Мрежата се простира над 18% от територията на ЕС и почти 9,5% от нейната морска територия, с общо 27 800 защитени зони.

Българската част от "Натура 2000" започва да се изгражда преди и през 2007 г. с оглед приемането на страната в Европейския съюз, като първите изследвания са на природозащитни и научни организации през 2003-2004г.

В националното ни законодателство двете европейски директиви (за птиците и за местообитанията) се въвеждат чрез българския Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) през 2007 г. ЗБР включва списъци с видове и местообитания, които са специфични за България и които трябва да бъдат опазвани според двете директиви.

След много спорове и научни изследвания защитените зони по двете директиви са определени общо 233 защитени зони от българската "Натура 2000" с обща площ от 34% от територията на страната, включително част от акваторията в Черно море. За цяла Европа днес "Натура 2000" се състои от повече от 27 800 зони по суша и морета на страните-членки.

Европейският съюз има специално законодателство и за защита на дивата природа. По отношение на биологичното разнообразие основните правила се определят от две директиви: Директива за местообитанията и Директива за птиците.

За прилагане на защитата по двете природозащитни директиви във всяка държава от Европейския съюз се определят защитени зони от два типа – зони за птиците и зони за местообитанията. На ниво Европейски съюз всички защитени зони по двете директиви образуват европейската природозащитна мрежа "Натура 2000".

За "Дневник" темата коментират трима природозащитници, участвали в процеса на първите проучвания за "Натура 2000" в България:

Росен Василев от Българска фондация Биоразнообразие коментира, че "Натура 2000" е признание за ценна природа. Тя не е мрежа от резервати и не забранява хората да ползват земите си. "В местообитанията от "Натура 2000" влизат гори, крайбрежия, ливади, реки. Хората продължават да ползват ресурсите им - ходят на плаж, косят и така нататък. Просто не ги унищожават. Всъщност "Натура 2000" показва точно това - къде все още има неунищожена природа."

Елена Стоева от сдружението "Зелени Балкани" смята, че "Натура 2000" е израз на високите стандарти на ЕС по отношение на опазване на околната среда. "Фактът, че съхраняването на биоразнообразието е сред основните приоритети на Общността се дължи именно на ключовото значение, което запазената природа и природните ресурси имат за високото качество на живот на хората, просперитета на нациите и устойчивото развитие. Така Натура 2000 е гаранция за благосъстоянието ма децата ни."

Андрей Ралев от Сдружение за дива природа "Балкани" обобщава накратко: "Натура 2000 е инвестиция в бъдещето - защитените зони гарантират, че идните поколения ще имат чист въздух, вода, почва, места за отдих и природосъобразно развитие."

У нас това не се случва добре, най-вече заради все още незавършен процес на изграждане на вмрежата, което пречи тя да се управлява ефективно.

Някои от пропуските са:

- опити за намаляване на мрежата - виж тук.

- системно увреждане на природни местообитания, които са защитени на хартия - например, най-пресните примери от унищожаване на дюни - виж тук и тук.

- За почти всички обявени български защитени зони за местообитанията липсват заповеди за обявяване, които са задължителни за правния им статут. От 2007 г. досега само 9 на брой от общо 233 зони по тази директива в България имат такива заповеди.

- Нито една от общо 233 защитени зони от българската "Натура 2000" за местообитанията към момента няма план за управление. От 119 защитени зони по Директивата за птиците само 7 имат планове за управление. Такъв план е задължителен и той трябва да определи конкретните мерки, с които трябва да се опазват птиците, растенията, животните и местообитанията, определени като ценни и предмет на опазване на всяка конкретна зона.

- И двете директиви изискват държавите да извършват регулярен научен мониторинг и да докладват периодично за състоянието на защитените от "Натура 2000" видове. България е направила едно докладване през 2014г., но базирано само на един сезон полеви проучвания за докладването, плюс данни от предишни проекти - от картирането на зоните от "Натура 2000" и от набирани през годините природозащитни данни на експертите, наети за докладването. Следващото докладване предстои през 2019 г., но за него досега не е започнала научна работа, а тя трябва да се провежда на терен няколко поредни години и от експерти, за да изпълни изискванията.

- Има европейски мониторинг и наказателни процедури по някои недобре защитени зони – "Калиакра", "Кресна".

Често срещана е представата, че защитените зони от "Натура 2000" и екооценките за инвестициите, наложени от опазването им, спират възможностите за бизнес. Реално обаче забраните и ограниченията, налагани от статута на "Натура 2000", са малко и засягат само конкретни обекти на защита – идентифицирани като редки и застрашени видове и местообитания.

За конкретни защитени зони, където опазването на биоразнообразието ограничава традиционен поминък, европейските програми и специално Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) предвиждат средства за субсидии, компенсиращи собствениците за пасивното ползване на земите за природозащита. В допълнение Оперативната програма за околна среда (ОПОС) предвижда средства за изкупуване от правителството на България на частни земи, когато те са важни за опазването на природата.

И двете възможности не се използват активно и мантрата "Натура 2000" пречи на бизнеса" продължава да съществува и да се използва като ПР в полза на големи инфраструктурни проекти. Това обаче е въпрос на национални регламенти и разумно използване на предоставяните от Европа средства – както за опазване на "Натура 2000", така и за компенсиране и развитие на местните общности по устойчив начин и за подпомагане на природосъобразно земеделие, скотовъдство, туризъм и други бизнеси, които също се подкрепят от ОПОС и ПРСР.