След като няколко пъти през тази година цените на пшеницата претърпяха резки скокове, в началото на тази седмица участниците на стоковите пазари се опитаха да нормализират търговията. Опитът за поне малко стабилизиране на цените дойде, след като само преди седмица зърнената култура стигна нов 11-годишен рекорд в резултат на притеснения за по-слаба реколтата поради силните горещини.

В началото на седмицата фючърсите на пшеница на стоковата борса в Чикаго тръгнаха надолу, повлечени и от силните разпродажби на царевица. В момента пшеницата се търгува на около 271.8 долара за тона. Разпродажбите на царевица пък бяха продиктувани от очакванията за рекорден добив в САЩ. Така царевицата на CBOT е на цена от близо 129.7 долара за тон. За стабилизирането на цените на пшеницата съдейства и новината от министерството на земеделието на САЩ, че 87 на сто от реколтата е прибрана. По това време на година обикновено това число е 69%.

Поскъпването през миналата седмица започна в САЩ, като после се пренесе и в цяла Европа. Напрежението се подкрепяше и от предупреждението, че реколтата в Канада ще падне с 20% в сравнение с миналата година. Това е лудост, сваляш глава за минути и цените се покачват, коментираха тогава дилъри. Пазарът още си спомня щетите, които нанесе сушата, и въпреки дъждовете имаше едно наум. Още повече че реколтата все още не е прибрана и няма реални данни за състоянието. Във Великобритания около половината от реколтата вече е прибрана, Германия също пострада от всеобщата паника, а в Италия, която е най-големият купувач на зърно в Европа, цените се покачваха с 5-10 евро за тон на ден.

Кризата на стоковите пазари по-рано тази година доведе до паника в доста страни, които бяха принудени да вземат някои ограничителни мерки. Така например в началото на август Сърбия наложи временна забрана върху износа на пшеница, царевица и слънчоглед заради необичайното засушаване и дефицитите на зърно в региона. В началото на жътвата Украйна също наложи вето върху експорта до края на август, позовавайки се на очакваните по-слаби добиви от пшеница. През първата половина на годината Сърбия е експортирала 310 хил. тона хлебно зърно, което се равнява на почти целия износ на страната за 2006 г. Сушата създаде проблеми със зърнените култури в Централна и Източна Европа. Румъния обяви, че реколтата й от пшеница е намаляла почти наполовина спрямо миналогодишните 5.35 млн. тона. За 2007 г. реколтата от пшеница е едва 2.98 млн. т. Сушата засегна 1.3 млн. от всичките 1.9 млн. хектара с пшеница в страната, най-вече в южната част. Средният добив в Румъния е около 155 кг от декар при около 264 кг през миналата година. Унгария пък заяви, че е готова да предприеме екстремни мерки, ако цените на храните се повишат с повече от 20 на сто, като се планира намаление на данъка добавена стойност за някои хранителни продукти. Според унгарското земеделско министерство хранителните стоки могат да поскъпнат между 15 и 20 на сто. Сушата се отрази на реколтата от пшеница, която се понижи с 25 на сто спрямо миналогодишната от 6.2 млн. т. Около 4 млн. т са прибрани след жътвата, като около 80 на сто от зърното е качествено и става за производство на хляб. Доскоро Унгария страдаше от прекалено големите запаси от царевица, но слабата жътва и използването на културата за биоетанол предизвикаха недостиг.

Ситуацията на световните стокови пазари накара инвестиционната компания "Голдман Сакс" да посъветва инвеститорите да влагат средства в селскостопанска продукция вместо в нефт и метали. Според анализатори това може би е най-добрият момент за покупка на царевица и захар вместо на нефт и мед. Цената на захарта, най-важната суровина за производство на етанол, сега се намира на рекордно ниско равнище спрямо нефта. А падането на цената на царевицата тази година е най-голямото от 1998 г. насам. Бившите мениджъри на хедж фондове Джим Роджърс и Марк Фабер, които препоръчаха да се продават акции седмица преди борсовия крах в САЩ през 1987 г., също отбелязват привлекателността на селскостопанската продукция. "Ако започне забавяне на ръста на световната икономика, това няма да повлияе на селскостопанската продукция, тъй като хората ще продължат да се хранят", отбелязва Шон Кориган от Diapason Commodities Management, цитиран от агенция "Блумбърг". "Могат да пострадат стоманата, желязната руда и никела. Но хората ще продължат да купуват хляб и картофи", допълва той. Марк Фабер пък предполага, че цените на селскостопанската продукция като цяло са все още ниски в реално изражение и изглеждат привлекателни поради потенциалните проблеми, свързани с климата.

----------------

По данни на Софийската стокова борса през януари 2006 г. борсовата цена на царевицата е била 150 лв. за тон, а през декември 2006 г. - 240-260 лв. за тон. През май котировките са били 320-340 лв. за тон и оттогава не са сключвани сделки през борсата. В същото време през август миналата година пшеницата се е търгувала на 160-180 лв. за тон и 300 лв. за тон през декември. Тази година реколтата от царевица в България се очертава да бъде много по-слаба спрямо миналата година, като цените могат да надхвърлят тези на пшеницата, макар че по принцип пшеницата е с 10-15% по-скъпа от царевицата. Това ще доведе до значителен ръст на цената й спрямо година по-рано, както и до увеличаване на вноса от чужбина. Въпреки слабата реколта добивът на пшеница тази година се очаква да бъде достатъчен за вътрешния пазар.