Европейските избори, които се състоят от 23 до 26 май, ще поставят началото на процеса по номиниране на кандидати за петте най-висши поста в Европейския съюз - предмет на разгорещени пазарлъци между страните членки.

Правилата бяха установени през 2014 г. под натиска на Европейския парламент, но очакваното отслабване на двете големи политически семейства, които досега доминираха в него - консерваторите от Европейската народна партия (ЕНП) и социалистите - вероятно ще усложнят нещата.

Всяка група е определила свой претендент, "водещ кандидат", за председател на Европейската комисия. Още вечерта на 26 май, когато станат ясни резултатите, политическото семейство, излязло начело, ще стане главен претендент за поста. Неговият кандидат обаче ще трябва да получи подкрепата на ръководителите на Европейския съюз и абсолютно мнозинство от депутатите в европарламента, което означава 376 гласа. Това се очаква да доведе до интензивно пазарене.

Държавните и правителствените ръководители ще се произнесат на среща на върха на ЕС на 20 и 21 юни, за да може европарламентът да гласува през юли.

През 2014 г. германката Ангела Меркел, британецът Дейвид Камерън, холандецът Марк Рюте и шведът Фредрик Рейнфелд се опитаха да сформират малцинство за блокиране на това правило. Медийна кампания на тема "Меркел предава демокрацията" обаче принуди канцлера да се откаже.

Враждебността към принципа за "водещия кандидат", проявена от френския държавен глава Еманюел Макрон, подхранва спекулации за възможно номиниране на външен кандидат.

Първият пост, който ще бъде попълнен, ще е този на председателя на Европейския парламент. Гласуването ще се състои по време на тържествената първа сесия на новия парламент в началото на юли. Картите ще са съвсем открити, а съюзите ще са решаващи, тъй като през май 2019 г. голямата коалиция ЕНП - социалисти от 2014 г. няма да разполага с мнозинство.

Втората сесия на парламента, планирана за средата на юли, ще бъде посветена на избора на председател на еврокомисията. След това избраният председател ще трябва да състави свой екип, всеки член на който ще бъде изслушан в Европейския парламент с риск да бъде отхвърлен.

Европарламентът ще гласува новия състав на комисията на сесията си през октомври. Новият изпълнителен орган ще встъпи в длъжност на 1 ноември.

През 2014 г. екипът, сформиран от бившия премиер на Люксембург, консерваторът Жан-Клод Юнкер, едва не беше отхвърлен.

През 2019 г. трябва да бъдат попълнени още три важни поста: председател на Европейския съвет (инстанцията, която представлява държавите), върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и президент на Европейската централна банка.

През 2014 г. не се избираше президент на ЕЦБ, което даде възможност на Италия да има двама свои представители на върховни позиции - Марио Драги като шеф на ЕЦБ и социалистката Федерика Могерини, на която беше поверена европейската дипломация. По време на мандата Италия си осигури още една водеща роля в лицето на Антонио Таяни, който след оспорвана битка спечели поста председател на Европейския парламент.

Номинациите за тези три длъжности (председател на Европейския съвет, върховен представител за външната политика и президент на ЕЦБ) са в правомощията на европейските ръководители. Те обаче са обвързани с редица условия: един от висшите постове трябва да заеме жена, освен това трябва да има баланс между големи и малките държави, както и между старите и новите членове на съюза, присъединили се през 2004 г.

Както и през 2014 г., преговорите ще започнат на извънредна среща на върха на 28 май - два дни след оповестяване на резултатите от европейските избори. Председателят на съвета, полякът Доналд Туск, ще получи правомощия за договаряне по номинациите преди срещата на върха на 20 и 21 юни. През 2014 г. се наложи да бъде свикана извънредна среща на високо равнище в края на август за номинирането на Доналд Туск като председател на съвета и на Федерика Могерини начело на европейската дипломация. /БТА