Български произход да може да се доказва и с удостоверение, издадено от Агенцията за българите в чужбина, предвиждат промени в Закона за българите, живеещи извън територията на България, внесени от Красимир Каракачанов /БНС/ и група депутати, и обсъдени на първо четене днес от парламента.

Предлага се заинтересованото лице да може да подава молба за издаването за удостоверението до Агенцията за българите в чужбина, като срокът за произнасяне задължително е до два месеца от датата на постъпване на молбата. Според сегашния закон, български произход се доказва с документ, издаден от български или чужд държавен орган, от организация на българи, живеещи извън България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях, или от Българската православна църква. Български произход може да се доказва и по общия исков ред.

Основен проблем на сегашния закон е, че не указва по какъв начин се доказва българският произход, посочват в мотивите си вносителите. Заради това към момента доказването на български произход се извършва на основание на решение на Съвета по гражданство главно от страна на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет и това решение създава големи неудобства, особено за тези лица от български произход, живеещи в държави, за които България е въвела визов режим, смятат вносителите.

Според тях по този начин, вместо да се облекчи придобиването на българско гражданство, сънародниците ни зад граница са принудени да правят значителни разходи, а някои въобще не могат да дойдат в страната.

С предлаганата промяна се цели облекчаване на процедурата при попълване на преписките с изискуемите документи и само при липса на тези документи ще бъде необходимо издаване на удостоверение за български произход от български държавен орган, според мотивите. В тях се допълва, че това значително ще облекчи процедурата и ще съкрати сроковете по придобиване на българско гражданство от тези, които са с български произход, смятат вносителите.

Парламентът обсъди на първо четене и изменения в закона, внесени от Петя Гегова и група депутати от НДСВ. Те предвиждат председателят на Националния съвет на българите, живеещи извън България, да получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител. Предлага се основното месечно възнаграждение на останалите членове на съвета да бъде 90 на сто от това на председателя.

Гласуването на двата законопроекта за промени в закона за българите, живеещи извън България, ще бъде утре.