Чезаре Санджермани: България има бъдеще в корабостроенето
Чезаре Санджермани е световноизвестен производител на ветроходни яхти и председател на Индустриален парк по мореплаване в Лигурия, Италия. Той е привлечен като консултант по проекта "Яхтополис" в Ахтопол и е един от акционерите в него. Проектът "Яхтополис" предвижда публично-частно партньорство в процеса на проектиране, изграждане и експлоатация на порт. Кметство Ахтопол и италианската община Лаваня, център на корабостроенето на фамилия Санджермани, подписаха преди дни споразумение за сътрудничество. Подготвя се подписването на такъв документ и с община Рапало. Пристанището в Рапало е първото изградено в Италия, а това в Лаваня е най-голямото за средиземноморската страна.
Чезаре Санджермани е роден през 1946 г. Той е трето поколение строител на кораби, а семейството му се занимава със строителство на кораби и яхти от края на XIX век.
-----------------------
Г-н Санджермани, как се е развивал вашият бизнес в Италия и какъв опит смятате да пренесете в България?
- Моята фамилия е започнала да се занимава със строителство на кораби от края на XIX век. Дядо ми е Еторе Санджермани, приятелите го наричат Дорин. За него в началото строителството е било повече хоби, а не професия. Но когато разбира, че от това може да се печели, превръща хобито си в професия.
В началото на ХХ век той вече има двама синове, с които решават заедно да разширят строителството, като преместят производствената база в Мулинети. Постепенно работата и отговорността се увеличават, а дядо ми оставя бизнеса изцяло на синовете си. Те се местят в Рапало. Там производството се развива от 1930 до 1944 г. По време на Втората световна война се местят в друг по-малък град, също на морето и близо до Сестри Леванте - Рива Тригозо. По време на войната работят за германците, които са съюзници на Италия. Работили са под постоянен риск от бомбардиране като почти във военна зона. Тези, които са работили там, не е имало нужда да ходят в армията. Много работници от региона, за да не отидат на война, са казвали, че работят при тях във фирмата и така може би са спасили живота си.
През 1946 г. фамилията се мести в Лаваня, където е и сега производството. Лаваня се превръща в център на корабостроенето. Там се обучават много хора. Някои от тях, вече овладели занаята, са създали свое производство или са станали предприемачи и са развили допълнително този сектор. Обратно на това, което се случва днес, когато фирмите поддържат малък състав и наемат външни фирми и подизпълнители.
Колко кораба са създадени във вашата фирма за този дълъг период на съществуване и развитие?
- От Втората световна война досега във фирмата са построени 500 кораба, от които около 300 луксозни. Именно луксозните кораби разнасят славата на Санджермани в Европа и по света с високото си качество.
Няма запазен архив отпреди Втората световна война и поради тази причина не може да се каже колко кораба са били произведени дотогава.
Имате ли впечатления от българското крайбрежие и корабостроенето в нашата страна?
- Направихме нужните проучвания, преди да дойдем тук, за да разберем възможно ли е развитието на този сектор от корабостроителната индустрия и кои ще бъдат неговите ползватели.
Разбрахме, че на този етап у вас всичко може да се направи и всички планове и бизнес намерения могат да бъдат реализирани. Тъй като по политически или икономически причини досега райони като Ахтопол не са били използвани и развивани както трябва.
В България вече са познати италианските мебели и строителни материали и те се използват в относително висока степен. Смятате ли, че може да се развие в същата степен и корабостроенето?
- Може да се развие по две причини - една италианска и една българска. Ние в Италия постоянно търсим начин да увеличим поръчките отвън, а от българска гледна точка - тук има нужда от развитие на този бизнес, но това предполага първо работна ръка, и то специално обучена. Това може да се окаже една много добра възможност за българите.
Ние възнамеряваме на първо време да направим училище по корабостроене, където желаещите да бъдат обучени и да могат в бъдеще да работят сами, да развиват самостоятелен бизнес или да работят съвместно с нас, ако намерим взаимен интерес, който да развиваме.
Този район не се слави с много работна ръка, а и за създаването на пристанищната инфраструктура освен за развитие на производство ще бъдат необходими доста хора. Как ще се справите?
- Страхувам се, че след като България влезе в Европейския съюз, ще загуби още много работна ръка и предимно млади хора, които биха предпочели да потърсят реализацията си на друго място, в други държави. Там те биха могли да се развиват, но е по-добре да потърсят възможности за развитието си тук и така да развият районите в България по най-добрия начин.
От италианска страна ще бъде дадено ноу-хау, технологии, но най-важна е работната ръка - в буквалния смисъл. Няма кой знае каква технология в строителството на кораби, има човешка ръка - за работа и глава - за мисъл и идеи.
В някои общини се планират допълнителни мерки за задържане на младите хора и за развитие на регионите. Как мислите, че това може да стане в Ахтопол?
- Освен за изграждането на такава голяма инфраструктура община Царево и кметството в Ахтопол трябва да помислят и за привличането на повече млади хора наистина. Най-добрият вариант това да се случи и всички проекти да се реализират е публично-частното партньорство. Частните фирми могат да приложат своя опит и да го внедрят тук, но общината трябва да създаде фондове, да привлече средства от Европа, да изгради нови структури.
Общината трябва да се възползва най-пълноценно от възможностите, които дават европейските фондове. Това в по-голяма степен е в нейните възможности, отколкото могат да го направят сами частните лица. Сега това може наистина да бъде една добра възможност за България.
Публично-частното партньорство също дава големи възможности за постигане на общите цели. Съвместната работа между бизнеса, общината и хората за решаването на общия интерес е най-добрият вариант.
В Царево е имало голямо производство с много големи мощности за строителство на кораби и лодки от стъклопластмаса. Има ли възможност то да се възроди и развие?
- Видях това място и мога да кажа, че ние сме много по-напред в технологиите и идеите. Но като място ми хареса. То би могло да даде големи възможности, ако местните жители и ръководители вземат такова решение и ни гласуват доверие да работим заедно. Нашата идея е такава: да развием региона и в началото да дадем по-голям шанс на рибарските дейности, тъй като тук вече има такъв поминък. На първо време можем да помислим за кораби за рибарите, за да имат те по-добър резултат и по-голяма печалба от това, което правят.
Като бизнесмен и човек с мениджърско мислене какви очаквания имате от Ахтопол и България?
- Тук има много възможности и от гледна точка на имоти, и за развитие на пристанища. Цялата зона тепърва ще се развива. Но най-добрата политика според мен е не да се привличат големи количества хора, а малко хора с големи възможности, за да има развитие по Южното Черноморие на високо ниво.
По българското черноморско крайбрежие тепърва ще се изграждат малки и по-големи съвременни пристанища и ще се развива морското корабоплаване. Не само в Ахтопол липсва такова морско съоръжение. Виждате ли и други подобни възможности в останалите черноморски селища?
- И това ще стане стъпка по стъпка.