Иракският петрол, който е втори по запаси в света, продължава да стои в центъра на вниманието на международните нефтени корпорации. През 1998 г. изпълнителният директор на "Шеврон" Кенет Деър заяви, че Ирак разполага с огромни резерви от петрол и газ, които фирмата му иска да достигне. Днес повече от три четвърти от световните петролни залежи са притежание и са под контрола на местните правителства. Това не беше така допреди 35 години, когато беше в ръцете на седем американски и европейски корпорации. По-късно те се обединиха в четири, за да могат да представляват най-силната и голяма империя в света, работеща за възвръщане на славата си и за постигане на контрол върху залежите, междувременно преминали в ръцете на страните производителки.

Преди падането на Саддам през 2003 г. цената на петрола беше около 30 долара за барел. Три години по-късно тя вече се е удвоила. Това, както и огромните разходи за възстановяването на Ирак доведоха до разцвет на арабските фондови борси. Тези парични потоци подпомогнаха много бюджетите на държавите от региона, които преди работеха на червено, а сега отчитат излишък. Саудитска Арабия например, която допреди войната изпитваше силни притеснения от нарастването на безработицата, успя да увеличи многократно държавния си бюджет.

Според бившия експерт на британското списание "Икономист" Пол Имът дори редица арабски държави, които продължават да заклеймяват американското нашествие в Ирак, извлякоха значителна стопанска полза от него. Имът съветва да се разходим до Дубай, Катар или някоя друга държава от Залива, за да установим, че са се превърнали в огромни строителни площадки. Погледът ни ще спре върху грандиозни по мащабите и лукса си курорти, внушителни небостъргачи, търговски центрове, пукащи се по шевовете, заводи за обработка на морска вода в питейна и други атракции. Всичко това се дължи на факта, че Буш нахлу в Ирак, казва икономическият анализатор.

Поради катастрофалните последици от войната обаче не се оправдаха очакванията на международните нефтени пазари за постепенно възвръщане на иракския петрол. Това е така, защото инфраструктурата и нефтопроводите бяха и продължават да са обект на непрекъснати организирани терористични нападения. Те не са прояви само на вътрешния въоръжен бунт, но и на различни регионални сили. Иракското ръководство заплаши през май т.г., че ще разкрие връзките на тези групи с държави от региона, но без да ги посочва.

Новият закон за петрола: реакции

Администрацията на Буш твърдо подкрепя прокарването на новия закон за петрола в Ирак и го смята за един от важните елементи за постигане на напредък в развитието на страната. Многократно президентът и влиятелни фигури повториха пред иракския премиер Нури Ал Малеки, че гласуването му наред с необходимите конституционни промени и разпускането на въоръжените милиции са най-наложителните промени, за да се постигне национално помирение. Информирани източници твърдят, че зам.държавният секретар Негропонти е предупредил премиера при последното си посещение, че времето тече и има само един месец, за да изпълни тези условия.

Вашингтон хвърли светлина върху съдържанието на новия закон за петрола, който трябва да разделя приходите от ценната суровина между всички региони на Ирак според населението им. Определя се и начинът, по който централното правителство в Багдад би следвало да управлява огромните нефтени залежи, и се дефинират точно механизмът за контрол, както делът на чуждия капитал в този сектор.

Експерти обаче откриват съществени недостатъци в подкрепяния от САЩ проект. Според тях ползите от приемането му ще бъдат пресечени от включени параграфи, които биха служили като вратички за изнасяне на голяма част, ако не и на всички приходи, по посока към международните нефтени корпорации. Те посочват, че дори Ирак да подписва договори, гарантиращи огромни приходи за държавата, тези договори остават отворени пред големите световни компании. Това е така, тъй като националната нефтена компания на Ирак ще контролира само 17 находища от известните 80. Останалите 63, както и тези, които тепърва биха се разработвали, остават под контрола на чужди фирми.

Мнозина иракски специалисти се възпротивиха на закона, според който чуждият капитал не е задължен да реинвестира част от печалбите в икономиката на страната, нито тези инвеститори да бъдат партньори с местни фирми, да наемат местни работници и да внедряват нови технологии. Други са на мнение, че законът е предпоставка за разделянето на държавата на три части.

Иракското правителство отрича обвиненията, че законът дава на тепсия националния капитал на чужди фирми. Негови представители обясняват, че петролът остава в ръцете на иракския народ, а законът гарантира справедливо разпределение на приходите между всички иракчани. Министърът на петрола Хюсеин Шехристани съобщи пред лондонския вестник "Ел Хаят", че приходите от продажба на иракския газ и петрол ще бъдат депозирани във федеративна сметка в националната банка и ще бъдат под контрола на централното правителство. По думите му законът не предвижда клаузи за сделки с чужди фирми, регламентиращи поделяне на петрола. Той поясни също, че всеки договор с външен инвеститор ще бъде одобряван от Висшия федеративен съвет за петрол и газ, който е върховна инстанция в държавата. Негов председател е премиерът, а членове са министрите на петрола, финансите, икономическото развитие, директорът на националната банка на Ирак и представители на всички провинции, произвеждащи над 100 000 барела дневно.

Антония Джухаз от центъра за мониторинг "Ойл чейндж интернешънъл" обаче разбива аргументите на иракското правителство по отношение на ролята на чуждия капитал в нефтената индустрия на държавата. Тя твърди, че законът би облагодетелствал петролните корпорации заради предвиденото използване на концесионни договори. По думите й концесията е най-предпочитана от компаниите, но е отричана като неизгодна от всички страни производителки в Близкия изток заради дългосрочното й действие. (В иракския проект - от 25 до 30 години.)

По данни, цитирани от Джухаз, само 12 на сто от петрола в света се обслужва от концесии.

Привържениците на закона в иракския парламент се опират на три довода. Първо, че така ще се финансира преструктурирането на националната икономика, ще се гарантира справедливото разпределение на националното богатство между сунитските и шиитските провинции и ще усъвършенства децентрализацията на управлението, която от своя страна ще гарантира използването на приходите от петрол в интерес на всички граждани на държавата. Второ, че навлизането на чуждите капитали в иракския нефтен сектор ще привлича още инвестиции в изграждането на необходимата съвременна технология, от която този сектор се нуждае след 8 години войни и международно ембарго. И трето, че законът ще допринесе за бързото превръщане на икономиката от планова в пазарна, тъй като в Ирак все още няма развит частен сектор. Според тях ниското равнище на развитие в останалите сектори на икономиката (индустрия и селско стопанство) не може да привлече чужди инвестиции по никакъв начин и единственият шанс за това е в петрола.