Някое от тези оплаквания да ви звучи познато: "Големите градове започват досадно да приличат един на друг", "Става непоносимо да се живее в центъра", "Страх ме е да се движа по улиците, след като се стъмни", "Нужна ми е вечността, за да стигна от едно място до друго."

Британското списание "Монъкъл" (Monocle), което излиза отскоро и се стреми към разпространение из цял свят, е избрало след собствено проучване 20-те града, където се живее най-добре. От редакцията уточняват, че тази класация е основана само на критерия качество на живота, тя не се интересува дали става въпрос за финансов или технологичен център и в никакъв случай не е наръчник за бъдещи емигранти.

Изданието отбелязва, че след тримесечно проучване резултатите се дължат наполовина на статистика и наполовина на субективни мнения, защото тази комбинация според него може по-точно да отрази урбанистичната картина. Защото за някои подходящ за живеене е този град, който предлага безброй възможности, да де, но и Багдад е място с голям потенциал, но едва ли може да се нарече приятен. Разбира се, не е необходимо да сте в Могадишу (Сомалия), Басра (Ирак) или Кабул (Афганистан), за да ви се иска вашето място да е по-чисто, по-сигурно и по-дружелюбно, както транспортът да е по-уреден.

Човек е така устроен, че повечето от нас цял живот си мечтаят да са другаде, където непременно е по-хубаво. Разбира се, че тревата там е по-зелена, слънцето не спира да грее, хората са учтиви и привлекателни, младежите се държат много прилично и с уважение, автобусите идват точно по разписание, улиците са безупречни, навсякъде има безжичен интернет, а кафето го правят само италиански майстори. Всичко това, само че погледнато малко по-сериозно, обуславя критериите, по които 20-те най-приятни за живеене града са класирани от британското списание. С уговорката естествено, че съществуват още много показатели, по които един град може да бъде оценен.

Зададохме си въпроса, казват от "Монъкъл", дали място като швейцарската столица Берн, която със сигурност отговаря на гореизброените човешки желания, всъщност заслужава да заеме челното място в списъка. Оказва се, че не, защото първият критерий на оценка, поставен от списанието, е един град да има добре поддържано летище с интересен дизайн, което да осигурява въздушна връзка с най-отдалечените краища на света. А Берн няма, затова и не се класира. Друг важен показател е престъпността, който дисквалифицира редица американски градове. А държавното образование и здравеопазването пък се оказват голямо, но не фатално препятствие пред Лондон. Следват други два много важни индекса, които особено допринасят за приятния живот - продължителност на слънцегреенето дневно и средните температури. После идват: равнище на средствата за комуникация, толерантност и дали в един град може да се изпие по питие след един сутринта. И тук вече Лондон загуби.

Други основни критерии за влизане в двайсетицата на най-удобните градове са цена/качество на обществения транспорт и такситата, влиянието на местните медии, възможността да се намерят по будките издания като "Ню Йорк таймс" например, възможност за отдих сред природата, и то наблизо, наличието на добре поддържани паркове и градинки и накрая - ясно изразена воля за опазването на околната среда.

За финала останали трийсетина града, после редакцията отсяла още пет и накрая се спряла на 20. Места като Портланд в щата Орегон, Минеаполис, Лисабон и Рим са извън класацията. И двайсетте са: Париж, Хамбург, Стокхолм, Оукланд (Нова Зеландия), Киото, Хонолулу, Ванкувър, Хелзинки, Мадрид, Цюрих, Мелбърн, Токио, Женева, Сингапур, Монреал, Мюнхен, Копенхаген, Сидни, Виена и Барселона.

МЮНХЕН: Население: 1.6 милиона с предградията. Проучването го класира на първо място, защото е печеливша комбинация от солидни инвестиции в инфраструктурата, качествено строителство и комфорт, слаба престъпност, либерална политика, силни медии и общото чувство за щастие у жителите му. В този много "германски" град витае безгранична амбиция, която изисква усърдна работа, но в същото време по улиците цари спокойствие и уседналост. Изглежда, че формулата на баланса работа-живот е била разгадана тук. Наемите в Мюнхен са едни от най-високите в Европа, но пък икономиката се разраства стремглаво, от което следва най-ниска степен на безработица в Германия. Сериозни проучвания се правят в сферата на биотехнологиите, тук е домът на корпорации като БМВ, "Сименс", "Алианц", "Майкрософт", както и центърът на германската киноиндустрия.

"През зимата имаш планини, през лятото - ей ти ги кафенета, бирарии и езера. Какво повече му трябва на човек?", обобщава една жителка на баварската столица.

Но от списанието са отделили и графа за препоръки - още какво може да се направи, за да няма градът никакъв недостатък. Сред тях са: нужен му е закрит пазар, повече жилища в центъра и добре е магазините да остават за по-дълго отворени (след 20 ч.) и в неделя също.

КОПЕНХАГЕН: Население: малко над 500 хиляди души. Не е срамно да си втори, пишат авторите. Още повече че миналата година градът беше първи в едно изследване като най-щастливото място на света, що се отнася до здравеопазване, социални грижи и образование. Днес нова вълна от архитекти, дизайнери и майстори готвачи, плюс някои държавни служители с по-прогресивно мислене, са възродили Копенхаген до такава степен, че жителите му го хвалят като "портата към континентална Европа". Датската столица е млад град, 35% от населението му е между 20 и 34 години, но това едва ли е основната причина шест от 10 души да използват велосипед дневно като начин на предвижване. Дори и това да е до близкия бар, защото датчаните обичат да попийнат, да попушат. И фактът, че продължителността на живота им е с най-ниска стойност в цяла Западна Европа, изглежда, малко ги вълнува. Местен журналист казва, че градът e плувнал в пари и докато преди десет години хората се извръщаха, когато мине "Порше", сега скъпите коли са обичайна гледка. Причината не е една, но интересен е фактът, че миналия март датската национална банка обяви, че Дания става нация кредитор. Тоест притежава повече, отколкото дължи, нещо, което се случва на страната за първи път от Втората световна война.

ЦЮРИХ: Население: 347 хиляди души. Вероятно мнозина си представят швейцарската финансова столица като място, населено само с белокоси мъже, които, облечени в изпомачкани костюми, подмятат световните пари насам-натам. Може и да е било така преди 20 години, но днес истината е съвсем друга. Цюрих е космополитен, пазарът за съвременно изкуство е един от най-престижните в Европа. Тук в нощните клубове често пристигат диджеи от цял свят, а когато дойде време за годишния електроуикенд Street Parade, градът се превръща в парти от един милион. Според "Монъкъл" тук е сборище на хора с изключителни умствени способности. Не случайно европейският офис на Google е в Цюрих, a IBM и Microsoft имат центрове за изследователска работа в предградията. Авторите отбелязват, че понякога се усеща лека ксенофобия към по-бедните чужденци, но никога към богатите. Независимо от динамиката си обаче това все още си е малък град. Но няма страшно, летището е само на 12 минути от центъра.