В Националната опера и балет тече конкурс за нов директор. Крайният срок за подаване на документите е 21 октомври, след което комисия, назначена от министъра на културата, ще разгледа концепциите (в зададения обем от 5 страници), предложенията за екипи и ще изслуша защитата от авторите. Всички се надяват комисията да не прилича на предишната с председател композиторът Александър Йосифов, защото спомените са лоши - предоставена минимална информация за състоянието на операта, без резултати от последните две ревизии. Досегашният директор на операта Борислав Иванов беше определен за фаворит в суматохата след събеседване, започнало с половин час по-рано от обявеното, без знанието на останалите кандидати Никола Гюзелев, Драгомир Ненов, Румен Нейков, Христина Ангелакова.

Тази година изискванията към бъдещия шеф са: магистърска степен в областта "Изкуства" с професионален фокус "Музикално и танцово изкуство". Професионалният опит в областта на културата трябва да е минимум пет години (директорският мандат също вече е 5 години). Концепция за развитие на театъра. Незадължителни, но осигуряващи предимство са допълнителната квалификация в областта на мениджмънта и маркетинга и владеенето на чужд език.

При така зададените условия поста отново ще заеме диригент, композитор, режисьор или певец (говори се, че двама от кандидатите са Пламен Карталов и Александър Йосифов). Истинско чудо би било, ако поне един от артистите, кандидатстващи за позицията, е изкарал в свободното си време някакъв курс по управление.

В световната практика има главен мениджър (директор на операта) - специалист в управлението, и задължително артистичен или музикален директор. Те се допълват, работят заедно, но всеки има различна сфера на действие и отговорности. Най-новият от директорите в Европа – на Влаамзе опера, Белгия, е само на 33 години, със защитен докторат по право и управление на театъра. В българския случай изглежда невъзможно операта да бъде поета от млад човек с подобен профил.

Един от основните проблеми е финансирането – ограничено само в пари за заплати, без стабилна законова основа за спонсориране, което да подпомогне осъществяването на постановките. Днес нито корпоративните, нито физическите лица са стимулирани да подпомагат операта (такава традиция има например в Нов симфоничен оркестър, а вече и в "Кантус фирмус"). Въпросът е защо спонсорите на "Болшой" и на Марийнския театър се редят на опашка. И дали българската национална опера вече се разплати за последната си премиера "Бал с маски", тъй като костюмите за спектакъла бяха взети на вересия.

Навсякъде по света държавата покрива по-голямата част от нуждите на операта. Толерира и всякакви стимули за допълнително финансиране. "Ковънт гардън", Парижката или Виенската щатс опера имат магазини за музика и сувенири, някои записват спектаклите си на DVD и СD, а държавата не прибира ДДС от продуктите. За сравнение, в България има данък и върху билетите. Самите оперни театри се кооперират за общи постановки, с което спестяват средства (декори, костюми, режисьор). Така са направили "Метрополитен" и Английската национална опера с "Мадам Бътерфлай". Единичен опит видяхме и тук с "Вълшебната флейта", иницииран обаче отново отвън.

Директорът не може да няма отношение към маркетинга. Програмата трябва да е ясна поне за сезон напред. Ако разгърнем течението на английското специализирано списание Opera Now, ще видим, че единствената опера в света, която липсва, е българската. Там фигурират оперните театри на Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, да не говорим за френските и италианските. А информацията се публикува безплатно - трябва само да демонстрираш интерес, да заявиш себе си.

Парадокс е, че при толкова гласове по световните сцени

Колко се "нашите", които никога не са участвали в спектакъл на Националната опера? Веселина Кацарова – мецосопран №1 (появила се на БГ сцена веднъж като студентка), Светлана Донева (след спектакли в Инсбрук, в които пее с изключителен финес и майсторство, става любимка на критиката). Светла Василева не е пяла в София, за сметка на това я слушат в миланската "Скала", а музикалните авторитети от страниците на в. "Вашингтон пост" я определят като "чудо").

А колко често изяви имат Орлин Анастасов (бас №1 в света. Носител на първа награда в големия конкурс за оперни изпълнители "Пласидо Доминго" – Пуерто Рико, 1999 г. Познат в "Ковънт гардън", "Гранд опера" - Париж, миланската "Скала", Барселона, в Дюселдорф, Арена ди Верона, Мадрид, в Рим, Амстердам, Вашингтон, чак до Перу). Баритонът Владимир Стоянов, Александрина Пендачанска – дисковете й се препоръчват в "Би Би Си мюзик", Красимира Стоянова, Цветелина Василева, Марияна Пенчева ("златният български глас" пее в театрите на Италия, Франция, Швейцария, Англия, Америка и Япония редом с Павароти и Лео Нучи), Дарина Такова.

Директорите обикновено се простират в рамките на собствения си мандат, най-често съобразявайки се единствено с тяхното време, без да предвиждат по-нататъшното репертоарно развитие на операта. Без да заложат имената, които са с договори за години напред.

Новото начало е скрита надежда, а паролата - "мениджмънт". Защото операта не е бутиково изкуство, тя може да се играе и на площада. Може да се пее по улиците и от балконите на къщите (както го правят в Холандия), спектакълът може да се излъчва директно на видеостена... Въпрос на информираност, идеи и адекватен подход.