Трима души описаха Градинко като "известен блогър", след като разпитвах дали го познават. Той отрича. "Какъв блогър, след като си нямам блог. Естествено, че не съм - за какво да изливам съкровени чувства и мисли онлайн, след като си имам приятели офлайн?" Блогър наистина не е, но е един от най-активните форумисти в сайта на "Дневник".

Едно малко допитване сред колегите напълно единодушно го определи като най-активния и най-злобния. Името му всъщност е Динко (Господинов), но един ден някой прибавил пред него "гра" на вратата на стаята му в университета. Завършил е политология и журналистика в Американския университет. Започва следването си с идеята да стане политик. Във втори курс разбира, че политиката и политологията са съвсем различни работи. "Политолозите пишат пейпъри, които четат други политолози." В трети си дава сметка, че няма да може да просъществува в средата на българската политика.

И аз това се питам - за какво му е на такъв човек да виси по форумите?"Сутрин с това се събуждам - един-два коментара на някоя политическа тема, най-добре русофобски, по-точно антипутиновски, или срещу Станишев и Гоце. Те хем ми вдигат адреналина, хем, за да напишеш, трябва да вкараш и малко мисъл. Така че си активизирам важни места от мозъка, които по-късно ще ми трябват за работа. Понякога използвам форума чисто терапевтично. Когато се ядосам, влизам,

Не звучи никак добре и се чудя кое кара този благ и усмихнат човек да напише "тъпа журналистическа путка" например. Учудването става още по-голямо, когато от думите му излезе, че това последното е не само добре осмислена тактика с идеална цел, а направо благородна кауза.

За света има значение само това, което правиш. Важен е резултатът, а не мотивацията. Дали някой ще бъде верен на жена си, защото я обича или я е страх, няма никакво значение. Така е и във форума - има неща, които не искам да оставя просто така - особено когато е грешка на журналист." Всички коментари, включително най-злобните, Градинко прави с пълната убеденост, че всъщност това би донесло само полза. Нещо като доброволно просвещенство.

Коментарите му целели понякога да припомнят елементарни правила на писане като правилото на първото изречение, ("то трябва да даде максимална информация, а вместо това се започва с ретроспекции или разсъждения от общ характер, а първото изречение идва някъде към втория параграф"), или правилото на обърнатата пирамида, според което най-много място се отделя на най-значимото и обратно,

("Германия пуска първия влак на магнитно поле" - не е така, направила го е още през 2003 г. в Шанхай), или числа ("exxon mobil не може да инвестират 21 долара - или са милиарда или милиона). За да оправя тази грешка, се наложи на два пъти да обърна внимание върху това, и накрая я поправиха по най-тъпия начин - като изрязаха изречението. Не може, след като има три нива на защита, първо самият журналист, после редактор, накрая форум - и грешката да си стои".

Е тук чашата преля и съвсем естествено думите, на всичкото отгоре изречени с най-добронамерен тон, предизвикаха реакцията: "Като толкова се дразниш, не чети!" "Ето, пак не разбираш, тук е моето място, аз си харесвам "Дневник" и правя всичко това, защото ми пука как изглежда", обяснява ми с блеснал поглед. ...

Човекът, който стои зад gradinko, е прагматичен идеалист, политически се определя като либерал, глобалист, най-глупавото нещо според него са

и е зареден е с впечатляващи дози оптимизъм и любопитство. На ревера си има значка с нарисувано око, което се оказа любимия му символ. "Обичам да виждам в нещата и да прозирам същността им. Интересно ми е да знам за всичко. Любопитството ме гложди." Най-хубавото време за него е настоящето, освен това ме убеждава и че все по-хубаво ще става - можело да се докаже с икономически аргументи.

Всичко това стои в дъното на хилядите неща, с които се занимава. Той е в управителния съвет на неправителствената организация "Промена", която се бори за легализация на дрогите, създава corporateyouth.org с идеята на сайта млади професионалисти да излагат свои неща, които иначе не бихме видели другаде. Понеже се вълнува от проблемите с екологията, иска да влезе в новата зелена партия: "Още няма никаква организация, но пред неорганизирани идеалисти и добре организирани мутри е ясно кой ще предпочета.

Ще направя опит да вкарам някаква система в тази организация. Това е любимата ми среда за работа - нещо, което е в началото на раждането си - когато все още е неоформено. А не да се бориш с нещо с добре изградени навици и с неща, които вече работят гладко." Преди няколко месеца заминава за Хамбург. Освен че прави уебсайта на бонбоните Mentos, много обикаля, много гледа, "сградите повече, отколкото народа по улиците", затова и прави снимки, които "почват там, където свършват на хората главите - поне два метра над нивото на земята", което накрая се превръща в изложба в "Апартамента" на "Неофит Рилски". Догодина ще има нова.

Откъде черпи толкова мотивация и енергия?"Напълно наясно съм, че голямата маса, сигурно 90 процента от населението в България, няма чувството, което те превръща в гражданин - да възприемаш и познаваш света толкова добре, колкото и съседите си. Мисля, че е генетично. Може би през турското робство тези хора са имали по-голям шанс да бъдат убити, после са емигрирали. Така за повечето хора сега няма нищо извън най-тесният кръг на семейството и на близките. И понеже е генетично обосновано, знам, че не мога да го променя. И все пак това не означава да си седя с констатацията и да се превърна в скептик.

Алтернативата е да си идеалист и да правиш разни неща, дори да не става нищо. А току виж станало!