Сега, когато проектът за Национална агенция "Сигурност", подчинена на Министерския съвет и премиера, е вече публичен и след като изслушахме напоителните дебати по медиите на управляващи и опозиционни политици по темата, става ясно колко прибързани и наивни са били заглавията във вестниците от рода: "Задава се родно ФБР." Да припомним за неизкушените: ФБР е едновременно полицейска и разследваща служба. Всъщност поради спецификата на американската наказателноправна система (и не само на американската), там всяка полицейска служба автоматично е и разследваща, тъй като тяхната полиция едновременно разкрива престъпленията и събира доказателствата (разследва) и чрез прокурора ги представя на съда. Поради настояването на Европейския съюз в предприсъединителния период да скъсим веригата на досъдебното производство и след яростна съпротива на следствието ние също предоставихме на полицията да разследва над 90 процента от престъпленията. Ефект не последва, причините обаче не са в модела, а в неподготвеността и организационния хаос на полицейското дознание. Това отклонение е важно с оглед декларираните намерения на премиера Станишев, че трябва да се създаде нова структура за борба с престъпността - Национална агенция за сигурност, която да доведе най-сетне до ефект в борбата с организираната престъпност и корупцията. Ако сме съгласни, че ефектът се измерва с броя на осъдителните присъди, а те са възможни само при качествени и събрани според процедурата доказателства, значи разследването е гръбнакът на процеса - ако то е калпаво, залавянето на престъпника си остава само медийна шумотевица.

Припомняме тези азбучни истини, защото те са фундаментът, върху който може да се гради всяко реално намерение за пробив в борбата с престъпността, независимо дали дребната или едрата. Иначе ще си останем с възбудата на политиците, припознати за експерти по сигурността, които всяка сутрин пълнят студиата на телевизиите и говорят ли, говорят за новата агенция... По някое време ще трябва да поспрат и да определят ясно какво точно искат да постигнат.

Вариантите са два:

между различните властови (а съответно и икономически) лобита в БСП и в изпълнителната власт, изпълнението на задачата не е много трудоемко. Просто се изважда механично Националната служба за сигурност от МВР, тоест от опеката на вътрешния министър Румен Петков, и се вкарва в новата агенция, без много-много да се уточнява какво точно означава този процес. Ще се постигне нещо като победа на словесно равнище, с ефект все пак за несведущата публика. Че е имало подобен нюанс в неизречените премиерски мотиви за създаването на агенцията, съдим по момента, в който премиерът обяви идеята: точно в разгара на корупционния скандал между бившия икономически министър Овчаров и ексдиректора на националното следствие Александров, когато от премиера са чакаше реакция. С обявяването на идеята за агенцията Станишев постигна донякъде три неща едновременно: отклони за малко темата от скандала, за да спечели време; демонстрира сила - в смисъл че няма да се даде като лесна жертва на лобито на вътрешния министър и президента; и даде да се разбере, че е наясно с "невидимата" мощ на специалните служби и МВР, чиито министри, ако бъдат оставени без надзор, могат всичко, дори да разклащат и свалят правителства (справка - Иван Костов, Жан Виденов). Когато обаче става дума за специфичния сектор на сигурността, вземането на решения с подобна мотивация, било то за печелене на превес на едно лоби над друго или в името на вътрешнопартийния мир, а не за реалните нужди на борбата с престъпността, няма защо да се чудим, че пробивът на този фронт си остава все тъй невъзможен.

която да има принос за тъй дълго чаканите осъдителни присъди (да се върнем на азбучните истини), новата агенция за сигурност трябва да се изгради като разкриваща и разследваща система. Такова е мнението на независими юристи, докато политиците са разделени по различни причини, включително и заради високата финансова цена на начинанието. Според експерти обаче агенцията няма да се създава на гола поляна, в нея службата за сигурност (контраразузнаването) от МВР би трябвало да се влее в новата агенция с целия си агентурен апарат, с технологията по използването на специалните разузнавателни средства, с информационните си масиви. Същото се отнася и за финансовото разузнаване и военното контраразузнаване. Така начинанието се превръща до голяма степен в реорганизация на съществуващ ресурс, в промяна на системата на подчиненост и контрол над криминално-разузнавателни и информационни структури, което донякъде решава - макар и не изцяло, финансовия проблем.

Затова буди недоумение

по въпроса за функциите на агенцията. Председателят на ПГ на БСП Михаил Миков смята например, че трябва да се ползват наличните полицейски структури в МВР като Дирекцията за оперативно-техническо издирване (ДОТИ), която извършва и подслушването и проследяването, без да се възлагат на ръководството на новата агенция разпоредителни функции спрямо тях. Такава теза е толкова наивна, че направо намирисва на страх да не бъде разсърден вътрешният министър, ако шефът на бъдещата структура получи правото да поиска подслушване директно от ДОТИ (която ще продължи да бъде в МВР).

С подобни страхове, сметки и прочие съображения доникъде няма да се стигне. И без това тъй наречената борба с корупцията по високите етажи, с която също би трябвало да се занимава агенцията, отдавна се е превърнала в клише за "пред хората" и пред Брюксел, което повече дразни, отколкото да внушава някакъв смисъл или надежда. Защото корупцията по високите етажи става все по-префинена. Тя не е пряко прегазване на законите, а неуловимо от тях осребряване на властови възможности. Дори и бъдещата агенция да се създаде като полицейско-разследваща, тя не може да излезе от конституционната рамка и не може да получи извънредни правомощия. Което означава, че не може да задържа под стража повече от 24 часа, а трябва да се обърне към прокурора и съда (както полицията); че трябва да получи разрешението на съда, ако реши да използва СРС (пак както полицията).Така че да не чакаме чудеса. Но поне би могло да се направи малкото възможно за това агенцията за сигурност да не стане просто банка, в която само да се стича информацията на специалните служби, от която всяко правителство да тегли "потребителски кредит" за текущи политически и икономически нужди, изчерпващи се предимно с неутрализиране на опоненти.