчо Владигеров, Петко Стайнов. В него те апелират: "Българи, вслушайте се в песента на нашите музиканти - на тези, които творят, и на тези, които изпълняват наши музикални творби и разнасят славата ни по целия културен свят..."

Така на 23 юли 1926 г. се слага началото на първите музикални тържества, прераснали по-късно във фестивала "Варненско лято". Те се радват на огромния интерес на варненци, на почиващите и на гостите на града. Напълно се оправдават предвижданията на Димитър Савов, изказани в навечерието на празника във вестник "Варненска поща": "Чрез музикалните тържества ще се манифестира висотата на родното ни музикално изкуство и ще се докаже, че българският народ заслужава да му се гарантират условия за духовно развитие."

Първите Варненски музикални тържества продължават до 1 август. До 1939 г. те се провеждат в първия летния театър във Варна, който тогава се е намирал на мястото на Обсерваторията. (Сегашният летен театър е бил построен през 1960-1961 г.). Седем поредни вечери на варненска сцена гастролират известни наши певци и музиканти - Христина Морфова, Констанца Кирова, Петър Золотович, Панчо и Любен Владигерови, Лиляна Добри Христова. В симфоничните и хорови концерти освен титулярните диригенти са включени и Добри Христов, маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Асен Найденов, Димитър Младенов.

Първият от трите симфонични концерта е посветен изцяло на българското музикално творчество. Добри Христов за първи път дирижира в родния си град своята симфонична фантазия "Тутраканска епопея". За първи път се представя пред своите съграждани и младият диригент от Софийската народна опера Асен Найденов със сол-минорната симфония от Никола Атанасов.

Много от творбите, прозвучали в зората на "Варненско лято" за първи път,

като българска рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров, днес са класика. А рапсодия "Вардар" се е превърнала в емблема на началото на музикалните празници, година след година.

Поради липса на пари през 1932 г. тържествата са прекъснати за три години и не се провеждат. Варненската община изпраща апел до парламентарната бюджетна комисия в София за "спасяване на ценното културно начинание", но той остава без отговор. Музикални тържества се възстановяват отново през 1935 г. с подкрепата на музикалната общественост от цялата страна, а откриването им е в сградата на новопостроения градски театър. През 1938 г. се прави първият опит за прерастване на музикалните тържества в международни. Годините около Втората световна война отново се оказват кризисни. След нея тържествата отново се възстановяват. От тогава до днес не е имало паузи.

през 1966 г. фестивалът е регламентиран от тогавашния Министерски съвет като международен музикален фестивал "Варненско лято", като първите международни участия в него са регистрирани още преди войната. Въпреки сериозните финансови трудности музикалният форум се превръща в прозорец към света за много млади хода. Чрез него те успяват да чуят на живо най-новите музикални произведения и да се срещнат очи в очи с едни от най-известните музиканти.

Въпреки желязната завеса впечатляващо е присъствието на чужди солисти, диригенти, симфонични и камерни оркестри, хорове, оперни ансамбли, балетни състави от световна величина. Сред тях са "Пикола скала" -Милано, "Дьор балет", Кралски фландърски балет, Кралски шведски балет, Симфоничен оркестър на Лайпцигското радио, Симфоничен оркестър на Ленинградското радио, Симфоничен оркестър на Пражкото радио, Лионски симфоничен оркестър, Пражки симфоничен оркестър, Московска филхармония, Чешка филхармония, Дрезденска филхармония, Камерен оркестър на "Миланската скала", "Шуберт ансамбъл", квартет "Бородин", "Камерата Амстердам", "Камерата Траектина"... Тази година фестивалът отвори нова страница в историята си, представяйки панорама от осем филма на Тони Палмър, най-известният режисьор на музикални филми в света.  

Макар замислени само като музикален фестивал, летните тържества постепенно се разширяват в жанрово отношение. През 1992 г. под "шапката" на Варненско лято влиза Фолклорният фестивал. Той се провежда през първата половина на август. Над 10 200 са били изпълнителите, които са се представели в неговите 15 издания досега. Своята традиционна култура са представили танцьори от 5 континента и над 50 държави от целия свят. По същото време се появява и международният джаз фестивал, който обикновено е закован в първите 4 дни на август.

Въпреки трудностите именно на варненска сцена бяха осъществени едни от най- впечатляващите концерти на законодатели в джаза. Много от музикантите посетиха за първи път страната именно чрез проектите си на варненския джаз фестивал. През миналите години на фестивала са участвали такива имена като Джон Сърман, Алберт Мангелсдорф, Луис Склавис , Мел Уолдрън , Карин Крог, Тери Рипдал, Трилок Гурто, Еберхард Вебер и др. На този фестивал са свирили почти всички български джазови изпълнители: "Бели, зелени, червени", "Акустична версия", "Борисов биг-бенд", Людмил Георгиев, Симеон Щерев и син, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов и много други.

Последен в жанровата палитра на "Варненско лято" се включва театралният фестивал, който заема дните от 1 до 11 юни. Изданията му през 1993, 1994 и 1995 г. имат национален характер - на тях бяха показани едни от най-добрите български театрални постановки за съответния сезон. От 1996 г. фестивалът се превърна в международен чрез участието на престижни трупи от чужбина, селекционери и директори на европейски фестивали, театрални критици. Достатъчно доказателство за растящия престиж на театралния фестивал е присъствието в програмата му на постановка на световноизвестния Питър Брук - тази година в селекцията бе включен "Великият инквизитор".   

"Варненско лято" има още едно достойнство - Международната лятна академия. Създадена през 1984 г. по идея на професор Минчо Минчев, това реално са първите майсторски класове, които започват да се организират в България. В творческа лаборатория, която развива младите таланти, се включват такива имена като Ифра Нийман, Роза Файн, Вера Горностаева, Жермен Муние, Борис Блох, Янош Щаркер, Роберт Коен, Карл Остерайхер, Андраш Адорян, Вацлав Юнек, Едуард Тар, Зигфрид Финк...

Въпреки че достойнствата на международния фестивал "Варненско лято" се безспорни, а възрастта - преклонна, има много неща, които дълго време остават само като мечти. Един от основните проблеми, който вече 6 десетилетия не намира решение, е базата на фестивала, и в частност на варненските музиканти. За строителството на музикален комплекс само се говори, но може би желанието не е достатъчно силно.

Варненското Оперно-филхармонично дружество няма свой дом, а изнася представленията и концертите си на сцената на Драматичния театър. Репетициите бяха допълнително затруднени, след като бяха слети операта и филхармонията  в един суперсъстав, който продължава да няма сграда, която да посрещне нарасналата необходимост.

Сцените, които се използват за концертите на "Варненско лято", с годините се амортизираха и започнаха да затрудняват изпълнителите с липсата на добра климатична инсталация и липса на добра акустика. Община Варна се погрижи за Художествената галерия и там вече има климатична инсталация, нещо твърде необходимо в горещите юлски дни. От ремонт се нуждае и Фестивалният комплекс, но странният му статут се оказва пречка за започването на ремонт там. Така с всяка година гостите на фестивала са принудени да слушат концертите, седнали на изтъркани и вече счупени седалки.

сцена от ранга на Лучано Павароти или Пласидо Доминго продължават да бъдат мираж. Първо, заради липсата на достатъчно финансови средства и, второ, заради достатъчно качествени зали. Абсурден е и фактът, че "Варненско лято" вече няколко години е с вход свободен, тъй като общинските съветници не успяха да се разберат каква да бъде цената на билетите. Всичко това няма начин да не се отрази на програмите на "Варненско лято" и на изпълнителите, които имат възможност да канят организаторите. Всички тези неща си остават несбъднатите мечти на най-стария фестивал на България.