Мръсни вади, криви улици и момчета, яхнали пъстри прасета... Така посреща варненското циганско гето "Максуда". Край стените на несъразмерни къщи са захвърлени скелети на БМВ-та и черепи на мерцедеси, боядисани в отровните цветове на крещящата мизерия. "Амет! Амееет...!" - вика едра циганка и припряно издърпва хилав тийнейджър зад кривата порта на къщата си.

Така правят и други цигани при идването на чужденец в гетото. Всъщност там външни влизат рядко. Дори полицията предпочита да разпръсква често жестоките свади на циганите с мегафон от височината над квартала. Долу край вонята, която се носи от бетонното дере, тичат деца с голи дупета, дръгливи крави влачат крака сред планини от смет, ровят кокошки. Мизерията тежи като камък, вързана за краката на циганите. Няма изплуване. Затова "Максуда" е и "свободна територия" за търговията с наркотици. Къщите на босовете си личат отдалеч големи, грозни и сякаш слепи, без фасади. Над сателитните чинии високо горе се веят няколко български знамена. Или по-скоро спомените за тях.

"Максуда" е град в града. Има собствени закони и собствен хаос, в който проблемите потъват като в блато, сякаш никога не ги е имало. Държавата и варненската община гузно са се възползвали от това в продължение на няколко десетилетия. Просто са го зарязали.

Циганската махала "Максуда" е създадена някъде около 1945 г. в покрайнините на Варна. Сега гетото е почти в центъра на града. Условно и неофициално то е разделено на три района: около ул. "Петко Напетов", "Корея" и "Дерето". Повече от 10 години продължи съдебната битка между варненската областна администрация и наследниците на Гина Багдатова, които днес живеят в Ботевград, за 44 400 кв.м имот, "съществуващ в реални граници", в гетото. През 1999 г. имотът бе окончателно реституиран. По-голямата част от него попада в "Дерето". Хората, живеещи в построените там кирпичени къщи, са около 1000 души, дошли във Варна през 90-те години в търсене на препитание. Затова и "Дерето" сега е най-мизерната част от махалата, която новите й собственици искат да разчистят. Съдбата на циганите, живеещи в калните колиби, естествено ги засяга само морално.

Разговорите им с местната и областната администрация започват веднага след реституирането на терена. "Предложих на наследниците на Гина Багдатова замяна на имота им в "Максуда" с друг", каза управителят на Варненска област Петър Кандирларов. "Те поискаха терен със същата квардатура, но още по-близо до центъра на Варна, какъвто ние не можем да им осигурим." Междувременно заради възловото място на гетото в градската инфраструктура на Варна цената му непрекъснато расте.

Според сега действащите градоустройствени планове крайезерният бряг под "Максуда" е предназначен за парк. Идеята, която обаче е на път да бъде реализирана, е именно там да бъде преместен контейнерният терминал, който сега се намира на пристанище "Варна-изток". Това е и един от най-грандиозните проекти, които трябва в рамките на няколко години да преобразят града. Той предвижда превръщането на сегашното пристанище "Варна-изток" в атракционна зона с яхтена марина. Преместването трябва да започне още в края на тази година. По същото време ще започне и изграждането на новото контейнерно пристанище. Според изпълнителния директор на порт Варна Данаил Папазов стойността на новия терминал ще надхвърли 100 млн. евро, а строителството му ще отнеме около три години. По думите на Папазов проектът ще отвори Варна за транспортните коридори 7, 8 и "Трасека", които имат трансконтинентално значение. Изграждането на новия контейнерен терминал ще струва около 400 млн. лв.

По време на обществено обсъждане на проекта за преместване на пристанището "Варна-изток" бе лансирана и идеята за изграждането на втори мост, който да свързва Варна с южната част на залива. Според предварителните проекти той също трябва да "стъпи" именно там в "Максуда". "Предстои да се извърши актуализация на генералния план, след това трябва да се изготви и нов доклад по ОВОС. Проблем обаче може да създадат отчуждителните процедури", каза председателят на варненския общински съвет Борислав Гуцанов. Основна част от този "проблем" без съмнение е и реституираната собственост в "Максуда". На практика след окончателното приключване на реституционната процедура влизането на съдия-изпълнител в гетото, за да въведе във владение новите му собственици, е въпрос само на време. Единственият мотив за забавянето на този акт вероятно е липсата на отговор на въпроса къде ще се дянат циганите.

Областният управител на Варна Петър Кандиларов вече обяви, че съществува проект за изграждане на малък квартал, който да приюти бездомните и крайно нуждаещите се във Варна. В него освен къщите трябва да има болница и детска градина. Този проект има няколко варианта, които предвиждат строителството на от 10 до 100 къщи на стойност от 300 000 до 3 милиона лева в зависимост от размера на осигуреното финансиране, уточни Кандиларов. Според него част от парите могат да дойдат по линия на инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г.". След като бъде решен въпросът с финансирането, ще се мисли и за разписване на критериите, на които хората ще трябва да отговарят, за да получат жилища. "Голям проблем очаквам да се окаже и липсата на адресна регистрация и лични документи на ромите. Сега не е ясно колко точно хора живеят там. А фактът, че всички жилища са построени незаконно, е безспорен. През всичките тези години "Максуда" се разраствал. И е трябвало общината и регионалната дирекция "Национален строителен контрол" във Варна да вземат мерки и да спрат незаконното строителство", посочи областният управител

В момента циганската махала във Варна заема 70 декара. Извън финансирането това е и вторият сериозен проблем, който усложнява търсенето на решение нито държавата, нито общината разполагат с терен, върху който да бъдат построени 100 къщи. Остава възможността да бъде търсено място в близките околности на града. Според представителите на Българския хелзинкски комитет обаче, ако гетото бъде пренесено на друго място, това няма да помогне за интегрирането на ромите, нито ще реши техните проблеми." Международното право не позволява принудително изваждане на хора от техните домове и превръщането им в бездомници. След като държавата е търпяла това статукво толкова дълго време, сега е редно тя да реши проблема. Много по-лесно това е можело да стане постепенно, но очевидно тази възможност е изпусната. От това бездействие, продължило повече от 30 години, хората, които живеят в "Максуда", са имали усещането, че имат право на тези къщи, на дом, на семейство", казва адвокат Маргарита Илиева. "За да решим жилищните проблеми на ромското гето в "Максуда" и за да имаме правомощия да работим, на първо място трябва да бъдат направени законови промени", смята директорът на общинската дирекция "Социални дейности" във Варна Здравко Марков. Доста по-категоричен от него е един от жителите на "Максуда", който се представя като Сали Хасан: "Живея тук от 20 години. Тук съм се родил и тук е семейството ми, децата ми. Сега чувам, че трябва да напусна къщата си. Аз не мога да си построя друга къща, защото като всички роми за труда си получавам нищо пари. А и колко българи могат да се справят, ако утре държавата ги изкара на улицата? Плащал съм данъци, сметки и сега ме изкарват на улицата."

На сайта на Българския хелзинкски комитет в интернет друга жителка на гетото, Юркия Александрова, очертава абсурдността на проблема в още по-реални граници: "През 1983 г. са бутнали ромските къщи и на тяхното място са построени шест жилищни блока. И понеже семейството ми е нямало нотариален акт, не са ни дали жилище и се наложило да си строим пак къща, само че на брега, защото няма място. А на другите са им дали апартаменти в кв. "Владиславово" и къщи в Каменар. Сега пак нямаме нотариален акт. Но ни знаят, защото плащаме данък смет, данък на къщата, плащаме ток имаме електромер, вода..."

Междувременно в началото на август във Варна се появи ето такава новина: " Петгодишната Нигяр Мустафова спечели първия по рода си конкурс за красота "Минимис Максуда". В надпреварата за титлата участваха 13 момичета на възраст между 3 и 12 години, всички от ромския квартал на града. Като награда за смелостта да участват в конкурса малките красавици получиха много подаръци и по 50 лева, с които да се подготвят за училище."

Когато не е тъжно, в гетото е весело. Забавляват се всички. И живеят от ден за ден. Защото с всеки следващ варненският квартал "Максуда" все повече заприличва на мърляв пакет с часовников механизъм. Край него всички са в ролята на заложници цигани, държава, общинска администрация... Мълчат и чакат сега защото предстоят избори, после защото изборите ще са минали, а след това, защото така са свикнали от години. На някого мълчанието на наследниците на Гина Багдатова може би се струва странно. Те обаче упорито отказват всякакви контакти с медиите вероятно защото се страхуват да разсъждават върху факта, че държат ключа към един от най-сериозните проблеми на Варна.