Най-малко гласове на европейските избори е получила коалицията "Възход" на малки десни партии - 1855, или 0.09 на сто. Най-близо до бариерата е "Воля" на Веселин Марешки - 70 830, или 3.62 %. Веднага след това по резултат се нареди Десислава Иванчева – бившият кмет на "Младост", издигната като независим кандидат от инициативен комитет - 30 310 гласа, или 1.55%. Следва я Минчо Христов – независим кандидат, който беше народен представител от "Атака".

Резултатът на Христов - 22 992, или 1.18%, е по-добър от този на бившата му партия "Атака". Формацията на Волен Сидеров, която участва в управляващата коалиция като член на по-малкото обединение на Патриотите, взима 20 906 гласа, или 1.07%. Малко по-убедително са се представили партньорите от Националния фронт за спасение на България, участвали като "Патриоти за Валери Симеонов" - 22 421 гласа, или 1,15%. И "Атака", и НФСБ са много под показаното от ВМРО - третия участник в патриотичната коалиция в изпълнителната власт.

ВМРО вкара двама депутати в европарламента. Другите успели са ГЕРБ с шестима, БСП - петима, ДПС - трима, и "Демократична България" с един. Общо 27 партии, коалиции и независими кандидати се явиха на изборите на 26 май.

Битката за първите места бе изключтелно любопитна, но не по-малко интересни са кандидатите, които не успяха да се преборят за места в европарламента.

Голямата изненада на тези избори бе кандидатурата на Десислава Иванчева, издигната от инициативен комитет "Непослушните". Иванчева успя да събере повече гласове за себе си от коалиционния партньор Валери Симеонов например. При това – почти без никаква кампания, водена предимно онлайн в социалните мрежи и от дома си, където е под стража.

Иванчева успя да събере 1.55% от гласовете, а кампанията й бе финансирана с дарения. Подкрепата за нея се увеличи след присъдата, която специализираният съд прочете – 20 г. затвор за поискан подкуп от инвеститора Александър Ваклин. Усещането за несправедливост след показния арест в центъра на София година по-рано се трансформира в гласове срещу съдебната система, която наказа Иванчева при съмнителни обстоятелства.

Самата тя коментира след вота, че нейният резултат е шамар за големите политически сили, и даде заявка, че ще се кандидатира отново на следващите избори. Протестният вот, който според социолозите събира тя, я извежда пред НФСБ (1.15%) и "Атака" (1.07%).

Самостоятелно като независим кандидат се яви и друг отделил се – Минчо Христов, който беше народен представител от "Атака" в 40-ото Народно събрание. Минчо Христов е преподавател в Техническия университет, магистър по история от Хаванския университет, специализирал е в университета на Сао Пауло и Колумбийския университет, бил е гостуващ изследовател в Института за изследване на сигурността в ЕС, автор на научни публикации и книги. Бил е и зам.-председател на Комисията за борба с корупцията. Сам той успя да спечели подкрепата на 22 992 души, а на "Атака" се довериха 20 906 души.

Икономическият съветник на президента на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова се яви самостоятелно. В началото на кампанията тя бе категорична, че водещите политически сили у нас са направили всичко възможно да отвратят избирателите на евровота. На финала - тя се оказа с 9320, или 0.48 на сто от гласовете на избирателите.

Ваня Григорова е следвана от бившия министър на отбраната Николай Ненчев - също явил се самостоятелно на изборите за евродепутати. Той получи подкрепата на 4222 души, или 0.22% от избирателите.

Христо Симеонов, който представи себе си като учител и администратор с почти 30 г. опит, успя да се пребори за 3548, или 0.18 на сто от гласовете на избирателите, следван от Венислава Атанасова с 2925 гласа (0.15%).Марешки - първи сред изпадналите

Най-слаби резултати на вота регистрират формациите "Възход" (обединение от 10 формации, включително партиите с някогашни лидери Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и Мария Капон) - 0.09%, или 1855 гласа, и "Българско национално обединение (с водач на листата Евгения Банева - също с предизборна кампания от ареста) - с 2370 гласа - 0.12%.

Водената от Костадин Костадинов партия "Възраждане", която на последните парламентарни избори единствена прескочи 1-процентната бариера, даваща право на държавна субсидия, запазва резултата си с получени 20 319 гласа и 1.04%.

Под бариерата се наредиха още Път на младите (НДСВ и Новото време), които получиха 21 315 гласа, или 1.09% от вота на избирателите. "Движение 21" на Татяна Дончева успя да отмъкне едва 0.21%, или 4141 от гласовете за червените. Коалиция за България (АБВ) на Георги Първанов и Румен Петков също не успяха да прескочат бариерата, но получиха 16 759 гласа, или 0.86% от гласовете на избирателите.

Партия ДОСТ на отделилия се от ДПС Лютви Местан се пребори за 3130 гласа, или 0.36% от гласовете на избирателите. ДПС получиха общо 323 510 гласа и успяха да се преборят за трима депутати в Европейския парламент. За сравнение, на последните парламентари избори партията на Местан получи 100 479 гласа, а сега - значително по-малко.

Партиите Българско национално обединение и Пряка демокрация не успяха да генерират сериозен вот въпреки гръмките имена. Те получиха по 0.12% подкрепа - съответно 2370 и 2425 гласа.

Ако "Не подкрепям никого" беше партия, щеше са събере 61 029 гласа и да се нареди малко след "Воля" - на 7-мо място.