Перник. Четвъртък, 16 май. Градът, който се разраства заради въгледобивните мини, днес е известен като "най-големият хотел в България", защото голяма част от жителите му работят в намиращата се на трийсетина километра София. Днес мини почти няма там, няма и въглища. Най-големият работодател са заводи и цехове, останали от гигантския металургичен комбинат "Стомана".

Десет дни преди европейските избори в центъра на града няма нито един предизборен билборд, плакат или дори обявление за срещите, които кандидати за евродепутати правят. Такава среща ще имат и вечерта на 16 май желаещите да представляват България в Брюксел от ГЕРБ. Нито един човек от десетината жители на Перник, с които разговаряхме не беше решил дали изобщо ще гласува.

Един от местните исторически герои е Кракра войвода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма, който до началото на XI век оказва дълга и успешна съпротива на византийските завоеватели. Днес крепостта "Кракра" е реставрирана и е основна забележителност в града. Това е направено през 2013 г. с около 5 млн. лв, от които повечето от европейските фондове. Посетителите в работни дни на крепостта, която освен славното минало би трябвало да олицетворява и ползите от членството в ЕС, са малко, въпреки хубавата паркова среда там. Вероятно една от причините е, че общината иска 4 лв. за вход за възрастни и 2 лв. от учениците. Според уредничката в работни дни посетителите са десетина дневно. През уикенда са значително повече. Основната част от впечатляващата архитектура е оставена на ниво каменен зид малко над земята. С панели от полимерен бетон върху метална конструкция са изградени част от крепостните стени. Това предизвика обществено възмущение от "бутафорията", одобрена от Министерството на културата преди години. Според други това е по-поносимият вариант за експонация на историческа архитектура, отколкото цялостно изграждане със съвременни материали. В крепостта са разхвърляни и няколко "обсадни машини", като катапулти и тарани. Заварките по тарана не помагат на човек да се отърси от усещането за бутафорията, а катапултите вече са в разпад.

Директорът на Регионалния исторически музей Венцислава Крумова може да говори дълго и увлекателно за това как е създаден Перник от и заради мините, което си личи и от местната топонимия - Минното училище, Минната болница, Минната църква и т.н. В Османските регистри от 17 век Перник не съществува като населено място, но са описани селата, които сега са в рамките на града – Бела вода, Мошино и Църква. Добивът на въглища, чиито пластове са близо до повърхността започва след Освобождението. През 1981 г. е приет закон с който подземните богатства са обявени за държавна собственост. Добивът започва под ръководството на инженери от Австроунгарската империя като чеха Тома Нелиба, за когото още се разказва. Държавната компания получава автономия през 1921 г., с която й се дава право да инвестира част от печалбата в минното селище. С автономията минната компания започва да инвестира в образование, спорт, инфраструктура и "невероятна социална политика, за каквато само можем да си мечтаем", разказва Крумова. Покрай минната индустрия в Перник се създават и други икономически отрасли, като металургия и машиностроене. Въгледобивът продължава през комунистическия режим. Голямата приватизация е завършена по време на правителството на НДСВ, а последният закрит рудник за въглища е затворен през 2018 г. Така миньорското съсловие, което беше голяма сила до 90-те в Перник изчезва.

Днес добив на въглища почти няма. Или поне легален. Последните информации за масов нелегален такъв са за непосредствена близост до квартал Рудничар, горната част на който е населен с роми.

Близо до идеалния център, в партера на блок е разположен пенсионерски клуб, който естествено се казва "Миньор". Стилно облечена дама в пенсионна възраст казва, че отива на обучение за членове на секционни изборни комисии. Според нея не всички в Перник са аполитични и много ще гласуват на Европейските избори. Тя не успява да се изкаже, тъй като господин нервно я приканва да тръгват с ръкомахания и забележка "ей, само чакаш някой да те заговори".

Председателят на клуба, представил се като Александров, не желае на коментира изборите, защото това означавало да взима политическа страна, а той представлява "надпартийна организация". Членовете на клуба имали много проблеми, но не можел да говори от името на другите. Не мисли, че той и клубът му могат да се възползват от фондовете на ЕС. "Ние сме поколението...като слънцето – надолу на залез", казва Александров сочейки надолу, след което учтиво и нетърпеливо ни изпраща.

Крум, който също е пенсионер, седи на пейка пред къщата си. Едноетажните къщи наоколо също са построени "от Мината", във времената преди "народната власт". Крум още се чуди дали да гласува - "като помислиш няма за кого". "Народили са се много айдуци. Откраднаха държавата", резюмира изводите си Крум. Според него големите държави в ЕС си командват, а в България властта се командва от горе – от Америка и Германия. "Не сме били независими, няма и да сме, малка държава сме", казва Крум. Като доказателство на тезата си посочва, че американците седят във военни бази у нас, а руснаците си отивали след маневри.

След това завалява проливен дъжд и пешеходната улица и централният площад, построени с монументален соц размах опустяват.

17:00. Домът на културата на Перник. Народен певец и две танцьорки репетират в малката зала в която ще имат среща с евродепутати и кандидати от ГЕРБ. Идват камерите на телевизия "Европа" и местната "Кракра". Между входа на помпозната сграда и залата е подреден "шпалир" от табла със снимки с лошо качество на санирани сгради и детски площадки. Очевидно те трябва да внушат на потенциалните избиратели, колко много ЕС е направил за Перник. Около 17:30 в сградата идват тези, които се интересуват от политика - кметът на Перник Вяра Церовска, депутатът Красимир Велчев, евродепутатът Андрей Ковачев и областният управител Ирена Соколова. След тях се движат трийсетина младежи. Залата, в която има около 150 места, се напълва.

Събранието се води от домакина Церовска, която казва, че Европа вече е у нас и това се вижда и от автопарка. След изпълнението на две народни песни започва и предизборната дискусия. Андрей Ковачев казва, че свободата и демокрацията не са даденост и много лесно може да се върнем назад, като опасност за това са многото популизъм и фалшивите новини. Ковачев обяснява на присъстващите, че България е тръгнала от много ниско и имаме много да наваксваме. "Трябва да подадем ръка на нашите сънародници в чужбина – Северна Македония, Сърбия, Молдова, Албания. Да създадем условия, ако искат да дойдат у нас", каза още Ковачев, като той се върна на темата с българите в чужбина още няколко пъти. "Имаме свобода на медиите, имаме високо вдигната глава и морала на ГЕРБ", каза още Ковачев.

Евродепутатът Асим Адемов си спомни, че е дошъл в Перник за първи път, за да влезе в казармата в Строителни войски, тъй като младежите мюсюлмани не са допускани до армията след т.нар. "Възродителен процес", за да не издават военна тайна. "Сега сме изправени на избори срещу наследниците на тази партия, която има атентати, хиляди съсипани съдби и няколко фалита. Може ли да се вярва на такава партия", пита Адемов. "Не", отговориха му няколко гласа от залата.

Илия Лазаров (СДС), който е поставен на 17-то последно място припомни, че колкото пъти БСП дойде на власт следва трагедия. Той призова присъстващите да не допуснат Румен Гечев (кандидат от БСП и вицепремиер в правителството на Жан Виденов) да стане евродепутат, за да вземе европейска пенсия.

Докато трае предизборната среща на ГЕРБ, в културния дом на Перник кипи живот. Младежи се събират да влязат на театрална постановка, чува се репетицията на духов оркестър, а най-бурно се развиват събитията и танците на семейно празненство в заведението в сградата.