Дълги години Кора Мотоц се чудила как дядо й е оцелял във времената на комунизма. Най-после тя получи възможност да разбере някои истини, след като получи достъп до досието му, съставено от бившата тайна служба "Секуритате". И какво откри вътре? Например това, че дори бръснарят му го е шпионирал.

Докато разлиства досието от 214 страници, събрано от тайната полиция за учителя и театралния режисьор любител Думитру Мотоц, внучката му установява, че доносничеството е засягало практически всяка страна на личния му живот. Има актьори, недоволни, че не са получили добра роля в негова постановка. Има играчи на шах в кварталния клуб, чиито разговори са подслушвани. И за капак бръснарят също драсвал по някоя бележка, след като приключел с Мотоц.

Още по-труден за осъзнаване се оказва фактът, че самият Думитру е бил информатор - един от армията на вероятно милионите подобни, работили в румънската държава по времето на комунизма до 1989 г. "Гадно ми е, че е бил принуден да го прави. Познавах го като човек с висок морал и принципи. Той винаги се бореше в името на принципите си", споделя днес внучката Кора. Наученото от досието променя мирогледа й.

Самата тя - навършила пълнолетие след падането на Чаушеску - се е борила за демократични реформи и винаги е имала безкомпромисно отрицателно отношение към агентите на "Секуритате". Но новината, че собственият й дядо е бил такъв, я кара да преосмисли гледната си точка към коварните морални територии, през които хората е трябвало да маневрират в съветските времена. Кора започва да се пита как би постъпила самата тя на негово място.

"Преди да прочета за живота му, бях по-радикално настроена, но сега виждам, че ситуацията е сложна и оплетена, казва 29-годишната Мотоц след няколко часа четене на досието. Наистина ми е трудно да го съдя, защото аз самата нямам идея как бих постъпила под натиска на обстоятелствата."

Досиетата на бившите спецслужби в Румъния бяха засекретени след 1989 г. и едва сега са открити за публиката. Днес все повече обикновени румънци се заравят в миналото, за да открият, че съседи, приятели и дори членове на семейството им са донасяли за тях на властите.

Разсекретяването на досиетата отвори стари рани и повдигна болезнени морални въпроси. Наистина ли румънците желаят да се изложи на показ какви слухове и доноси са били събирани от службите? Достоверна ли е информацията в папките? И ако е така, струва ли си цената на научаването на истината в сравнение с драмата, до която може да доведе отварянето на 1.3 млн. досиета на "Секуритате"? Това се случва днес в Румъния, докато в повечето други бивши комунистически страни то бе сторено преди години.

Дело 1161919 започва през 1942 г., т.е. седем години преди Мотоц да бъде арестуван и изпратен в затвора по обвинения от информатор, че е членувал във фашистката Желязна гвардия. То е приключено през 1985 г., няколко месеца преди смъртта му.

Мотоц преподавал румънски език и е бил един от милионите румънци, които са шпионирали и са били шпионирани от режима, смятал гражданите за врагове и насаждал атмосфера на страх и недоверие. "Секуритате" е създадена по модела на съветските тайни служби НКВД, предшественика на КГБ.

Кора Мотоц смята, че дядо й, когото боготворяла като дете, е бил вербуван, докато е бил в затвора през 1949 г. Тогава Думитру е политзатворник в лагера в Питещ. Високият 1.83 метра мъж излиза осем месеца по-късно и тежи само 45 килограма.

По това време е било обичайно политическите затворници да подписват клетвена декларация, че стават информатори след напускането на затвора или да обещават да доносничат срещу по-ранно освобождаване. Отказалите да подпишат са гниели зад решетките с години или са загивали от ужасните условия. Клетвата на доносника е била доживотна, а самите доносници също са следени. Смята се, че в един момент в Румъния всеки четвърти е бил информатор на спецслужбите.

"Това е било нещо абсурдно и имайте предвид, че се е разигравало в национални мащаби. Всеки е шпионирал всекиго. Донасяли са всякакви неща - прилича на това да чуеш някакъв слух и веднага да го запишеш в дневник", разказва Кора.

За дядо й са информирали няколко души, включително и един под псевдоним Теди, който го е шпионирал десетилетия наред. В досието обаче няма почти нищо за шпионската дейност на самия Думитру Мотоц.

В кафкианския лабиринт на тоталитарната бюрокрация е имало офицери за оценяване на уменията на доносника и високопоставен служител, който решавал какво точно да се предприеме. Абсурдите на системата си личат от докладите на бръснаря, който се оказва разочарован поет, опитващ се да накара Мотоц да възприеме сериозно стиховете му, независимо че са написани неграмотно. В полето на доноса офицерът от "Секуритате" е написал за бръснаря, че "менталните му способности подлежат на съмнение", и препоръчва да не се ползват услугите му. Старшият офицер обаче е надраскал с червено отгоре: "Въпреки това следете стиховете му."

Кора Мотоц изпитва и облекчение, че е научила истината, след като в продължение на една година е подавала молби за достъп до делото, съхранявано от Съвета за изучаване архивите на "Секуритате" заедно с още близо 2 милиона папки.

Но доминиращото чувство е на отвращение от системата. "Цялата тази дребнавост... Не мога да повярвам, че "Секуритате" са шпионирали шепа пенсионери, играещи шах в клуба, само защото някой бил казал, че навремето имали връзки с Желязната гвардия", казва Кора, която работи като координатор на програма за правосъдни реформи на германска неправителствена организация.

Най-дебелите части от досието са отделени за сина на Думитру Мотоц, известния драматург Дору Мотоц, и на един случай от края на 70-те години, в който той е поканен на гости при роднина във Франция. "Секуритате" нарежда да му се издаде задграничен паспорт, но само ако той обещае да шпионира румънските дисиденти там. Вероятно Дору Мотоц е отказал, защото така и не го пускат извън Румъния.

Съпругът на Кора чете архивите заедно с нея и споделя, че наблюдава как събираната от спецслужбите информация дегенерира заедно с упадъка на комунистическия режим. "През 50-те години информаторите са писали за това, че хората са "буржоа" или "врагове на държавата". През 80-те вече се донася за това какво Мотоц е обличал и казал или че ходи на ресторант само със съпругата си, но не и с други жени."

Заедно със семейство Мотоц в тясната читалня са натъпкани още над 20 души, повечето от тях възрастни хора. Един от тях става и раздразнен се отправя към вратата: "Не искам да чета за приятели, които са донасяли за мен."

Кора Мотоц предпочита собствените си спомени за дядо си като за грижовен баща на семейството в градчето Рамничу Вълча. "В края на краищата те са това, което има значение. На тях мога да се уповавам."