За пръв път в предлаганите досега и връщани за преработване в министерството варианти за национална здравна стратегия се говори за безусловна приватизация на болници. Най-новият, трети документ, изработен от екипа на Радослав Гайдарски за периода 2007 - 2013 г., "разрешава" продажба на общинските болници, ако така искат местните власти. Университетските, големите окръжни и специализираните лечебни заведения остават държавни. От тях ще могат да се продават само неизползваните активи (дворни места, сгради и т.н.).

Стратегията предвижда още поетапно повишаване на здравната вноска, определяне на отделен бюджет за всяко лечебно заведение и стимулиране на допълнителното осигуряване.

Ново е предложението да се определя годишен бюджет за всяка болница. Сега те получават пари според извършената дейност и преминалите пациенти. Това ще става с преговори между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), лекарския съюз и ръководствата на болниците. Бюджетът трябва да е съобразен с дейността на лечебното заведение, леглата, оборудването и квалификацията и броя на лекарите, пише в стратегията.

Предлага се също здравната каса да не сключва договори с нови лечебни заведения, след като се приеме годишният й бюджет. Сега касата е длъжна по всяко време да сключва договори с всички болници, ако отговарят на изискванията на Закона за здравното осигуряване. Според директора на НЗОК д-р Румяна Тодорова обаче това пречи на институцията да планира разходите си и води до бързо изчерпване на парите. Така, ако се открие нова частна болница, тя трябва да чака една година, за да работи по клинични пътеки. В стратегията е записано също, че националната здравна карта ще е задължителна. Идеята е да се определи точно от какви здравни структури имат нужда отделните региони. Ако се разреши строеж на нови частни болници, те няма да могат да работят със здравната каса.

Ако болницата има предварително определен бюджет, това ще ликвидира възможността за конкуренция между лечебните заведения, коментираха депутати от здравната комисия. Предварителното определяне на бюджет противоречи на закона за лечебните заведения и означава, че те не трябва да бъдат търговски дружества, заяви в четвъртък депутатът от НДСВ Антония Първанова. Според нея в тази стратегия се смесват пазарни с административни принципи и моделът става неразбираем и неработещ. Трябва да е ясно ние към здравноосигурителен или към държавен модел вървим, но смесица от двете не е възможна, подчерта тя. По думите й такива недомислици могат да имат разрушителен ефект върху малкото останало от здравната система. Некомпетентността има най-различни измерения и най-страшното от нея е ефектът от приложението й, каза Първанова.

Определянето на бюджет за всяка болница ще означава да се сложи лимит на лекуваните пациенти, това няма да мине през парламента, заяви д-р Димитър Димитров, председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.

В стратегията е предвидено общинските болници и неизползвани части от държавните да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация. Няма да се продават университетските, областните и специализираните болници. За продажбата на общинските болници ще решава общинският съвет след разрешение от здравния министър. Купувачът ще е длъжен 15 години да запази дейността на болницата. Парите от продажбата на части ще остават за лечебните заведения.

Според депутата от ОДС д-р Ваньо Шарков приватизацията трябваше отдавна да е приключила. "Не е ясно и как ще става - ще има ли преференции за лекарите. Тази здравна стратегия се променя единствено на сайта на министерството. Мястото за промените и разискванията е в Народното събрание, но на мен ми се струва, че тя няма да стигне дотук още една година", прогнозира той.

Спорните моменти в стратегията - въвеждането на доплащане, задължителна втора вноска за здраве и премахването на монопола на касата, остават неразрешени и в новия документ. НЗОК ще остане монополист и през следващите години, няма да бъде изпълнено и желанието на НДСВ да се въведе доплащане.

Единственият консенсус, до който управляващите са достигнали, е да не бъдат изхвърляни от преговорите за здравния договор организациите на лекарите и стоматолозите. Предложението беше на БСП.

Най-общо в стратегията е записано, че трябва да се развива доброволното здравно осигуряване, като частните фондове трябва да плащат стоматологични услуги, лекарства по клинични пътеки и избора на лекарски екип, които сега не покрива НЗОК. Министерството не може да определя пакета на доброволните здравни фондове, защото това са частни сдружения, които на базата на парите, с които разполагат, определят за какви услуги да плащат, обясни д-р Шарков.

Стратегията предвижда да се ограничи възможността лекарите да работят на две места. Досега те можеха да се трудят веднъж по договор с касата и освен това още 4 часа в частни структури. Според депутатите от БСП обаче това създава възможност да се източват държавните болници, като се прехвърлят консумативи и лекарства към частните. Предвижда се също да се сложи горна граница на пациентите, които един общопрактикуващ лекар да може да записва в листата си. Тя ще е най-много 1500 души.

Според Ваньо Шарков една здравна стратегия, каквато и да е тя, не може да постигне нищо, ако към нея няма ясна програма с точни срокове и отговорности, както и финансов план. Антония Първанова заяви, че и този вариант на стратегията няма да бъде одобрен от НДСВ, защото в него не фигурира доплащането.