На 17 август 1896 г. Джордж Кармак открива злато в приток на р. Юкон, с което започва златната треска в Клондайк. За истински откриватели на ценния метал се сочат и съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скокум Джим Мейсън. В архивите обаче остава името на Джордж, тъй като той обявява претенциите си върху района със златните залежи. Новината за откриването на златото бързо се разнася из околността и след броени седмици притоците на Юкон - Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи. На следващата година първите забогатели миньори се връщат в САЩ и към Клондайк поемат хиляди жадни за злато авантюристи. През 1898 г. населението на Клондайк вече е 40 000 души и районът е застрашен от глад. В рамките на продължилата до началото на XX век златна треска над 100 000 души достигат и за различен период обитават района на Клондайк. По време на пика на златната треска град Доусън е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада до под 9000. Златната треска е важен момент и в историята на канадския град Едмънтън, който и до ден днешен организира през лятото фестивал, наречен "Клондайкски дни" и посветен на похода на авантюристите към богатството. Тя е и муза за перото на много писатели от края на XIX и началото на XX век, сред които най-известен и до днес е Джек Лондон, авторът на "Белия зъб", "Дивото зове" и брилянтия разказ "Да накладеш огън". Филмът "Златната треска" на Чарли Чаплин с участието на Мей Уест пък и до днес е сред най-добрите визуални описания, макар и през погледа на великия комик, на живота на златотърсачите в Клондайк.