Земеделските производители ще поискат от държавата да се създаде специален фонд, който да покрива загубите им от щети от суша, подобна на тазгодишната, съобщиха представители на Съвета на българските аграрни организации. Той обединява 12 браншови съюза и асоциации. Целта е да се осигури по-бързо компенсиране на фермерите и средства за повече на брой пострадали.

"Обезкуражени сме от незаинтересуваността на държавата, затова ще търсим алтернатива за преодоляване на кризи като сегашната", обясни зам.-председателят на съвета и шеф на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров. Повод за искането да се създаде фонд е забавянето на компенсациите, обещани им от правителството, казаха още браншовиците.

Въпреки че кабинетът одобри обезщетенията преди месец, стопаните не са получили нито лев, обясниха от съвета. Производителите на пшеница трябва да получат по 35 лв. за декар, а за ечемика - по 30 лв. Общата сума възлиза на 7.5 млн. лв., които се покриват от резервите на фондовете "Тютюн" и "Земеделие".

Решението не е обнародвано в Държавен вестник, затова не можем да пристъпим към изплащането, обясни зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев. Той обаче не можа да каже защо документът не е обнародван в извънреден брой, каквато е практиката за приоритетни управленски решения.

Идеята на фермерите е специалният фонд да се финансира от държавата и производителите. "Подобна структура работи ефективно във Франция, като средствата се натрупват с години и се изразходват само в критични ситуации. Вноските се поделят поравно между държавата и фермерите, като производителите ги правят чрез застрахователните си полици за по-голямо улеснение", обясни Ивайло Тодоров. Българските фермери имат ограничени доходи, затова и браншовиците предлагат държавата да участва с 80% в капитала на бъдещия фонд.

Допълнителен ресурс може да се задели и от лихвите по дългосрочните инвестиционни кредити на фонд "Земеделие". Тези лихви годишно са около 2.4 млн. лв., плащат се от фермерите и вместо да отиват в общия бюджет на фонда, могат да се заделят за покриване на подобни щети, обясни още Ивайло Тодоров. Целта е секторът да разполага със свободни средства, които да се дават не само за 100% пропаднали площи, но и за фермери с над 25% установени щети.

Димитър Пейчев обяви, че е готов за преговори за създаване на подобен фонд. "Подобен солидарен фонд може да акумулира и постъпления от данъка върху пустеещите земи, който предлагаме да се въведе", допълни той.

Българските застрахователи обаче са против предложения начин на формиране на приходите на подобен фонд. Компаниите категорично отказват да заделят процент от премийния си приход и да го внасят в подобен пул. На практика стопаните искат от нас да отделим от нашите печалби, за да бъдат обезщетени те, посочиха представители на бранша.

"Ако земеделците искат подобен фонд, редно е с вноски в него да участват самите те и да бъдат подкрепени от държавата", смята Орлин Пенев, изпълнителен директор на ЗПАД "Алианц България" и председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи.

Идеята беше определена като нереалистична и от зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", Ралица Агайн. Според нея от европейската практика може да бъде използван друг модел за покритие на незастраховаеми рискове. "В много европейски държави, особено такива с по-топъл климат, има създаден пул с участието на държавата, към който компаниите прехвърлят продадените от тях полици, покриващи незастраховаеми рискове като сушата", обясни Агайн.

В момента в България нито една застрахователна компания не предлага застраховка срещу суша. Ако идеята за създаване на пул бъде реализирана, фермерите ще получат шанс да сключат застраховка срещу погиване на реколтата, коментира още шефката на застрахователния надзор. Компаниите, които не искат да покриват този риск, ще прехвърлят сключената застраховка към пула. "Цената на този вид застраховка ще е толкова по-ниска, колкото по-голямо е участието на държавата.

Това е и начин тя да субсидира производителите", обясни Агайн. Според нея така стопаните ще се защитят от сушата, но не за сметка на застрахователите. "На практика застраховката си е услуга, за която се плаща, и не може да бъде изисквана под формата на помощ", смята Агайн.

Представителите на аграрните организации настояват и за допълнителни компенсации за животновъдството, което тази година претърпя сериозни загуби от високите цени на фуражите. Браншовиците предлагат фермите от първа и втора категория да получат по 600 лв. за млечна крава. Броят на тези животни не е голям - 50 хиляди, затова и правителството трябва да помисли за сектора, смята Тодорова.