---------------------------------------

- До изборите трябва да бъде преодоляна още една бариера и това ще бъде решението на Конституционния съд (КС) по евентуалната жалба на опозиционните народни представители за текстовете, отнасящи се до интегралната бюлетина. Има данни за нарушения на правилника на Народното събрание при приемането на някои от тях. КС вече е взимал решение в полза на жалби на сходни основания. Не съм сигурен дали сега съдът би уважил такава жалба, още повече че става дума за много специализиран юридически казус и предвид липсата на ред, да не кажа хаос, при гласуването не е ясно какви факти ще бъдат представени пред съда. Но ако исканията засягат технологични неща - формата, съдържанието на бюлетините, алгоритъма за определяне на резултатите, не е изключено да се наложи някакво извънредно събиране на Народното събрание, което ще трябва да уточни текстовете, които биха паднали.

- КС избягва да се произнася по същество, по смисъла на спорната формулировка. Той обикновено дебатира текстовете, каквито са в закона, и затова донякъде мнозинствата имат свобода да постановяват как точно да бъдат разбирани различните текстове. Съдът няма да се занимава защо беше допуснат срок 10 месеца, а не 12 или 6. По принцип 10-те месеца не са съвсем справедливи, тъй като са постановени в средата на периода. Това решение не е безпристрастно, а има и такъв принцип в правото, че правилата не могат да действат назад. Има хора, които умишлено са се пререгистрирали, но има и хора, които по стечение на обстоятелствата са сменили местоживеенето си. Не мисля също, че е справедливо някой да живее независимо къде - Мадрид, Вашингтон или Истанбул, и да избира кмет на което и да било българско населено място.

- Проблемът идва от това, че някои хора притежават повече от едно гражданство. А тази материя в конституцията не е регулирана. От началото на 90-те години имаше голям дебат какво да се направи с българите, които имат двойно гражданство. Тогава правото да гласуват беше нещо като морална компенсация, за която настояваше СДС в полза на тези, които при принудителни обстоятелства са напуснали страната, натирени от режима. По-късно това гласуване започна да се организира. Време е политиците да се заемат повторно и по-системно с този въпрос. Правото на глас на местни избори няма нищо общо с първичната идея за морално компенсиране. По-скоро извращава идеята за местно представителство, защото връзката между политически представлявания и представляващия не се "консумира" освен в изборния ден. Свободата губи смисъл, ако е свобода да злоупотребиш с дадено твое право. От друга страна, идва питането защо по средата на периода, така че въпросът в реалния контекст на днешния дебат не е толкова прост. И ако той продължава да се решава от избори на избори - това не само е работа на парче, а по-скоро политическа манипулация с оглед постигане на краткосрочни цели. Много пъти съм настоявал да се изработи закон за избирателните списъци, който да уточни правата и процедурите, с които се реализират тези права, за всеки отделен вид избори.

- Прагове винаги е имало, но те са били естествени, производни от разпределението на гласовете. Сега са предварително определени като норма. Никой не е дал обяснение защо трябва да има различни прагове в различните общини. Формулата на общинската избирателна квота е броят на действителните гласове, разделен на броя на общинските съветници. Така се образуват прагове от 9 и повече процента за общини, в които има 11 съветници, до около процент и половина за София, тъй като съветниците са 61, което е много ниска бариера. С новите прагове мнозинството е решило да се бори със силното раздробяване в общинските съвети. Например в община Струмяни са се явили 15 или 20 листи, а там има 13 съветници и всяка листа е излъчила по един-единствен общински съветник. Раздробяване се наблюдава от 1995 - 1999 г. Средно се гласува за седем листи, което поставя проблема дали и какво ще е мнозинството, което ще управлява общината. Само че не съществуват никакви гаранции, че дори и да се изфабрикува мнозинство, то ще бъде устойчиво. Като познаваме вторичната фрагментация, а тя е по-опасна и носи елемент на измама или измяна, няма никаква гаранция, че един съветник ще действа солидарно със съпартийците си. Кое е по-приемливо - да влязат повече независими или такива да се пръкнат от партийните листи вторично? В общини като Струмяни всъщност не съществува локална партийна система - хората гласуват вероятно за познати, роднини или съседи. Да се борим с това, като слагаме високи бариери, е все едно да стреляме по врабче с топ. Страничното важно следствие е, че в общини като Неделино с 8.5 процента от действителните гласове една-единствена листа ще има представители в общинския съвет. И най-вероятно независимите кандидати ще се появят вторично.

- От кого ще я защитят - от независимите кандидати, от съседските кръгове и роднинските отношения? Може би от хората по-принцип и в полза на партиите? Колкото до борбата с политическото "предприемачество", може да се търси решение чрез разграничаването на сдруженията на електорални, с право да се регистрират за участие в избори, и други, които постигат целите си без участие в избори.

- Най-важното на тези избори ще бъде коалиционната политика - да се построят рационални коалиции, които ще бъдат достатъчно адекватни на високите бариери. В случая съществуват известни опасения за партиите в центъра и вдясно, които при силно фрагментиране просто ще бъдат наказани. Само че коалициите се мислят и като знакови партньорства с политически последствия, надхвърлящи рамката на конкретните местни избори. Такава е евентуално коалицията между СДС и ГЕРБ в София. Трудно може да се коментира към сегашния момент какви ще бъдат стратегическите последствия от нея. Като цяло поставя в неудобно положение остатъка от дясното, тоест ДСБ и някои от другите малки партии. ГЕРБ спечели вече избори и е припозната от Европейската народна партия. Без съмнение София няма да е единственото коалиционно издание, ако се стигне до подписване на споразумение. Така ще завърши цикълът на легитимиране на ГЕРБ като най-голяма партия вдясно. И ще отпаднат от само себе си въпросите, свързани със жизнеспособността на СДС.

В управлението на София едва ли ще настъпят драматични промени. Просто едни хора на Бойко Борисов ще сменят едни хора на Софиянски. Мнозинствата в общинския съвет ще продължат да бъдат тактически мотивирани и в модела на управление едва ли ще се намери отговор на многото въпросителни за ролята на ГЕРБ в бъдещи парламентарни мнозинства. Ако лидерът на тази партия е успял да натрупа биография на охранител на Тодор Живков и на Симеон Сакскобургготски (неща, които в едно нормално съзнание са взаимноизключващи се, при цялото ми уважение към качествата му), никакви варианти не могат да бъдат изключени. И за двете позиции са били необходими солидни препоръки. Нищо чудно за авторите на такива препоръки демокрацията да е допустима само с добавката о.з.

- Докато не се напише листата и не се види колко от хората вътре са о.з. или доказани "общинари" от СДС, въпросът остава. Напълно възможно е да видим едни хора, които ще възпроизведат модела "Софиянски". Кой може да даде гаранция, че в бъдещия Столичен общински съвет коалицията СДС ще бъде устойчива? Има ли основания да си мислим, че социалистическата партия няма да се намеси категорично в управлението на общината или ще се намесва само доколкото е производна на законодателното мнозинство? Биографията на строителния бизнес на предходния водач на групата на БСП в общинския съвет, сега областен управител Тодор Модев, е многозначителна. Как след два мандата шеф на групата се е оказал със строителен бизнес? Как така БСП не е участвала в тази работа - може би не е видяла? Добре ще е да има силна опозиция в общината, за да не минават подобни неща тихомълком.

Има един отворен дневен ред за десницата извън ГЕРБ - СДС. Възможно е и аз с голяма доза вероятност очаквам на доста места в страната да се получи подобна комбинация. Мажоритарните избори са доста по-сложни. ГЕРБ дава възможност за алиби на част от някогашните функционерите на СДС да се почувстват на страната на победителите. ДСБ пък нямат друг изход освен да организират някакви местни коалиции. Заради взаимодействието с ГЕРБ ще се освободи още пространство, ще има много разочаровани от СДС.

- Работил съм в Косово почти година и се опасявам, че не е добър подход да се напомпва допълнително етническото напрежение в конфликтен район. Не е добре също ДПС да управлява толкова дълго Кърджали и в добавка към това началникът на Генералния щаб или еди-кой си министър на Република Турция да правят посещение по покана на кмета в града. На малцинството това му е предимството пред мнозинството, че може да се обърне на двата езика към всички. Националното мнозинство трябва да намери някакъв език, с който да стигне до малцинството. Език в прекия и в преносния смисъл. Отец Саръев е много полезен и като духовник, и като лична биография, но не е това начинът да бъде ограничен монополът на ДПС. И това е печално, защото ако в цялата страна "Атака" е добро онагледяване колко "градивни" могат да бъдат социалните отдушници, то в Кърджали нещата не изглеждат така. Опасявам се, че това не би бил отдушник, а по-скоро фитил.