Той наистина е голям, още по-точно - дълъг. За хората в Уелс е зелената кралица, а тъкмо те имат основание да го издигнат в ранг на национален символ. Където го забодеш по тази земя, расте като бурен в поле. Нещо повече - присъства в герба им. За него пише Шекспир, но още преди това митът вече бил налице. Стрелците от уелската армия носели униформи в зелено и бяло. По време на битка го слагали по шапките си. Не само защото им отивало, но и защото разперените му листа в знака на победата се разпознавали отдалеч. Спечелили ключови битки, предимно със саксонци и нормани. Така празената военна декорация изиграла на няколко пъти ролята на спасителната тръстика при славяните. Без да е сигурно кое те спасява - миризмата или това, че разпознаваш своите.

Празът расте бавно и упорито, със спокойствие и ведрина. Той е търпелив и издръжлив зеленчук.

Докато тайнствено пази белия си корен в земята, перата му изведнъж тържествено пробиват повърхността във формата като красиво зелено ветрило. Колкото повече се подрязва по време на растежа, толкова повече нараства скритото бяло стебло отдолу. В това време почва и пясък проникват във всеки нов слой. В резултат на тази археология после, когато ги мием един по един, като че ли ни разказват мита за сътворението.

Сравнен със своите ботанически роднини - чесъна и лука, празът има много по-деликатен вкус, в известен смисъл наистина напомнящ този на луксозните аспержи. Готвенето му не е като да опитомиш агресията на чесъна, нито да запазиш крехкостта на пресния лук. То е някъде по средата. В идеалния си вид трансформацията, която трябва да настъпи, е да бъде омекотен, но така че тялото му да не стане на пихтия, а да запази еластичността си, и в същото време да не отлети ароматът му.

За нашето зеле с праз, баница с праз, праз с ориз, клин чорба, бульон трезве или по-известната супа "Бисмарк" - друг път. Моля, онези, които са пътували в края на есента с "деветката" от слатинската борса, да забравят смрадливите спомени, полепнали по обувките им. Днес можете да го купите и нарязан в така популярната сред народа дума "тарелка" в някой супер или хипермаркет. Времето, когато в сандък с пясък по софийските балкони се зариваха рошавите глави на снопа праз като "зимнина", отмина. Но истината е, че тази система работи - остава дълго по-свеж.

Избирайте с лъскавобяла твърда част, с не повече от 3 см диаметър. Колкото по-дебел е празът, толкова повече се губи мекотата на вкуса му. Нагоре трябва да е с тъмнозелени, не с повехнали листа, а коренът - хладен и гладък.

Може да го сотирате с фенел и после да го поръсите с лимонов сок и подправки, да го накълцате на ситно и да го прибавяте към различни салати, да го бланширате и запечете във фурната със зехтин, настърган пармезан и хлебни трохи, да го прибавяте към всякакви бульони и задушени, за да им подсилите вкуса, може да правите с него пайове, кишове, омлети и фритати, или да го поднасяте като предястие от зехтин, моркови, домати и ориз. Дори само задушен с масло празът придобива кадифена мекота с наситен карамелен вкус и тук като че ли стига съвършенството си.

През 1917 г. Луи Диат, главен готвач на суперлуксозния хотел "Риц-Карлтън", който се намирал на "Мадисън авеню" в Ню Йорк, трябвало да поднесе вечеря за откриването на хотела. Едно от ястията, които приготвил, била прословутата супа - проста и питателна. Рецепта, която знаел от майка си. Никак не е сигурно, че я е поднесъл студена, но така е останало в митологията. Затова и сега се поднася студена. Кръстил я вишисоаз на името на родния си град.

Има различни рецепти за тази супа, аз ви предлагам възможно най-простия и според мен най-вкусен начин: нарязвате два стръка праз на търкалца заедно с два пръста от зелената му част, слагате ги в тиган на тих огън с хубаво масло, нежно го разбърквайте, докато се свие, после добавете вода или домашно приготвен зеленчуков бульон. Сложете и два нарязани на кубчета картофа. След 20 минути къкрене и посоляване на след вкус разбийте получилото се в блендер. Накрая може да прибавите една лъжица сметана за плътност. Поднесете супата леко охладена, със ситно нарязани перца от зелен лук.