Около 40 на сто от младежите смятат четенето на книги за отживелица и занимание, което ги обременява. Пак толкова не са чували за Дарвин, една трета не знаят какво означава едно число да се повдигне на квадрат, повече от половината не са чували, че СССР и САЩ били съюзници през Втората световна война. Затова пък почти всички познавали Азис и семейното му положение, установили социолозите от "Медиана" .

Очаквани резултати, напълно естествени за място, където чалгата ни поглъща отвсякъде, и не само в музикалния й вид. Само че и ние знаем кой е Азис, но това не ни пречи да знаем и стойността на числото пи.

Младите са най-красноречивият продукт на средата, а когато тя е просмукана от пошлост, мисията на родителите и учителите става още по-тежка и важна. Четенето и любознателността не се наследяват, те се създават в семейството и в училището. Затова в променящия се свят училището се нуждае от най-значима промяна. Децата не знаят кой е Дарвин, но работят с компютър и учат езици, а това променя представата за грамотност. Докато смисълът от научаването на урока остава значим единствено за оценката, децата ще го забравят на другия ден. Проблемът е учителят да ги убеди, че да прочетат Достоевски има смисъл, макар и различен от ползването на компютъра. От училището и учителите зависи дали това е възможно да стане. От тях зависи и другото, което е още по-важно от грамотността - да станат хора, различаващи доброто и злото.