Създаването на колекцията му започва през 1987 г. Първата творба е акварел на варненския график Димитър Трайчев. Следващата година се запознава с друг варненец художника Сашо Анастасов. Тогава той има изложба в галерия "Хемус" и след посещение в ателието на автора започва сериозното начало на една уникална колекция от произведения на изкуството. Познанството със Сашо Анастасов е ключово за Иван Ненков и за разширяването на контактите му с артистичния свят. Разговорите между двамата при друг всепризнат майстор на модерната живопис - Милко Божков. Първата откупка е литографията "Булото".

Тя слага началото и на приятелството между тях. По същото време Милко има изложба в галерия "Осем" във Варна. Там у Иван Ненков малкият пламък на желанието да притежава изкуство се разгаря още повече и той открива ролята си на галерист. Познанството с Борис Стателов, собственик на първата частна галерия в страната, разширява представите му за изкуство. За Иван Ненков там има специално отношение и цени. Преди всички първи има възможност да разглежда изложбите и да си избира творби, като отстъпката му понякога достига дори до 50%. Почти по същото време открива таланта на Веселин Начев. Той и Милко се превръщат в най-ценните му консултанти. Васко Василев е другата му находка. Всички те го научават как да гледа картини, как да подхожда към всяка творба, кое я прави стойностна , значима и защо.

Заедно с изобразителното изкуство Ненков открива и космоса на джаза. Майлс Дейвис, Ян Гарбарек, Дюк Елингтън, Джо Сърман, Рави Шанкар допълват удоволствието от общуването. Впечатленията се натрупват. Присъства на невероятни случки и разговори, живее живота си чрез изкуството и творците. Започва да си води дневник - своеобразна хроника на последните 10-15 години, които е прекарал в света на изкуството. Записва разговори, води си бележки от срещи и изложби, от лични празници, от общуването в ателиетата всичко, което го провокира и впечатлява. Засега Иван Ненков не смята да прави този архив публично достояние, защото повечето от участниците са живи... Мечтата му е един ден колекцията му да стане отворена за всички, да има пространство, където да може да сподели цялото си съкровище, защото притежаването на произведения на изкуството за него не е само егоистично преживяване, а и сериозна отговорност.

За да присъства един автор в колекцията на Иван, той трябва да е бил провокиран от изкуството му, от творческите му импулси, от личността му. Поставя на първо място интелектуалния контакт. "Трябва да познавам художника, да имам човешки отношения с него. Има автори, които харесвам , но не ми харесват като личности, и губя интерес", казва той. Иван Ненков притежава стотици графични творби, живописи, рисунки, скулптури на най-добрите български съвременни художници, които са част от личното му съкровище.

Иван Ненков се стреми да обхване целия творчески процес. Започва в началото с графики, защото са по-достъпни като цени. Привлича го начинът на мислене и творческите търсения. Опитва се да проследи всяка промяна, всеки нов период в работата на творците и развитието на изкуството. Варненският художник Милко Божков има специално място в колекцията. Иван Ненков притежава рисунки дори от детските му години, от времето когато е бил ученик, студент до най-характерните му творби, типични за стила му. Всеки нов период или творба, нетипична за автора, е обект на колекционерски интерес. "Имам много скици на бъдещи произведения - рисунки, от които се е родила идеята, разказва колекционерът. Имам различните варианти, през които е преминала творческита енергия, докато достигне до окончателния вариант.

Ненков се интересува от всичко - от идеята, изразена чрез рисунки, до крайният продукт, с който публиката се среща. Притежава всеки отделен графичен лист, всеки удар на пресата за отделния цвят, както и всички етапи до създаването на крайния вариант с цветните съчетания - рисунките, скиците, текстовете върху тях и техническите обяснения. "Тази колекция ми даде самочувствие и мисля, че съм изпълнил мисията си, като подавам ръка на стойностното изкуство", твърди той.

В началото вниманието на Иван Ненков е фокусирано върху творците от Варна предимно заради възможността да контактува с тях лично. Дългите разговори го обогатяват и му отварят нови хоризонти, чрез общуването се разширява и кръгозорът му. Щастлив е, че е бил допуснат до светая светих ателиетата на някои от любимците си. Така е имал възможност да наблюдава как се ражда красотата, да присъства на всеки етап от свещенодействието. Любопитството му е непосредствено и чисто и това му помага да навлезе в интимното пространство на артиста, да бъде допуснат до него. Ненков не без основание смята, че това е едно от постиженията му.

Предпочитанията му са в посока на модерното изкуство. Харесва абстрактните произведения, но тези, където връзката с реалността не е напълно размита. Съвременното изкуство е неговата страст, въпреки че някои от любимите му автори "вече остаряха". С тъга говори за починалите Лика Янко, Георги Баев, Георги БожиловСлона, Нерон, Петър Дочев... Автори, които той много харесва и страда от невъзможността да продължи диалога си с тях.

Най-новите тенденциите, неконвенционалните изкуства не са му интересни. В тях му липсва пространство и комуникация. Особено чувствителен е към плагиатството. Държи на коректността в отношенията. Контактът с изкуството му доставя естетическа наслада и така се чувства истински.

Как избира? Първо го провокира цветът. След това навлиза в детайлите, композицята, посланието. Търси личен контакт с автора, изследва неговия свят. Консултира се. Анализира дали това произведение е характерно за автора, подражава ли на някого, къде излага, има ли бъдеще? Цената е не на последно място. Понякога тя може да провокира и обратна реакция. Пазари се. Предпочита директния разговор с артиста, избягва посредничеството на галерията и така спестява част от сумата за изкуството. "Мисля, че рисуването е предимно мъжка професия, но в колекцията ми има специално място за Лика Янко, Магда Абазова, Снежана Симеонова, Дария Василянска, Мария Зафиркова...", разказва той. Опитва се да не робува на имена, но не винаги успява.

Колекционерството е изследвано от психолозите. Понякога на шега се говори, че е вид тиха лудост. Разликата между обикновенния ценител и колекционера е, че ценителят изпитва радост и наслада от временния контакт с творбата, докато при колекционера желанието за трайно притежаване е водещо. Веднъж Иван Ненков дори се разболява от любов по платно на Милко Божков. "Русия" - масло, което художникът рисува пред него и Иван наблюдава създаването му. Сложната композиция и многопластовият подход на работа го карат да изпитва възхита. Когато отива на изложбата в галерия "Осем", разбира, че картината е вече купена от Борис Стателов.

Тогава изпада в шок. Няколко тежки безсънни нощи състоянието му било близко до болест, "за жена не съм стрпадал така", споделя той. Грешката му била, че не е реагирал в момента още в ателието. Борис е непреклонен, той е първият. Колекционерът изпада в депресия и Милко решава да направи авторско копие - първо и последно в кариерата му. Приятели са и така историята може да има хепиенд. Разликата в двете картини е само в заглавието "Русия ІІ". От случката и двамата имат поука. Иван - да реагира според теорията на момента, а Милко решава, че няма творческо любопитство в повторяемостта. "Правил съм и грешки поради спонтанната си реакция. Импулсът ми е бил силен и съм купувал неща, които по-късно вече ми изглеждат по-друг начин и липсва диалог", казва Иван Ненков. Затова колекционерът предпочита, да изчака, да усети по-добре автора, да има възможност да го опознае и да прецизира покупката си.

През последните 3-4 години основното, което го вълнува, е проектът на живота му - колекцонерът като модел. Своеобразна форма на продължение на диалога му с твореца. "Портрет на колекционера Иван Ненков". За първата част на проекта си кани 25 от водещите български художници. Живопис, скулптура и фотография, показани в музея "Г. Велчев" в края на 2005 г., буквално разбуниха арт средите. Критика и възхита за смелостта, завист и одобрение съпътстват премиерата.

Втората част от реализацията на идеята - "Автопортрети", вече постави всички в "мат". В нея компанията е в по-разширен състав. Това са 35 водещи български художници, някои от които за първи път се срещат с Иван. Изненадите са големи. Силно преживяване е работата му със скулптора Иван Русев. "Не съм предполагал, че от камък може да се създаде такава творба", възхищава се колекционерът. Сред останалите са Светлин Русев, Георги Чапкънов, Андрей Даниел, Ванко Урумов, Дария Василянска, Павел Койчев, Стоян Цанев, Васко Василев, Сашо Анастасов, Иван Обретенов, Станислав Памукчиев, Кольо Карамфилов, Альоша Кафеджийски, варненското артистично семейство Илка Зафиркова и Димитър Трайчев, текстове на Людмил Станев, фотография на Росен Донев, Гаро Кешишян и Иво Хаджимишев. Най-младият автор е скулпторката Рая Георгиева. Някои го рисуват от натура, други от снимка, трети от... чувство. Погледите към колекционера в ролята на модел формират сбирка от автопортрети, уникална по своя характер - реалистична или абстрактна, като поглед към самия себе си. Портрети и автопортрети - диалогът между твореца и колекционера вече е пренесен в духовен план. Проектът бе финализиран и споделен с варненската публика на юбилейния рожден ден на колекционера в края на август с изложба в Градската художествена галерия във Варна "Б. Георгиев". На 17 септември колекцията ще бъде представена и в галерия "Райко Алексиев" в столицата.