Бостън е град, в който попадаш внезапно, без увертюра, като в спомен. Град, в който потъваш с ненаситното желание да се изгубиш, за да чуеш отблизо пулса на едно от най-живите сърца на Америка.  Когато слезеш от въртележката на виадуктите, пресичащи източното крайбрежие от Флорида до Мейн, странното усещане за внезапно прекъснат сън предизвиква световъртеж. На север, над заливите на Нова Англия, американският комплекс за липсваща история става непонятен. Тук всичко напомня за Европа, но и за това колко назад в миналото на тази страна е останало прочуто "Бостънско чаено парти". Тогава, на 16 декември 1773 г., в знак на протест срещу данъчна политика на Великобритания, американски търговци изхвърлят от корабите си в залива на Бостън огромно количество чай. Днес сякаш цялото кратко минало на Съединените щати е намерило в Бостън точката на пълно равновесие с налудничавия ритъм на бъдещето. Старият север е богат, модерен и агресивен. Бостън е неговата столица.

В серпантината на скоростните магистрали, изстрелващи невероятния трафик високо над стария град, или в тунелите, спускащи се дълбоко под водите на океана - начините да осъзнаете, че Бостън е необятен, са хиляди. Като индиански patchwork той е съшит от градчетата Кембридж, Нютън или Куинси и безброй предградия, които бавно е поглъщал. За да добиете истинска представа за това, което Бостън означава за американския Север, трябва да не пропускате и сухата статистика, с която започва беседата си всеки екскурзовод, преди да ви поведе по червените плочи на Фрийдъм трейл: Градът е център на една от най-урбанизираните агломерации в Съединените щати, т.нар. Бостънско–Уорчестърско–Манчестърски статистически район, а територията, която градът покрива, е 232 кв. км.   

От ветровитите кейове край парка "Христофор Колумб" Бостън изглежда чудовищно необятен. Зрителна измама!

Доказателството се нарича Норт енд (North End).

Италианският квартал, в който на една глътка ще изпиете най-ароматната чаша еспресо в Америка, безсънно брани славата си на артистичен център. Тук е шумно, защото италианският е "официален" език. Благородническият дух на стара Европа е заживял в невероятна хармония с нахалния юпи стил на Нова Англия, а от тази любов е родена легендата, че бостънската "малка Италия" е едно от най-процъфтяващите, забавни, но и сигурни места за живеене в тази част на Съединените щати. По стръмните, извити улички на Норт енд ще усетите хиляди аромати, ще чуете хиляди звуци и с всяка измината стъпка ще се чувствате все по-непреодолимо пристрастен към чара на тази пъстра евро-американска лудница. Тук в 87 ресторанта можете да си поръчате същата лазаня, която ще ви сервират и на 3000 мили отвъд океана – в Рим или Милано, да си купите сандвич с прошуто или да се полюбувате на суматохата отстрани с чаша истинско тосканско кианти от маса за двама с покривка на бели и червени карета. 

Най-сигурният начин да попаднете в Норт енд е да следвате The Freedom Trail – стъпките на американската свобода. Пътеката от червени улични плочи отвежда до 16 от най-известните забележителности на града и маркира похода на американската нация в най-бурните години в историята на Съединените щати.

Олд стейт хаус (The Old State House) - мястото, откъдето обикновено започват обиколките на града, има любопитна история. Тя започва още през колониалната 1713 г. като място,  където политиците се събирали, за да спорят за бъдещето. Тази слава станала причина на 18 юли 1776 г. източният й балкон да бъде избран за трибуна, от която гражданите на колониален Бостън за пръв път чули думите: "Щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление..." Това е и първото публично четене на Декларацията за независимост на 13 американски щата. През 1879 г. сградата едва не била съборена, за да бъде преместена тухла по тухла в Чикаго, където трябвало да се превърне в една от атракциите на организираното по това време там Световно изложение. Днес, превърната в градски исторически музей, Олд стейт хаус изглежда някак бутафорно в сянката на модерните сгради, които я заобикалят. 

Всъщност началната точка на Фрийдъм трейл е паркът "Бостън комън" (The Boston Common) – един от най-старите градски паркове в Съединените щати. Над 50 акра английски ливади, езера и тотален релакс в самото сърце на града – това е "Бостън комън", който  слага и още едно начало – на система от свързани помежду си паркове, разположени в различни части на града. Но ако усетът ви за европейски градски шик не е останал зад океана, вашето място без никакво съмнение е "Бейкън стрийт" – улицата, с която паркът граничи на север. Тук континенталният дух е оставил великолепни архитектурни спомени. Едни от най-красивите сгради от края на XIX и началото на XX в. маркират границата към "Бейкън хил" - шикозен по европейски и в същото време невероятно уютен бостънски квартал на възраст, преклонна за американските стандарти.  

на Бостън - Куинси маркет. Там на "Юниън стрийт" 41 се намира "Юниън Ойстър хаус".  Твърди се, че това е най-старият ресторант в Съединените щати, работил без прекъсване вече повече от 180 години.

Всъщност никой в Бостън не може да ви каже с точност, кога е построена сградата, в която се намира ресторантът. Знае се само, че се е появила на "Юниън стрийт" преди около 250 години, а фактът, че това е един от най-известните исторически паметници в града на удушвача, не подлежи на никакво съмнение. Тази слава не е свързана само с прочутата мидена супа, която за около 5 долара ще ви сервират по всяко време на деня в голяма порцеланова купа. За нея обаче после, защото историята на мястото е много сериозна. На последния етаж над ресторанта още през 1771 г., умопомрачаващо далеч назад във времето за стандартите на Америка, някой си Исая Томас започнал да издава "Дъ Масачузетс спай" (The Massachusetts Spy ). На свой ред изданието влиза в историята като първия американски вестник. По-важното обаче е, че той се свързва и с първите сигнали за "пробуждането" на колонията, което по-късно довело до Американската революция. Смесването на кулинарията и революцията в обща легенда би било странно, ако се случваше другаде, а не именно в Америка. Подхвърлите ли темата за "Бостънското чаено парти" на шефа зад протрития тезгях на "Юниън Ойстър хаус", той с ентусиазъм, като за първи път, ще ви разкаже още един епизод от патриотичните игри, с които Бостън се е забавлявал през последните 200 години. Без да оставя важната работа с лъскането на чашите, шефът ще ви обясни, че преди откриването на ресторанта тук се е намирал магазинът Capen’s Silk and Dry Goods Store. Той станал известен като главна квартира на Ебенезер Ханкок, първият ковчежник на федералната армия. Ще научите също, че през 1796 г. на първия етаж в същата сграда бъдещият крал на Франция Луи–Филип е припечелвал, като давал уроци по френски на дамите от бостънския елит.

Точно на това място разказът отново се прехвърля от историята към кулинарията и идва ред на новината, че когато през 1826 г. магазинът за коприна и разни други неща бил закрит, на негово място най-после и завинаги се появил The Аtwood & Bacon Oyster House, където известните мъже на града и епохата идвали, за да си поговорят на

Америка със сигурност е мястото, където човек може да научи най-невероятните истории за произхода на света, бизнеса и предприемачеството. "Юниън Ойстър хаус" е свързан и с разказа за човек на име Чарлз Фостър, сам илюстрирал американската мечта,  пренасяйки на север южняшкия навик за използването на клечките за зъби.  Любопитното в случая е маркетинговата стратегия, която предприемачът от Мейн приложил, за да зариби Бостън. За да даде тласък на бизнеса си, той ангажирал студенти от Харвардския университет, които също често посещавали ресторанта на "Юниън стрийт" заради вкусните стриди. Срещу скромно заплащане в определен момент от вечерята те трябвало да помолят келнера да им донесе клечки за зъби, а той да откликне с готовност и да изтича до бара, като не пропусне да каже, така че всички да чуят, кой произвежда клечките. 

Независимо от липсата на каквато и да било изисканост в навика за ползването на клечките ресторантът, който за цялата си история е сменил само трима собственици, до един членове на фамилията Милано, останал предпочитано място на куп бележити личности от историята на Америка. Заради мидената супа той бил любимо място за обяд и вечеря на клана Кенеди. На втория етаж ще ви покажат дори любимата маса на самия Джей Еф Кей. Заговорите ли се по-отблизо с шефа, той непременно ще ви покаже и още една от наследствените ценности на "Юниън Ойстър хаус" – почетната книга. В нея са подписите на  Кристофър Рийв, Пол Нюман, Ал Пачино, Робин Уилямс, Лучано Павароти и даже на президента Буш. Всички те, твърдят тук, са платили своите 5 долара за т.нар. Clam Chowder. Невероятно вкусната супа, станала вече бостънска класика, съдържа няколко основни съставки: ядки от стриди, солено свинско месо, целина, картофи, сметана и подправки. Резултатът е непредвидимо вкусна, много гъста супа, с която чудесно върви и чаша тъмна бира. След тази комбинация и изненадващото Ciao!, с което келнерът ще ви изпрати, навън Бостън изглежда още по-искрящ.