Депутатът от "Коалиция за България" и първи лидер на КНСБ Кръстьо Петков подготвя закон за частична реституция на синдикалните и социални имоти. Неговата цел ще е предоставените през последните години имоти на КНСБ и "Подкрепа" да бъдат преразпределени между всички съществуващи синдикални организации.

Петков съобщи, че наскоро в лична среща с премиера Симеон Сакскобургготски, го е запознал с препоръката на Международната организация по труда синдикалното имущество да се разпредели пропорционално между профсъюзите в страната.

"Проектът, който пиша, предвижда всички синдикални организации да получат имущество, което да използват само за административни, образователни и културни цели, а не както сега - да отдават под наем", обясни Петков. Той заяви още, че е недопустимо профсъюзите да смесват две функции - синдикални и работодателски, както е сега.

Очаква се тази седмица бившият синдикален лидер да се срещне по въпроса с вицепремиера Лидия Шулева. Тя самата обясни пред "Дневник", че синдикалните имоти са в юрисдикцията на строителното министерство и засега не може да вземе отношение.

Въпреки внимателната позиция на министъра на труда и неизвестното засега становище на правителството като цяло може да се очаква, че властта ще е заинтересувана от предложението на Кръстьо Петков. Преразпределението на имотите би било един от малкото ефективни инструменти, с които кабинетът разполага срещу натиска на синдикатите и по-конкретно КНСБ. Петков от своя страна е в отдавнашен и неприкрит конфликт със сегашното ръководство на считания за най-голям профсъюз, което обяснява инициативата му.

Засега не е известно каква би била реакцията на втория по големина синдикат - "Подкрепа". За разлика от КНСБ конфедерацията на Константин Тренчев в последния момент се оттегли от провалилата се антиправителствена демонстрация на 22 март т.г. и като цяло за момента се дистанцира от яростните атаки срещу сегашния кабинет.

Двата синдиката обаче винаги са били единни срещу легитимирането на други профсъюзни организации, което неизбежно ще се случи, ако Петков прокара закона си. Това беше и причината Константин Тренчев да обяви "Промяна" за "псевдоструктура, която внася само шум в пространството".

Освен трите известни на публиката синдиката в България съществуват още няколко организации, които не са особено активни, но биха проявили интерес, ако се заговори за преразпределение на имуществото.

За по-голям контрол върху имотите се заговори наскоро, когато Висшият адвокатски съвет изпрати писмо до министъра на регионалното развитие Костадин Паскалев. Юристите настояват да получат годишните отчети на обявената в несъстоятелност фирма "Софис", в която са акционери заедно с КНСБ, а синдикатът още държи имотите на дружеството.

"До 1997 г. ползването на синдикални имоти се уреждаше с Кодекса на труда, където се казва, че на тези организации се предоставя безвъзмездно за ползване движима и недвижима собственост, сгради и помещения, необходими за изпълнение на техните функции. След като през 1998 г. между Евгений Бакърджиев и Желязко Христов беше сключено тайно споразумение срещу социален мир, вече не се знаят условията", обясни Петков.

Лидерът на Обединение "Промяна" Димитър Диманов също обяви, че иска преразпределяне на синдикалното имущество. Той заяви, че мотивите му са продиктувани не от желание да получи част от имотите, а защото в момента те не се използват по предназначение. Диманов също обвини КНСБ и "Подкрепа", че търсят единствено осигуряването на пълен управленски комфорт, а не реална защита на социалните права. Според него чрез налагане на кадрови позиции на различни равнища и чрез незаконен натиск синдикатите са иззели част от властовите функции.

"През последните години синдикализмът се изроди в това да се правят по държавните предприятия някакви неясни комисии, които да диктуват на работодателите коя частна фирма ще снабдява държавното предприятие с перилни препарати, с работно облекло, кой ще доставя мазут или нафта. Обикновено шефовете на държавните предприятия през последните години купуваха индулгенцията за собствената си сигурност чрез допускането на близки до синдикалните босове компании, които да работят в държавните дружества", обяви Диманов. Според него, докато профсъюзите водят преговори с правителството, те уреждат и своите частни интереси.

При разпределянето на синдикалното имуществото след 1990 г. КНСБ наследи и лъвския пай от имотите. След споразумението "Бакърджиев" обаче публично не е известно точно с какви и колко имоти разполага профсъюзът, нито пък как се управляват и разпределят приходите от тях.

Сред известните са почивни станции и учебни бази в столичния кв. "Симеоново", бившите резиденции на Пенчо Кубадински - станция "Изворите" в с. Минерални бани, и вила "Плама" в местността Кайлъка до Плевен, които са били притежание на Отечествения фронт.

Най-видната част от синдикалното имущество са централите на "Подкрепа" и КНСБ в идеалния център на София. От години 18-етажната сграда на синдиката на Желязко Христов се дава под наем на частни компании. Според експерти по недвижими имоти цената е от 8 до 10 долара на квадратен метър. Това обаче е нарушение на чл. 46 от Кодекса на труда, защото КНСБ преотстъпва на трети лица държавен имот, предоставен за синдикални цели, коментират юристи. "Синдикалният дом на площад "Македония" от 1990 г. насам е платен два пъти от КНСБ на държавата с наши пари и имаме морално право да живеем в него и да го ползваме в интерес на организацията", заяви зам.-председателят на организацията Пламен Димитров.

"Това са административни помещения за нуждите на организацията. Всякакви претенции за преразпределение на бившето синдикално имущество първо трябва да бъдат обосновани с представителността на синдикалните структури и очевидно трябва да бъдат адресирани към държавата, в чиято разпоредителна власт са близо 80% от бившите профсъюзни имоти. Едва ли обаче хора, които се занимаваха с дребен рекет, парадирайки с недоказаната си близост с една партийна централа, имат морално право да правят оценки за ефективността на работата на представителните синдикати и да искат парче от имотите", каза още Димитров.

От "Подкрепа" обявиха, че не са получавали синдикално имущество освен централата на площад "Гарибалди". "Нещо повече - ние не сме получили дори една прашинка от друг имот. Как да ви го докажа? Ако бяхме взели нещо, щяхме да можем да го докажем. Сега трябва да отговаряме за нещо, което не сме извършили", заяви пред "Дневник" зам.-председателят на конфедерацията Димитър Манолов. Той обяви, че не участва в нито един борд на компания, с изключение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. "Мога да гарантирам само за себе си", обяви той.