Въпреки твърденията на критиците на Владимир Путин идеята за суверенна демокрация не увенчава разграничаването от европейската традиция, а олицетворява идеологическите амбиции на Русия да стане "другата Европа", алтернатива на ЕС. Кремъл разработи идеологически проект, който не само изглежда привлекателен за мнозина в постсъветска Европа, но и отправя екзистенциално предизвикателство на Евросъюза.

"Русия е една много стара Европа, пише анализаторът на московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин. Тя по различен начин напомня Германия от 20-те години на миналия век с нейната жизнена енергия и болезнена реакция спрямо несправедливото отношение на околния свят, Франция от 40-те, опитваща се да лекува раните си, или Италия от 60-те - по отношение на връзката между властта, парите и престъплението." 

Наистина Русия е много стара Европа. Тя олицетворява носталгията по старата европейска национална държава, тъгата по европейския ред, изграден на основата на баланса на силите и ненамесата във вътрешните работи на съседите.

Съединените щати могат да си позволят да се отнасят към Русия от позицията на класическия реализъм. Европейският съюз не може да си го позволи. Конфликтът между Москва и Вашингтон може да бъде сведен до меренето на мускули през XIX в., в чиято основа стояха борбата за контрола на природните ресурси и проблемът с националната гордост. Но същото не може да се каже за конфликта между Русия и ЕС. В идеята за суверенна демокрация европейците най-много се стъписват от това, че Москва фактически смята Евросъюза за временно явление, за интересен експеримент, който няма бъдеще. Европейската стратегия на Русия е основана върху предположението, че бъдещето на Европа ще бъде определяно от държави-нации.

"През 1989 г. не само беше сложен краят на студената война и дори на Втората световна война", писа Робърт Купър, обобщавайки новия консенсус в Европа. "В Европа (и вероятно единствено там) беше сложен краят на политическите системи на три века - равновесието на силите и империалистическите стремежи.

За европейския политически елит краят на студената война означаваше раждането на нов, постмодерен ред. Ключовите му елементи са високо развита култура за взаимна намеса във вътрешните работи и изграждане на безопасност на основата на откритостта и прозрачността. Постмодерната политическа система не е основана на принципа за равновесие на силите и не слага акцента върху суверенитета, нито върху отделянето на вътрешните от външните работи. По такъв начин узаконеният монопол на властта, който е същността на всяка държавност, се подчинява на международни, но доброволно приемани ограничения.

Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който предвижда активен мониторинг и инспекция на военни обекти от чужди наблюдатели, и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с нейния мониторинг върху демократичността на изборите бяха основни инструменти за интеграцията на Москва в постмодерното устройство на Стария свят. Те допринесоха Русия да добие вида на съвременна държава, възприела новите изисквания за откритост и взаимна обвързаност. Слабостта на Русия създаде илюзията, че Москва споделя този подход към сигурността. В действителност това съвсем не беше така. Русия реши да изгражда своята държавност в съответствие с практиката и идеологията на XIX, а не на XXI век.

Отношението на Русия към европейския ред е смесица от носталгия по епохата на европейската общност и завист към съвременен Китай, който успява да съчетае откритостта към Запада с отказ от каквато и да било западна намеса в своята вътрешна политика. Русия предпочита такова световно устройство, в което приятелски настроените към Кремъл олигарси притежават английски футболни клубове, а руската средна класа свободно пътува из Европа, но на международните компании не е позволено да експлоатират природните й ресурси, а критиците на Кремъл от руски произход са гонени от европейските столици. 

Режимът на суверенна демокрация е абсолютно несъвместим с хегемонията на най-новото време. Решението на Русия да излезе от ДОВСЕ и добре обмислените опити да блокира работата на ОССЕ ознаменуваха края на европейския ред, създаден след завършването на студената война. Тези действия са проява на логиката на суверенната демокрация.

Днес реалният източник на конфронтация между Русия и Европейския съюз са не толкова конкурентните интереси или различията в ценностите, колкото политическата несъвместимост. Предизвикателството, отправено от Русия, не може да се сведе само до въпроса за енергийната зависимост и амбициите на Москва да диктува условия на съседите си, които днес са гранични територии на ЕС. Същността на днешната криза не е сблъсъкът на демокрацията и авторитаризма (както учи историята - демократичните и авторитарните държави могат лесно да си сътрудничат), а сблъсъкът между постмодерната държава, въплъщение на която е Евросъюзът, с традиционната държава от модерната епоха, олицетворявана от Русия.

Полемиката около Енергийната харта и британско-руската игра на нерви по повод на случая "Литвиненко" не са плод на сблъсъка на интереси и не са рецидив от студената война. Всичко това е израз на различните логики на модерната и постмодерната държава. Както Европейският съюз с привързаността си към правата на човека и откритостта заплашва кремълския проект за суверенна демокрация, така и стремежът на Русия да постигне баланс на силите като основа за новия европейски ред е заплаха за  съществуването на ЕС. Сблъсквайки се с експанзията на руските компании и тяхното държавническо мислене, една държава - член на Евросъюза, е изкушена да опази от външна конкуренция някои отрасли на своята икономика, например вътрешния си енергиен пазар. Това поставя под заплаха либералния икономически ред, който е в основата на европейския проект.

Полярната природа на политическите елити в днешните Русия и Европа са още една причина за безпокойство за бъдещето на техните взаимоотношения. За разлика от бюрократичните съветски елити от късния период, които страняха от риска и проявяваха компетентност в международните отношения и политиката в областта на сигурността, новият руски елит е съставен от онези, които останаха живи и победиха в жестоките игри на прехода. Те са извънредно самонадеяни, склонни към риск и необичайно богати. Европа не умее да разговаря с тях. Европейските политически елити, които изградиха кариери от изкуството на компромиса и бягството от конфликтите, си имат работа с елити, които не разбират. И взаимното им недоверие, изглежда, няма как да бъде избягнато.

Накратко казано, сблъсъкът между Русия и Запада е идеологически по своята природа. Разликата с периода на студена война се състои в това, че противопоставянето не е между демокрация и диктатура, а между постмодерната държава в лицето на Евросъюза и путинския режим на суверенна демокрация. Кремъл смята, че политиката на откритост и взаимна обвързаност, провеждана от ЕС в международните отношения, заплашва неговия проект. Същевременно самото съществуване на Евросъюза е под постоянна заплаха заради настояването на Русия суверенната държава да преобладава в европейската политика. За постмодерната държава "суверенитетът е място на масата". За Русия суверенитет е правото на държавната власт да прави на собствена територия онова, което си иска, както и да екзекутира враговете си в центъра на Лондон. 

Москва е обнадеждена от възраждането на национализма и изостреното усещане за национална идентичност в някои държави - членки на ЕС. Тя очаква, че ЕС ще потъне в забрава по същия начин, както Съветският съюз в началото на 90-те. От гледна точка на Москва Евросъюзът е поредната утопия, чието време изтича. От своя страна Брюксел е убеден, че суверенната демокрация е тъжен опит за надлъгване с историята и отварянето на руската държава е само въпрос на време. 

Съвместното съществуване на европейския политически постмодернизъм и руската суверенна демокрация може да стане по-трудно и опасно, отколкото на съветския комунизъм и западните демокрации. Имайте го предвид!

* - Авторът е председател на Центъра за либерални стратегии в София, главен редактор на българското издание на сп. Foreign Policy. Статията се препечатва от руския в. "Ведомости"