Може ли добрите прогнози да се основават само на исторически данни? Ако съдим по опита на пуйката, отговорът е не. Всеки ден тя е хранена от грижовните стопани. Всяко следващо хранене затвърждава у нея убеждението, че приятелски настроените представители на човешкия род взимат присърце нейното благополучие. За 1000 дни няма никакво събитие, което предвещава какво ще се случи на 1001-вия ден - Деня на благодарността. Тогава тя се превръща във вкусно блюдо. Примерът е краен, но за съжаление твърде често сме надхитрени от случайността и нехаем за съществуването на черните лебеди.

Ето как Насим Никълъс Талеб описва тези редки събития в книгата си "Черният лебед" (The Black Swan: The Impact of Highly Improbable): те са непредвидими, имат огромни последици и постфактум ние с охота фабрикуваме всякакви обяснения. С тях събитията трябва да изглеждат по-предвидими, отколкото всъщност са били. Изненадите са навсякъде: от смайващия успех на интернет до опустошителните финансови кризи на ХХ в., от откриването на Америка до атаките на 11 септември 2001 г. И не забравяйте - черните лебеди са положителни и отрицателни: но положителните промени изискват време, докато отрицателните ни връхлитат твърде бързо.

Ние все по-малко пребиваваме в света на средните стойности, казва Талеб. Те са адекватни за измерване на обиколката на талията или доходите в професиите, където успехът не е много зависим от случайността (примерно зъболекарите). Ако се наплюскаме до припадък на Нова година, това няма драстично да промени колко калории поглъщаме за цяла година. Причината: калориите на един-единствен прием на храна не могат да се различават в десетки пъти от калориите, които приемаме средно на ден. Страната на средните стойности е страна на "меката несигурност" и умерените отклонения, които традиционната статистика описва с кривата на Гаус.

Достатъчно ли е това? Според Талеб отговорът е не. Живеем в свят на нарастваща несигурност, която развитието на технологиите ще увеличава. Това е свят на извънредна концентрация, където победителите получават всичко: 1% от населението на САЩ печели 90 пъти повече от най-бедните 20%, половината от пазарната капитализация на фондовата борса в Ню Йорк се дължи на 100 компании при поне 10 000 търгувани, а за последните 50 години 63% от печалбата на финансовите пазари се дължи само на 10 дни търговия.

Ако се занимавате с финансови пазари, технологии или по някакъв начин професията ви е подвластна на случайността, добре дошли в Екстремистан. Това е страната на "дивата несигурност" и "несъразмерността в мащаба". Тоест разликата между единичното събитие и средната стойност на някаква извадка е толкова голяма, че добавянето на единичното събитие тотално променя общата картина. (Изключителните отклонения са причината защо кривата на Гаус не може да обясни този свят.)

Така тиражът на книгите на Дж. К. Роулинг е толкова голям спрямо средния тираж  примерно на 1000 автори, взети заедно, че добавянето му към този общ тираж тотално променя картината. По същата логика вашето богатство или успех могат да се дължат на 10 минути късмет и спечеленото за тези 10 минути да съставлява голямата част от нетната ви стойност.

Екстремното, неизвестното и малко вероятното (спрямо знанието към даден момент) властват, а ние сме заети най-вече с познатото и закономерното, казва Талеб. И отказваме да допуснем съществуването на непредвидимите събития. И така да намалим сериозността на отрицателните последици от тях.

Това, което можем да направим, е да променим метода на моделиране (кривата на Гаус не върши работа в Екстремистан). И още -  да държим съзнанието си отворено за черните лебеди. Ако първото изглежда трудно, но приложимо, второто е направо предизвикателство - неразбирането на редките събития се корени в присъщи несъвършенства в начина ни на мислене. Което пък обяснява защо прогнозите толкова рядко се сбъдват.

Нека се върнем на пуйката. От нейна гледна точка липсата на храна на 1001-вия ден е черен лебед. За този, който ще й тегли ножа, това е обикновено и предвидимо събитие. Следователно черният лебед е проблем на наивника и се случва в зависимост от очакванията.

Проблемът с пуйката е показателен за една от грешките, които правим: избираме определени сегменти от действителността и по тях правим обобщения, които смятаме за валидни и за това, което не виждаме. Тези отрязъци опит или факти най-често подбираме, защото подкрепят установената ни теория или мнение за света, и охотно ги приемаме за доказателства. Това е грешката на потвърждението.

Векове наред хората вярват, че всички лебеди са бели. Откриването и на един черен лебед в Австралия е достатъчно да покаже, че не всички лебеди са бели. Това, че нещо се намира извън обхвата на непосредствените ни наблюдения, не трябва да ни кара да изключим вероятността за неговото случване, смята Талеб.

Иначе влизаме в ролята на аналитика, който гледа графиката за храненето на пуйката до 1000-ния ден, и прави извода, че няма доказателства за вероятността пуйката да престане да бъде хранена. Или някой утре да легне на релсите на влака, да се измъкне невредим, а след това да ви убеждава, че в полягането на железопътните релси няма риск.

Антибиблиотеката на Умберто Еко е колекцията от непрочетени книги, казва Талеб. Тя е предупреждение за склонността да се съсредоточаваме само на познатото и да гледаме на знанието като на територия, която трябва да се пази и отбранява. Подобно мислене не ни позволява да вземем предвид това, което не знаем. И оставяме черния лебед скрит.

Идеите се сменят, историите остават. Но историите, използвани на неподходящото място, са опасни. Имаме трудности да смиламе абстрактното и затова прибягваме към конкретното, казва Талеб. Така решаваме проблема с компресирането и складирането на информация, но рискуваме да опростим прекалено проблема или да се подхлъзнем по несъществуващи причинно-следствени връзки, които пък фабрикуваме, за да се снабдим с обяснение.

Повечето информация невинаги ни решава проблема. Особено ако търсим само обясненията, които правят събитията да изглеждат по-предвидими и по-малко случайни, отколкото са, предупреждава Талеб. Резултатът? Подценяване на вероятността от непредвидени събития, илюзия за сигурност, прекалена самоувереност и поемане на твърде голям риск. И розови очила за черния лебед. "Но това е Екстремистан," казва Талеб. "Една от отличителните му черти е, че нещата изглеждат по-малко рискови, отколкото са в действителност."

Виждаме победителите и оцелелите и правим изводи, без да държим сметка за напусналите състезанието. Това е грешката на очевадното доказателство. "На новаците им върви в хазарта", е твърдение, което приемаме. Без да се замислим, че виждаме само светлата част на луната: много хора опитват хазарт - на някои им върви, на други - не. Последните се отказват, а тези, които продължават да играят, си спомнят за късмета като новаци. Твърдението "новаците имат късмет" скрива неблагоприятните изходи и вероятността за провал.

И последната грешка: търсим да научим повече за вероятностите и източниците на несигурност от познатите схеми на игрите, казиното или черните лебеди от минали периоди, без да си дадем сметка, че черните лебеди не си приличат, а казиното е "стерилизирана" несигурност, казва Талеб. "Не можеш да очакваш, че казиното ще изплати сума, равна на милион пъти залога, или че изведнъж ще промени правилата на играта." Както се случва в Екстремистан.

Отгоре на всичко това сме уверени в предвижданията си, казва Талеб. Както сме уверени в това, което знаем. Какво прави Талеб? "Добре е да поставиш под въпрос процента на грешката", смята той. "Проблемът с предвижданията е, че живеем в Екстремистан. (...) От значение е не колко често си прав, а колко голяма е грешката."

Някои черни лебеди могат да бъдат избегнати, други не. От редките събития обикновено се губи, но и се печели. Черните лебеди стават сиви, когато намалим ефекта на изненадата, казва Талеб. И цялата книга е точно за това. Естествено ще попитате заслужава ли си да се подготвяме за нещо, което е крайно несигурно да се случи? Не очаквайте готови отговори. Но не приемайте, че от утре трябва да кажете сбогом на риска. "Това, което искам да кажа, е да не преминаваме улицата с вързани очи", пише Талеб. Все пак има много начини да не бъдеш будала. Както и обратното.