Без пътувания до родните места за свещения месец Рамазан, с внимание "изцяло насочено" към Истанбул, и засилен интерес към кюрдите.

Така изглеждаха последните няколко седмици за депутатите от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Или поне това поиска лидерът на партията Реджеп Тайип Ердоган преди изборите на 23 юни в Истанбул. Те са местни, само в един град и се случват за втори път тази година, но битката, твърди Ердоган, е от значение за цялата страна - който контролира Истанбул, контролира и Турция.

И опозицията смята така. Какъв е залогът на изборите, чиято кампания неофициално е в разгара си почти месец, ще ги спечели ли опозицията и ще променят ли те Турция? "Дневник" обобщава.

Изборите на 31 март бяха първите, откакто Турция стана президентска република, а Ердоган се закле като президент с изпълнителни правомощия. След церемонията той получи формално властта, която упражняваше на практика през четирите години, откакто бе напуснал премиерския пост, но с конституция, която международни организации и правозащитници критикуваха като стъпка встрани от демокрацията.

След месеци икономическа и валутна криза, напрежение със САЩ и въпроси за политиката в Сирия Ердоган поведе лично кампанията, често измествайки вниманието от кандидатите за кметове и съветници, из цяла Турция. Той и съпартийците му обясняваха, че борбата е за "национално оцеляване".

И загубиха. Не защото не получиха най-добрия резултат (42.87% от "народния вот", под процентен пункт по-малко от предишните избори).

От ръцете на ПСР се изплъзнаха значимите градове. В поне 7 от 20 най-големи (и в общо 21 провинции, създаващи 62% от БВП). В многомилионния Истанбул разликата между Йълдъръм и кандидата на опозицията Екрем Имамоглу, 13 хил. гласа, бе в полза на втория. Тя обаче даде контрол на кемалистите върху града, някога управляван от самия Ердоган, за пръв път от 25 години.

Месец по-късно изборната комисия нареди вотът в Истанбул да се повтори заради сигнали на ПСР за нередности. Имамоглу тогава бе кмет от 17 дни. Вторият шанс за Йълдъръм обаче все още не дава очаквания резултат. Проучванията от миналата седмица (дори на проправителствени агенции) дадоха на Имамоглу преднина между 1.7 и 5 пункта. Анкета, специално изготвена за ПСР (която не вярва на проучвания) и представена на "Ройтерс" от партията, измери подкрепа за Имамоглу с 3 пункта над тази за Йълдъръм.

Освен да говори за бъдещето на Турция, Ердоган предприе и други радикални мерки. Той поиска депутатите от ПСР да дадат "всичко от себе си" за победата, забрани им "да пътуват до родните си места за празника". Обяснението му - в Истанбул живеят избиратели от всички 81 проинции. "Всеки от депутатите ни трябва да се обади на съгражданите си в Истанбул и да помоли за подкрепа за нашия кандидат." Той обеща "нови визии, проекти и хора," но не и преди краткосрочната цел - победа. В следващо обръщение каза, че битката за Истанбул е съпротива срещу всички онези, които искат да "превърнат (града) в Константинопол", имайки предвид разгрома на сърцето на византийската империя от самите османци през 1453 г.

Как изглеждат "новите визии", за които говори Ердоган, не е известно. Авторът Дичле Ешийок обаче пише, че от началото на кампанията за повторните избори Йълдъръм копира действията на противника си. На 15 май например градският съвет одобри решение да се намалят цената на водата и месечната карта за транспорт за студенти. "Добри новини за хората в Истанбул," е коментарът на Йълдъръм в "Туитър". Тези мерки са от пакет предложения на Имамоглу от първите му (от общо 18) дни на власт, обяснява Ешийок. Срещу тях в градския съвет ПСР, партия с мнозинство и след вота, гласува "против". След като той напусна поста, мерките обаче са одобрени и стават "предложения на ПСР", продължава тя.

Големият въпрос за Ердоган е как ще гласуват до два милиона избиратели в Истанбул, част от които бяха благоразположени към партията му на последните местни избори. Според директора на социологическия институт "Консенсус" Мурат Саръ кюрдите ще са "балансьори" на тези избори. Дори 200 хил. от тях да гласуват в Истанбул, "това са 2% от вота" в града и "който спечели тези 200 хил., ще спечели и изборите", казва Саръ, цитиран от сайта Т24.

Според политолога Баджък при толкова малка разлика, изразена в хиляди гласове, всяка група може да има решаваща позиция. Но "Истанбул е най-големият кюрдски град" по население, в който повечето кюрди подкрепиха Имамоглу и вероятно ще продължат да го правят.

Представляващата много от тях Демократична партия на народите (ДПН) действително обяви, че и на този вот ще призовава да се гласува за него. Резултатът на Имамоглу сред кюрдите, 15% от истанбулското население, донякъде е свързан и с решението на близо 300 хил. поддръжници на партията на Ердоган да не упражнят правото си на глас - спрямо 200 хил. избиратели на ДПН, постъпили така според няколко проучвания.

Представител на ПСР, цитиран от в. "Джумхуриет", обвини партията, че е загубила в Истанбул заради начина на говорене в последните години, отчуждил кюрдите и призивите към кюрдските политици "да отидат в Северен Ирак", ако "толкова много" обичат Кюрдистан.

На миналите местни избори през 2014 г. Ердоган (тогава премиер) постигна успех в някои кюрдски общини. Година по-рано той бе обявил, че Турция иска да прекрати въоръжения конфликт с Кюрдската работническа партия (ПКК) и водеше диалог с намиращия се в затвора на остров Имралъ лидер на организацията Абдуллах Йоджалан. Президентът, както предвиждаха някои анализатори, отново прибегна до диалога с Йоджалан в тази кампания.

Той позволи на затворника достъп до адвокатите му за пръв път от осем години. Според Мехмет Кая, който ръководи търговската камара в Диарбекир, почитаният от кюрдски националисти Йоджалан може да отклони гласове от опозицията. Дали обаче Ердоган ще направи още стъпки към лидера на ПКК? Гьокхан Баджък не е сигурен, че това би дало резултати. "Има време и може да опита. Разбира се, че Йоджалан е важен. Но кюрдската партия е реалистично настроена, а за много кюрди отмяната на изборите бе авторитарен ход. Не мисля, че Йоджалан ще рискува престижа си (в полза на Ердоган - бел. ред.), нито че сериозна негова интервенция би повлияла на всички кюрди."

В същата битка участва и Имамоглу. Той неведнъж изрази в последните седмици възхищението си от намиращия се също в затвора лидер на ДПН Селяхатин Демирташ. Според Шахисмаил Итик от ДПН тази тактика ще работи - повечето кюрди са гневни заради изпращането на депутати, кметове и други представители на партията зад решетките (обвиненията обикновено са във връзка с терористични организации).

Според Халил Каравели от Института за политика в сигурността и развитието обаче не е задължително кюрдите да гласуват за Йълдъръм, за да може ПСР да обърне резултата - той ще победи, ако сто хиляди симпатизанти на ДПН не гласуват.

Турция е била и в по-добро икономическо положение. Тази година статистиката показа, че тя е изпаднала в рецесия за пръв път от десетилетие. Валутната криза, задълбочила се два месеца след изборите за президент, бе отчасти свързана с отказа на турските власти да увеличат основния лихвен процент, но и с огромната задлъжнялост, в която кризата на развиващите се пазари завари Турция.

Цените продължават да се покачват - инфлацията, достигнала 15-годишен рекорд преди няколко месеца, спадна, но все още е над 18%. След трипроцентно свиване на БВП за година икономиката нарасна с 1.3% за тримесечие и властите обявиха, че "най-лошото е отминало". "Уолстрийт джърнъл" обаче цитира оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според която турската икономика ще се свие с още 2.6% тази година. Вчера компанията "Фич солюшънс" прогнозира, че Турция се завръща към рецесия. Потребителското доверие се срина през май до най-ниското ниво, измервано от първия подобен индекс през 2002 г. насам.

Турция междувременно потвърди, че се готви за ефекта от евентуални американски санкции при покупката на руски ракетни комплекси С-400. Анкара държи на сделката, а днес Ердоган каза, че тези системи са по-добри от американските "Пейтриът". Тя обаче крие рискове за турската икономика. Изборите на 31 март показаха, че именно икономиката е факторът, способен да нанесе поражение на Ердоган.

Западна Турция е много по-близка до западната икономика и много по-интегрирана в световната, добави Баджък. "Истанбул е градът, където хората първи усещат ударите на кризата - увеличаването на цените на петрола и електроенергията, на наемите... Заради икономиката е трудно да се убедят традиционните поддръжници на Ердоган на запад. Ердоган няма нови икономически послания. Затова говори за Константинопол."

Партията на президента обаче се опитва да убеди и песимистите, които смятат, че турската демокрация е изгубена. В началото на миналия месец позицията на ПСР след решението за нови избори бе изпълнена с надежда, че "всички, включително ПСР, ще уважат официалните резултати" този път. Само преди дни, в опит да успокои части от опозицията, Ердоган обяви началото на съдебна реформа, която по думите му ще укрепи демокрацията в страната.

Политологът Гьокхан Баджък има друга теза, която изрази в мнение миналата седмица. За него в турската политика оптимистите надделяват над песимистите - тези, които виждат шанс за промяна чрез изборите в Турция, надделяват над смятащите, че тя е обречена все повече да се отдалечава от демокрацията. Оптимизмът обаче е толкова силен, че опозицията е готова да преглъща недемократични решения на властта, за да докаже тезата си.

В разговора с "Дневник" той обясни, че времето и събитията неведнъж променят личната му позиция на оптимист или песимист. За него обаче едно е сигурно - Ердоган в момента "вижда политиката като игра на оцеляване". Ако Йълдъръм загуби, същата вечер Имамоглу ще е най-харесваният политик в Турция. Ако спечели, милиони турци ще се усъмнят дали това наистина се е случило.