Доходност в трицифрени проценти - звучи много съблазнително, но вече може да се стори малка на някои, като се има в предвид колко порасна капиталовият пазар само за няколко месеца. Фактите са безспорни - Българската фондова борса нарасна повече от 40% за месец и над 240% от началото на годината. Някои позиции пък отчитат ръст в пъти само от началото на годината, дори при корекцията през пролетта на тази година. Независимо от някои прогнози сериозен спад още няма. Миналата седмица индексите върнаха едва по 1%, а вчера по още 1-2%.

Факт е, че парите, влизащи в основните играчи на пазара като пенсионните и взаимните фондове, растат главоломно. Средствата по пенсионните фондове са нараснали над 30% и към края на август са над 2 млрд. лв., а тези по взаимните фондове за същия период са се увеличили със 130% до около 730 млн. лв. само в българските схеми. Само през септември пък взаимните фондове правят ръст в нетните си активи от 140 млн. лв.

Ситуацията обаче е такава, че срещу този голям ресурс има малък избор от активи, в които да се инвестира. По думите на Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионно-осигурителната компания "Доверие", в момента цените на акциите отдавна са задминали реалните си стойности и става рисково да се инвестира. Много от дружествата, които са големи и ликвидни и са привличали голям инвеститорски интерес в последните години, са доста надценени, смята и Николай Майстер, изпълнителен директор на "Интеркапитал маркетс". Цената им се е качила много над очакванията за тях, но все още има и много компании, които се търгуват и подценено, като например от сектора на недвижимите имоти и производствени предприятия. Въпросът е колко ще продължи балонът, допълни той. Допълнително дребни инвеститори се водят от високите реализирани доходности и с кредитни средства задълбават положението.

В интервю за "Дневник" заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова споделя, че засега българският пазар все още не е "балонизиран", но само доколкото на него се появиха и ще се появяват още много качествени компании, които ще търсят от него своя пазарна оценка и свои инвеститори.

Публична тайна е, че някои фондове изкуствено поддържат определени компании на високи нива, смята Майстер. Това, разбира се, е трудно доказуемо, тъй като дори и дадена инвестиция да излиза от нормативно определените тавани, всеки фонд може да се оправдае с липсата на друга добра алтернатива. А с увеличаването на активите на фонда с времето може да намали тежестта на тези компании в съответния портфейл. В тази връзка Майстер поясни, че е факт, че една голяма част от направената доходност при много фондове в един момент може да се окаже виртуална. "За мен има съвсем съзнателна манипулация на няколко емитента", каза Петкова. Според нея в момента се наблюдава концентрация на вложения в определена група акции при някои пенсионни фондове и липса на диверсификация.

Може и да има малки взаимни фондове, които да използват нисколиквидни позиции за реализиране на висока доходност чрез изкуствено надуване на цената им, пък смята Борис Бонкин, портфолио мениджър в ПОД "Алианц България". Целта е чрез високата доходност да се привлекат повече инвеститори, поясни той.

Това обаче създава нереална представа за целия сектор, смятат от пазара. Не е коректно да се ползва този термин - "балон" за капиталовия пазар, смята Янко Николов, изпълнителен директор на "КД Инвестмънтс". Този огормен ръст беше прогнозиран отдавна, анализирайки ефекта от влизането на България в Европейския съюз, влизането на чужди инвеститори и очакванията за добри резултати, показани през полугодието и очаквaни да се затвърдят през третото тримесечие, поясни той. При някои компании пазарът отрязява добрите резултатите, които те показаха. Проблемът на нашият пазар е ниската ликвидност. От друга страна е наличието на все повече свободен ресурс, който хората започнаха да пренасочват към капиталовия пазар, защото започнаха да осъзнават какво е това капиталов пазар и алтернативната доходност, която той носи.

Основно за пазара в момента се явява липсата на информация, каква част от вложените средства са заемни, за да може да се анализира с достатъчна точност, дали това не е допълнителна причина за ръста на цените през м.септември, допълни Николов.

При тези ценови съотношения на редица други борси по света в някой етап от тяхното развитие са следвали периоди на отрезвяване и корекции, каза Станимир Съръстов, член на съвета на директорите на "Маккап брокерс". На всеки е ясно, че дневни поскъпвания от по 10% и повече на дадени позиции не могат да продължават вечно, каза още той. Но като цяло самото покачване на пазара може да продължи по-дълго, отколкото дори най-оптимистично настроените анализатори смятат. Например такъв беше случаят с бичия пазар през 90-те години в САЩ и на други места по света и последвалата след 2000 г. корекция, която се случи не няколко месеца, а няколко години след като Алан Грийспан започна да изказва опасения за "нерационално високите" цени на акциите. С други думи, оценките на компаниите са високи, но едва ли има някой, пък било той и най-големият експерт, който може със сигурност да каже кога ще се коригират. При положение че очевидно има неизползван паричен ресурс на борсата, това може да се отложи, поясни още Съръстов.

В момента в световен мащаб се наблюдава рекордна ликвидност, която се наля в системата заради проблемите около ипотечната криза в САЩ. Така "горещи" пари, търсещи по-висока доходност, продължават да гонят лимитиран брой активи, допълни той. Тук става въпрос не само за акции, а и за имоти, суровини, стоки. При тези условия е обяснимо защо повечето класове активи с нефиксирана доходност поскъпват. Проблемът е, че историята нееднократно е показала, че такива периоди не завършват добре за по-голяма част от инвеститорите, коментира още Съръстов.

Според Майстер има няколко сценария за българския пазар - единият е да има голям срив подобно на Гърция през 2000 г., който все още не се е върнал на позициите си отпреди спада, а другият е подобен на рязкото понижение на пазара в Полша, след което последва и рязко възстановяване. Буфер на положението може да се окажат нови компании, проявили интерес към листване, смята Майстер, стига обаче те да са достатъчно значими. Такива скоро ще направят редица компании като "Трейс холд груп", "Меком", "Хидроизмат", Инвестбанк, "Енемона". Немалко са и увеличенията на капитали на вече публичните компании.

Много позиции поскъпнаха драстично от началото на годината и по думите на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова в интервюто й за "Дневник" финансовият надзор следи внимателно дейността на основните пазарни участници по отношение на цените на книжата на дружествата.