- Това не е новина, а поредната сензация, преоблечена като социологическо изследване. Когато съобщението за чалгата е направено по чалгаджийски начин, то не изпълнява своята функция. А и оплаквания от типа "младите стават все по-глупави" е имало още от времето на Теофраст. Всяко поколение се оплаква, че доброто старо време е отминало, че младите стават студени, неинтелигентни, незадълбочени, но това вечно хленчене не трябва да бъде обърквано с процесите, които текат в момента. А те са процеси бързи в исторически план и бавни в личен план. Затова нашата задача с вас е парадоксална - в една медия, каквато е вестникът, ние трябва да кажем нещо немедийно - че има бавни, но важни процеси, проблеми с друг ритъм и че за тях е необходимо стратегическо мислене.

- Става въпрос за три едновременни залеза - залезът на гражданската активност, на либералния индивидуализъм и залезът на Гутенберговата галактика. Някакви фундаментални колони на демокрацията си отиват, което прави елитите все по-затворени и все по-монополизиращи взимането на решения, а обикновените граждани - все по-малко интересуващи се, все по-малко избиращи, превърнати в консуматори на медийна стока.

За да може гражданинът да извършва своите избори, той трябва да е тренирал вътрешната си гражданска автономия. За целта трябва да има време, период от живота, в който той по някакъв начин проиграва тази автономия в себе си - нещо като тренинг, като самообразоване на гражданското чувство и на способността за избор. За да направи това човек в млада възраст, той трябва да е открил едно вътрешно пространство, в което може да разиграва възможни ситуации. Това навремето е било култивирано през печатната култура, през медиите, философията и художествената култура. Сега четенето, както споделят и българските ученици, става скучно занимание. Един сръбски издател беше казал, че това е занимание за лузъри (losers). В някакъв смисъл той е прав - онези, които не са губещи, имат адски малко свободно време. То е невероятно интензифицирано и да си позволят да почетат книга за няколко часа, да потънат в нещо, което им създава чисто въображаемо удоволствие, предполагам, за тях е невероятен лукс. И когато подобни успешни хора не правят такива неща, то и онези, на които те са модели, ги правят още по-малко. Това поведение не носи в себе си образа на успеха, на примамливия живот, за който копнеят младите хора.

Интернет - интерактивното общуване, електронната демокрация, способността за бързо набавяне на информация са предимства, които никой не може да омаловажи. Не бива да забравяме колко различен, в негативния смисъл, беше светът преди тях. Заедно с това обаче субектът на избора бавно губи мотивация. Той е така включен в интензификацията на времето и на информацията, че колкото и да е активен външно, става все по-пасивен вътрешно. И това е един дългосрочен проблем - малко видим, но доста по-важен от проблема дали някой знае или не кой е Чарлз Дарвин. Ако някой младеж не знае кой е Дарвин, той може да научи това на следващата секунда в интернет. Защо да си претоварва главата със знания, които са налични, а достъпът до тях - мигновен.

При една друга подобна анкета, която често цитирам, една десетокласничка беше казала - "Аз не обичам да чета, защото авторът ми казва какво да мисля, а аз не мога да му отговоря". Когато Платон преди 25 века възразява срещу писмеността, която измества устната култура, той има сходни аргументи - че когато има някакъв писмен текст, сякаш жив човек ти говори, но ако го запиташ, той не може да ти отговори.

- Думата "четене" е подвеждаща, тя е твърде многозначна. Според някои изследователи четене е и четенето на рекламите, и разчитането на морзовата азбука, на визуални и мирисни кодове, на телесно поведение, всякакъв вид декодиране е четене. Ако разширим понятието по този начин, четенето никога не може да има упадък, защото човекът е семиотично животно, той винаги и във всички ситуации ще декодира. В края на XVIII век обаче се създава особен вид четене, който има връзка със зараждащия се европейски индивидуализъм и автономията на гражданския субект. Четенето на философска, художествена и историческа литература, четенето в самота, във вглъбеност, с възможност за фантазна идентификация и проиграване на варианти и избори представлява уникален вид четене, различен от всеки друг вид декодиране. То култивира и възпитава индивида и неговата способност да бъде себе си, да бъде автономен. За разлика от това, когато човек чете в интернет, той непрекъснато е в интерактивен режим. Постоянно се нарушават границите на това, което четеш - кликваш тук и там, сърфираш, проверяваш други възможности. Човек се откъсва от онази вътрешна преданост, от онази спонтанна самодисциплина, с която се отдава на книгата.

Залезът на книгата обаче е бавен, което значи и трудно забележим. Всъщност в момента по света се регистрира увеличение на продажбите на книги. Това се дължи на диверсификацията на заглавия и автори и най-вече на популярните жанрове - визуална култура, ню ейдж, автотерапевтични техники, разни видове езотеризъм и т.н. Ако има читателски бумове, те се концентрират около фигури като Паулу Коелю, Стивън Кинг, Джоан Роулинг - популярна литература с високо качество и изключителен маркетингов усет. Тя обаче не предполага такъв тип четене, за какъвто аз говоря, а по-скоро четене, което е част от клубна принадлежност на феновете. Една колежка, Десислава Лилова, направи изключително добро изследване върху "Хари Потър" и многообразните виртуални общества около книгата - например български фенклуб, посветен на Виктор Крум или алтернативни романи, написани за него и Хърмаяни. Но това е по-скоро фенско общуване като на юношески купон, медиатизирано четене.

- Тя вече се промени. В някакъв смисъл ние живеем в общество, в което за първи път кодовете на културната грамотност се владеят повече от младите, отколкото от старите. Младите владеят повече компютър, интернет комуникация и английски. И за първи път в историята на човечеството според мен има ситуация, в която младите са по-компетентни по съвременните и доминиращи културни кодове, отколкото по-старото поколение. Това, което казвам, разбира се, е импровизация, хипотеза, интуиция - не мога да го докажа. Но ми се струва, че това вече е променило света радикално и по невидим начин.

- Отива си нещо, но вероятно и нещо се ражда. Ние се намираме в началото на електронната епоха, когато нейните възможности не са се разгърнали. Предполагам, че Платон би говорил други неща за писмото, ако знаеше, че след него ще се появят Шекспир, Сервантес, Хегел, Гьоте, Достоевски и кой ли не още. Платон не е можел да знае как в един медиум, какъвто е писмеността, има скрит вътрешен потенциал, който ще компенсира дефектите, които той вижда. Ние сме сега в сходна ситуация. Можем да видим много съществени дефекти на интернет общуването, които вероятно електронната комуникация ще компенсира някак си. В далечен исторически план интернет мрежите са може би най-важната промяна, която се случва в последните 4-5 века, и предстоят съвсем нов тип културни отношения, които ние не можем да предвидим. От друга страна, виждаме как в момента се губи нещо съществено. Но ако нещо се губи и то трябва да бъде компенсирано, в последна сметка съпротивата срещу тези процеси ще бъде дело на самите индивиди. Няма да има организация, учреждения и държавни институции, които да се занимават с това.

- Идеята, която подхвърлих на шега в българския брой на сп. Foreign policy, е да въведем "празни часове". Време, в което индивидът се насочва към себе си, към онова, което му е важно, към факта, че той самият е смъртен. Както навремето ходжата е издигал глас към небето или е биела християнската камбана, всички конкретни, ежедневни занимания са били прекратявани. Нуждаем се от такава цензура в профанното. Това може да стана не непременно през идеята за Бога, а през идеята, че твоят собствен живот е краен. Както е написал на своята колона хан Омуртаг - и добре да живееш, умираш и друг се ражда. И тогава какво правим с нашата свръхинтензивност? Необходимо е всекидневието да бъде пресечено от подобни паузи, в които човек има време да помисли за себе си, да се опита да се оцялости за малко, да извърши своята делнична "грижа за душата" по израза на Сократ. Мигове на бавно, лично време, които разсичат бързото време на капиталооборота.