Чиновник самоволно разпродал държавни имоти в Либия

Чиновник самоволно разпродал държавни имоти в Либия

Министърът на икономиката Петър Димитров е сигнализирал главния прокурор Борис Велчев за незаконни сделки с държавни имоти на задграничното дружество "Булгаргеомин" в Либия. Сигналът е изпратен вчера и е свързан с неправомерната продажба на една от сондажните бази по концесиите "ЕПСА-80", подписани между България и Либия още през 1980 г. Концесионният договор за проучване на петролните залежи юридически изтече през март 2005 г. и не беше продължен въпреки опитите на две правителства да възобновят преговорите с либийската страна.
През август в министерството се е получил сигнал, че пълномощникът на "Булгаргеомин" в Либия Никола Гаганелов самоволно е продал базата "Синауен" заедно с част от оборудването за 900 хил. долара. Единствените пълномощия на чиновника са били да урежда либийските плащания към държавното дружество, но независимо от това той е пристъпил към продажба на активите, се казва в писмото до главния прокурор.
Чрез Министерството на външните работи министър Димитров е поискал съдействие от либийската страна за канцелиране на сделката, в резултат на което тя е била спряна. Автоматично са прекратени и правомощията на Никола Гаганелов. Въз основа на представените документи прокуратурата може да започне разследване по случая.
"Булгаргеомин" остана сред малкото държавни задгранични дружества, но за последните 17 години функциите му бяха сведени до минимум. Името му се свързваше с неосъществените концесии за добив на нефт в Либия, които бяха проиграни, и то не без активното бездействие на няколко правителства. От 1980 г. до началото на прехода България беше похарчила близо 180 млн. лв. за проучването на залежите. След 1990 г. обаче държавата не вложи никакви средства за реализация на ангажиментите си по договора и провали възможностите за продължаване на подземните сондажи.
Първоначалният концесионен договор между двете страни беше сключен от "Булгаргеомин" и Националната нефтена компания на Либия, но след закриването на Комитета по геология юридическа страна по договора става Българската нефтена компания (БОКО), регистрирана в Либия. Впоследствие неин приемник става компанията "Геоком", но поради финансови затруднения през 1997 г. тя прехвърля правата върху концесията на държавното дружество по това време "Проучване и добив на нефт и газ". През 2002 г. държавата решава да извади БОКО от "Нефт и газ" и отново да го прехвърли към "Булгаргеомин".
Сделката обаче е юридически атакуема, защото по либийските закони концесията може да се прехвърли само с решението и на либийската страна, което не е извършено. Това дава основание на вече частното дружество "Проучване и добив на нефт и газ" (новият му собственик е варненската икономическа група ТИМ чрез холдинга "Химимпорт") да заведе през 2004 г. съдебен иск срещу държавата за правата върху концесиите. Въпреки че концесионният договор изтече на 15 март 2005 г., съдебните дела между двете компании не са приключили, съобщиха от министерството на икономиката. В същото време преди месец държавата опрости всички дългове на Либия и внесе средствата в международния фонд за лечение на децата, болни от СПИН.