Евгений Русев-Цъко е от онези упорстващи чудаци, които попадат под общото определение "представители на художествените занаяти". За по-кратко майстор медникар.

Вече второ десетилетие Цъко се опитва да поддържа жива традицията в един от най-древните занаяти - медникарството. И макар да признава, че продължава да кове съдове по-скоро на инат, отколкото за печалба, влага в работата цялото си сърце. Работилницата му е една от най-атрактивните в етнографския комплекс "Генгер" в Айтос. Отскоро Русев предлага продукцията си и по интернет.

На занаят Евгений се е учил при прочутия майстор медникар Петър Паунов една от емблемите на "Етъра". Там попаднал след конкурс. От етнографския комплекс "Генгер" в Айтос търсели ентусиаст, който да бъде обучен в древния занаят. Той трябвало да наследи бай Делю Поборников единствения медникар в околността, който бил много възрастен. Тогава Евгений бил на 21, понатрупал опит в кръжоци по резба и художествени паралелки, но от медникарство не разбирал нищо.

Само за няколко месеца обаче майстор Паунов успял да го запали по занаята. И огънчето продължава да гори и днес. "Беше много добър психолог, успя да ми бръкне под кожата", казва Русев за учителя си, който е обучил десетки чираци. И къде на шега, къде на сериозно добавя, че оттогава в живота му всичко се върти около птиците съпругата му по баща е Врабчева, учителят му е Паунов, а колегата, с когото работи на Алеята на занаятите в Айтос - Орлов.

От 1990 г. Русев официално е провъзгласен за майстор. С лека носталгия си спомня церемонията след изпита както повелявала традицията, всички кандидат-майстори били намазани със сажди. Да не забравят, че истинският медникар не трябва да се бои от оцапване.

Е, Евгений не се бои. Доказва го вече 17 години, през които не само е възродил медникарството в региона, но и поддържа традицията с медните си изделия.

С тъга признава, че работи по-скоро на инат, защото от професия като неговата у нас трудно се печели. "Проблемът е в пазара и в отношението към художествените занаяти. Има облекчения за фризьори, козметички и всякакви други професии, а хората, които носят истинските традиции, нямат възможност да оцеляват", ядосва се Цъко. "За съжаление и занаятчийската камара не помага за развитието на занаятите, а дори им създава проблеми с високите такси за участие в изложенията", не крие Русев, който е координатор на камарата за Айтоски регион.

Затова понякога му се налага да поставя окачени тавани в строителството, за да свързва двата края.

Въпреки това, когато преди две години се заговорило за възстановяване на потъналия в забрава етнографски комплекс "Генгер", Русев бил сред първите, приветствали идеята. На Алеята на старите занаяти отново заработила медникарската работилница. Евгений дори успял да я разшири чрез спечелен проект по програмата "Междуетническо взаимодействие" на фондация "Партньори - България". В обновеното му занаятчийско ателие сега работи със семейство калайджии от ромски произход.

"Съчетаването и демонстрирането на двата традиционни за българи и роми занаяти допринася за позитивното партньорство между етносите", категоричен е медникарят. По проекта успял да даде начални познания в медникарството и на други двама безработни младежи от малцинствата.

Това, от което най-много се ядосва, е, че неуредиците в Закона за занаятите могат да доведат до пълното им унищожаване.

"Един медникар трябва да учи колкото един лекар три години за калфа и още четири, за да придобие майсторска квалификация", недоволства Евгений. А с това дори не получава висше образование или помощ от държавата в намирането на работа.

Първоначалното обработване и изчукване на един съд отнема около ден и половина-два. Следва калайдисване, патиниране и лакиране за консервация.

Повечето от инструментите и наковалните, с които работи Евгений, са му завещани от сина на бай Делю Поборников, други си е направил сам. Важното за него е да запази традиционната технология за изработка на медените съдове, като вложи и личен почерк.

Горд е, че е успял да открие собствена рецепта за патиниране, която запазва изделията по-дълго. А и така придобиват особени шарки, като медена пита.

Цъко е и един от малкото майстори на кована мед, които гравират продукцията си. Въпреки че гравирането удължава с дни изработката на изделието, то не повишава съществено крайната му цена. "Правя го, защото придава неповторима красота на предметите. А и самият аз изпитвам потребност да създавам красота", признава майсторът.

Много от предметите Евгений изработва по поръчка. Наскоро направил подноси и кани за цяла група руснаци, които настояли да имат напълно еднакви комплекти. Продукцията му е много търсена и за турските бани в новооткриващите се СПА центрове по Черноморието.

Майсторът си сътрудничи с Къщата на занаятите в Стара Загора, участва в международни изложби и панаири из цялата страна. През 2005 г. показва свои произведения на изложба в Етнографския музей в Бургас.

За да увеличи продажбите, миналата година Русев отваря интернет магазин. В него освен собствената си продукция предлага и изделия на свои колеги. Онлайн направо от производител могат да се закупят медни кафеничета, кани и менчета, керамични съдове, музикални инструменти, икони, дори декоративни каручки. Интернет търговията у нас все още е само добро пожелание, казва Русев, но се надява скоро да реализира първите си онлайн продажби.

Иначе му е писнало от туристи зяпачи, които противно на очакванията не само че не купуват традиционни български изделия, но дори се чудят какво и защо правят майсторите.

И сякаш за да потвърди думите му, пред сергията се спира младо момиче и пита за "цената на грънците". Цъко се сепва за секунда, но бързо се окопитва и с усмивка започва да обяснява на девойката разликата между грънците, които се правят от глина, и медните съдове, които той продава. "Ще прощаваш младото поколение за невежеството", е коментарът на момичето.

"Медникарството е професия с ритъм. Затова обичам, когато работя, да ми свирят на гайда. Колкото по-бързо ми свирят, толкова по-бързо работя", през смях споделя Цъко. Приятелят му гайдар Леко Леков е майсторът на каручката, в която подрежда продукцията си. Двамата са заедно и по занаятчийските изложения. Леков свири на гайда, а Евгений кове и гравира съдове.

Мечтата на майстора е изделията му да стигат до сърцата на хората. Тогава и купувачите ще са повече.

Един от начините е развитието на занаятчийски туризъм след кратко обучение туристите сами да вземат участие в изработването на продуктите. Един ден в "Генгер" и това може да стане...