България е на последните места в Европа по брой на кардиологичните интервенции, съобщи в понеделник председателят на Българското дружество по интервенционална кардиология доц. д-р Божидар Финков. Тези методи са алтернатива на хирургичните операции и са щадящи за пациентите, особено ако те са деца.

През миналата година в страната са направени около 5 -5.5 хил. интервенционни процедури на сърдечноболни пациенти, сочат данните на кардиологичното дружество. В страните от Евросъюза се падат средно по 2 хил. интервенции на 1 млн. души население, което означава, че изоставането в мащабите на това лечение в България е поне три пъти. В световен мащаб броят на извършваните манипулации е над 2 млн. годишно.

Националната здравноосигурителна каса заплаща по-голямата част от процедурите, обясниха кардиолозите. Както и в други сектори на медицината обаче стойността на някои от тях е подценена, а други не са включени в нито една клинична пътека, обясни Финков. Здравната каса продължава да не покрива разходите за стентовете, необходими при процедурите на децата, даде пример детският кардиолог доц. Маргарита Цонзарова. Цената от 7 хил. лв., която се налага да осигуряват родителите, се оказва сериозна пречка пред лечението, посочи тя. Според специалистите предимно по чисто финансови причини интервенционните процедури при децата са намалели от 80 през 2005 г. на 50 през 2006 г. През тази година дори очакваме бройката да намалее още повече, каза доц. Цонзарова.

Българските кардиолози изразиха надежда здравната каса да започне в близко бъдеще да покрива имплантирането на стентове, които излъчват лекарства, съобщи научният секретар на дружеството по интервенционална кардиология д-р Васил Велчев. Те са препоръчваният вариант за около една трета от пациентите и особено за диабетиците, затова специалистите се надяват касата да финансира този вид стентове поне за болните от диабет. Цената на медицинските изделия е между 3.5 хил. и 5 хил. лв., докато обикновен стент струва до 1200 лв.

Макар че остава в последната петица сред европейските държави, все пак през последните 5-6 години България има огромен напредък в интервенционалната кардиология, коментира доц. Финков. България вече е успяла да навакса пропуснатото в областта в края на 80-те и началото на 90-те години, твърди той. Пречки в развитието на кардиологията остават недостигът на финансови средства, лошата организация и начинът на мислене.

В края на миналата седмица в София се състоя Третият национален симпозиум по интервенционална кардиология. В рамките на форума 12 пациенти са били лекувани в категоризационните лаборатории на Националната кардиологична болница и болниците "Света Екатерина" и "Света Анна".