Мнозина международни наблюдатели се изненадаха, когато на 31 март Партията на справедливостта и развитието (АКР) на президента Реджеп Тайип Ердоган изгуби местните избори в много от големите градове на страната, включително Истанбул и Анкара. Град с население от 16 млн. души, Истанбул е центърът на финансовата система и на социалните мрежи на АКР от 1994 г., когато Ердоган стана кмет и започна похода си към властта. Малцина очакваха, че Ердоган може да изгуби избори там. И все пак вотът не само отне Истанбул от управляващата партия, но и отправи предизвикателство към впечатлението, че Ердоган е непобедим и ще остане президент доживот.

Още по-изненадващ е победителят. Въпреки почти тоталния контрол на властите над медийното отразяване и употребата на държавни ресурси за собствен интерес Екрем Имамоглу - относително малко познат политик от светската Републиканска народна партия (СНР), победи, макар и с по-малко от 1% от гласовете, Бинали Йълдъръм, тежката артилерия на АКР и бивш премиер на Турция. Имамоглу сглоби пъстроцветна коалиция, за каквато турската опозиция мечтае от десетилетие - светски настроени, либерали, националисти, кюрди и дори консервативни турци - около идеята за един по-добър за живеене град. На политически разделящата хората реторика на Ердоган той отвърна с мантрата за намаляването на различията в обществото и това, изглежда, свърши работа.

На 6 май след цял месец лобиране АКР убеди избирателната комисия на Турция да обяви резултатите в града за невалидни заради предполагаеми нередности. Това бе и поредното доказателство, че грешат онези, които смятат, че в страната все още има независими институции извън властта на Ердоган. От 50-те години насам Турция е провеждала многопартийни избори, без те да бъдат оспорвани (въпреки изблиците на авторитаризъм в онези времена), и затова сега представители на различни части от обществото - от артисти и певци до бивши лидери на АКР като Ахмет Давутоглу и Абдула Гюл - оцениха решението за анулиране на вота като подигравка с правосъдието.

Новите избори са насрочени за 23 юни и вероятно ще се превърнат в поредния референдум за управлението на Ердоган. Заграбването на властта от негова страна засегна толкова много избиратели, че според социолозите 48-годишният Имамоглу започва новата си кампания с няколко пункта по-добре, отколкото завърши предишната. Стратегията на СНР ще бъде да поддържа деликатния баланс между светски настроените, консервативните дисиденти и над 1 млн. избиратели от кюрдски произход (те съставляват около 11-12% от всички с право на глас), които са силно разочаровани от съюза на Ердоган с твърдолинейната Партия на националистическото действие и от заплахите му да изтрие от лицето на земята администрацията на сирийските кюрди по границата с Турция.

При последната кампания Имамоглу се дистанцира от сеещата раздори реторика на Ердоган и обвиненията му срещу вътрешни и външни врагове с това, което представители на СНР наричат стратегия на "радикалната любов". Той обърна и дългогодишния нихилизъм на турците - усещането, че Ердоган и АКР ще спечелят, каквото и да направиш. "Надеждата е тук", каза Имамоглу на митинг вечерта, когато бяха анулирани изборите, "всичко ще е наред" - фраза, която веднага се превърна в лозунг на опозицията.

Забелязва се любопитно разминаване между местните и чуждестранните анализи за изборите в Турция. Повечето международни наблюдатели гледат на Ердоган като на непобедима фигура и предполагат, че той няма да остави Истанбул да му се измъкне от ръцете. Но подобни прогнози няколко пъти са се оказвали погрешни на предишни избори.

Далеч по-слаб, отколкото предполага образът му на човек с желязна ръка, Ердоган е под натиск от външни предизвикателства от Русия и Сирия, а Турция е в напрегнати отношения със Запада. Турция със сигурност се намира в една нелиберална система и участниците в избори не са равнопоставени, а това е белязано с натиск от управляващите върху бизнеса, медиите и опозиционните лидери. Но в избирателните секции гласуването е достатъчно прозрачно. Политическите сили имат там свои представители и броенето на гласовете в около 31 000 урни в Истанбул е под наблюдението на членове на партиите и граждански лица.

Всичко това означава, че Имамоглу има добри шансове отново да спечели, ако се държи достойно и избягва изявления и действия, които биха засегнали кюрдите и разочарованите консервативни среди, от които се нуждае за допълване на гласовете на светски настроените турци.

В Турция вече се спекулира, че в самото навечерие на изборите Ердоган ще предприеме военна интервенция в чужбина (например нова операция в Северна Сирия или конфронтация с Кипър заради газовите залежи в Източното Средиземноморие), за да консолидира своите избиратели. Има и опасения, че политическото напрежение в страната ще доведе до улични демонстрации с хаотична атмосфера като тези след парламентарните избори от юни 2015 г., когато партията на Ердоган изгуби мнозинството си в Меджлиса и докара страната до нов вот.

Йълдъръм, подобно на съперника си Имамоглу, също трябва да поддържа деликатен баланс, за да създаде печеливша коалиция. Предизвикателството за АКР ще бъде привличането обратно на гласовете на консервативните кюрди (изгубени заради националистическата ѝ политика) и спечелването на дисидентите в партията, които смятат, че тя е поела в погрешна посока. Още по-трудно ще е да се обясни защо турската икономика е изпаднала в рецесия и страда от висока безработица. Обменната стойност на лирата се понижи от началото на годината със 17% и една авантюра зад граница може да тласне към банкрут силно задлъжнелите турски компании.

Властта на Ердоган вече не е безспорна, а Давутоглу и Гюл планират основаването на партии, които ще отправят предизвикателство към едноличния режим. А и Имамоглу, който може да се окаже светският съперник на най-силния човек в Турция на следващите президентски избори, е във възход. Отгоре на всичко това със смяна на властта в общинския съвет на Истанбул - така опозицията получава контрол над бюджет от 9.5 млрд. долара и общинските компании - политическата траектория в Турция може да се промени.

Но да не забравяме - Ердоган отдавна се е доказал като прагматик и майстор на гъвкавите коалиции. За да спре отслабващото си влияние, той ще е готов да се дистанцира от националистическите си съюзници, да стопли отношенията с Европа или да опита да поднови разговорите в намиращия се от години в затвора кюрдски лидер Абдулах Йоджалан - всичко това с надежда, че един смекчен негов образ ще е по-приемлив за някои кюрдски избиратели. Правителството вече позволи на няколко депутати да посетят Йоджалан за пръв път от 2011 г. Има публикации в медиите, твърдящи, че силите за сигурност разговарят с доминираните от кюрди Сирийски демократични сили в Северна Сирия.

Предвид гнева на хората от решението на избирателната комисия не е ясно дали предпазливите опити на правителството да отмъкне кюрдите от редовете на опозицията или да отклони вниманието от изборите в Истанбул ще помогне на АКР да си върне контрола над града. Шест седмици са много време в турската политика, но недостатъчно дълго, за да реши проблемите на страната.