На 17-ата година от демократичния преход у българите се е загнездило усещането, че традиционният им начин на живот е застрашен и има нужда да бъде защитен. Въпреки че страната поне засега не е обект на имиграционен натиск, сънародниците ни смятат, че потокът на чужденците към България трябва да бъде ограничен. В същото време те са добронамерени към чуждите компании, които идват в страната, и влиянието им се оценява като сравнително благоприятно.

Това посочват резултатите от проучване на американския център за изследвания "Пю", базиран във Вашингтон. Чрез телефонни или директни интервюта с над 45 хил. жители в 47 страни от Северна и Южна Америка, Западна и Източна Европа, Близкия изток, Азия и Африка се изследват глобалните тенденции в отношението към имиграцията, международната търговия, ценности като религия и морал, развитието на технологиите, принципите на демокрацията. Проучването не е подминало и чувствителната за САЩ тема за отношението на света към Америка като глобална сила и начина на "разпространение" на американските ценности. Повечето допитвания са на национално ниво, но в някои държави са обработвани мненията предимно на градските жители. Интервюираните от България са 500.

Като цяло резултатите сочат, че се обособява едно доста противоречиво мнение за плюсовете и минусите на глобализацията. Симптоматично е, че ентусиазмът от възможността за световно икономическо проникване спада в държавите - пионери - има ясно изразени симптоми в тази насока в страните от Западна Европа и САЩ. Жителите на Щатите, Италия, Франция и Великобритания, изглежда, все по-малко подкрепят идеята за разгърната международна търговия в сравнение с преди пет години. Но пък интервюираните в Китай и Индия единодушно одобряват възможността страните им да бъдат част от световния пазар.

В България 88% от запитаните се изказват положително за икономическата глобализация, 52% одобряват наличието на чужди компании в страната, а 42% оценяват свободния пазар като нещо добро. В сравнение с периода преди пет години привържениците на свободния пазар в страната са се увеличили, но както става ясно, не на всяка цена. Поне на думи българите демонстрират загриженост за опазването на околната среда и силно развита екологична съвест. Преобладава мнението, че околната среда трябва да се опази дори срещу цената на забавяне на икономическия растеж или съкращаване на работни места.

Един от акцентите в изследването е отношението към имиграцията като резултат от глобализацията. В 44 от общо 47-те страни битува загрижеността, че глобализацията води до загуба на идентичност и на традиционния начин на живот и култура. Повечето от интервюираните са съгласни с тезата "ние трябва да ограничим и да контролираме притока на чужденци към страната ни по-добре, отколкото го правим сега".

В същото време голям процент от американците и канадците смятат, че е добре за страните им хора от Азия, Мексико и Латинска Америка да идват да работят и да живеят. Общественото мнение за имиграцията е доста по-негативно в страни като Германия, Испания и Израел, сочи проучването.

53-ма на 100 българи смятат, че имаме нужда от по-голям контрол върху притока на чужденците, а 33-ма проявяват толерантност. Българите се оказват и сред нациите, които се опитват твърдо да защитят традиционния бит и култура от чуждо влияние - 40 на 100 анкетирани. По този показател ние се различаваме както от държавите в Западна Европа и Северна Америка, така и от изследваните в Източна Европа Чехия, Полша и Словакия, в които притесненията от загубата на този вид идентичност са доста по-малко. Високи показатели по този въпрос държат страни като Турция, Пакистан, Бангладеш, Кения и Танзания.

България се нарежда сред същата група държави, този път водени от Индия и Танзания, и по оценката за собствената си културна значимост. 45 на 100 българи са абсолютно съгласни с тезата "Нашите хора не са идеални, но културата ни превъзхожда много други". Най-високият показател - в Индия е 64 на 100. Според изследването западният свят изглежда да има доста ниско самочувствие, защото във Великобритания, Франция и Германия едва 8 души на 100 вярват, че са носители на по-добра култура от всички останали.

Като основна причина за решението да напуснат собствената страна повечето интервюирани в Латинска Америка, Африка и Източна Европа посочват търсенето на по-добре платена работа и по-качествено образование.

Въпреки липсата на притеснение от национална идентичност обаче не всички граждани на държавите в Западна Европа са добре настроени към имиграцията и общественото мнение варира значително. Най-гостоприемни са шведите - шест от десет запитани (63%) казват, че имиграцията от Източна Европа е благоприятна за страната им. Противоположно на тях болшинството от италианците и германците се изказват негативно за имиграцията като цяло. Две-трети от италианците определят като нещо негативно хора от Близкия изток, Африка и Източна Европа да живеят и работят в страната. Близо 58% от германците са на същото мнение. Според изследването французите са разделени почти поравно в отношението си. Във Великобритания положителното отношение към чужденците е намаляло с 10 процента за последните две години, сочи проучването, особено що се отнася до имигранти от Близкия изток и Северна Африка.

В САЩ и Канада също не липсват противници на наплива на чужденци, но превес взема положителното отношение към имиграцията от Латинска Америка и Азия.