Доц. Димитър Раденовски: "Пирогов" трябва да се нагоди към пазарната икономика

Няколко месеца спешният институт "Пирогов" се тресеше от протести и предупреждения за стачка. Лекарите и сестрите алармираха, че болницата умишлено се води към фалит и поискаха ново ръководство, по-добро управление и по-високи заплати. За проблемите в лечебното заведение и за начините, по които те ще бъдат преодолени, разговаряме с новия директор на "Пирогов" доц. Димитър Раденовски.
Д-р Раденовски, когато станахте директор на "Пирогов", обещахте вътрешен одит. Какви са резултатите?
- Трябваше да се запозная с фактическата обстановка в болницата, с това дали договорите са полезни за института. Работим с около 160 фирми и трябва да се намери най-добрата оферта за дадена дейност. Проверката даде сравнително добри резултати. Там, където имаше нерентабилни дейности, ги прекратихме. Сега проверяваме отношенията с фирмите, които се занимават с прането. За храненето на болните се оказа, че има недоглеждане. Една фирма е наела кухнята на "Пирогов", а ние се снабдяваме от друга. Направени са комисии за лекарствата и консумативите, които трябва да изготвят протоколи и по тях да се купуват препаратите и техническите пособия. Трябва да се правят поръчки на етапи, а не наведнъж за цялата година. Нещата постепенно ще си дойдат на мястото.
Как се оказа, че аптеката е дадена за ползване без наем?
- Има една аптека на бул. "Пенчо Славейков" и договорът с нея е някъде от 1990 г. Вече има изпълнителен лист да се освободи помещението, защото едната част от него е отвън - на тротоара, но другата е в сградата на института. Искаме да си вземем тази част, която ни принадлежи, и да сключим нов договор.
След като уволнихте икономическите директори, беше направен опит да се изнесат документи от болницата. Какво се опитаха да скрият бившите шефове?
- Не сме имали презумпция да уволняваме тези, за които се предполага, че са правили финансови злоупотреби. Идеята на борда на директорите беше да сформираме нов екип. Затова всички, които са имали взаимоотношения с контрагенти, бяха отстранени и на тяхно място временно назначихме други хора до провеждането на конкурси. Не знам какви документи се опитаха да изнесат. Те са в полицията, описани са. Причината за освобождаването на бившите директори е опитът да сформираме нов ръководен екип, за да могат да се прекъснат ненормалните отношения, ако е имало такива.
Говорехте за малка и голяма корупция в болницата. Как ще затворите вратите пред нея?
- Още Буров е казал, че когато искаш да корумпираш държавния чиновник, му даваш малка заплата. Ако ние създадем условия за формиране на добра работна заплата, мисля, че този проблем ще бъде решен. За нас е много важно да се изгради спешен портал, за да могат да се насочват плановите и спешно болните пациенти. Да се установи кой от тях е осигурен и кой не е, за да се търси съответно друго заплащане. Доколкото знам, вече е готова методиката за разпределение на средствата за тежко болните и мисля, че това ще реши проблема по отношение на приходите и на заплатите. Защото статутът на нашия институт - това са тежко болните, неосигурените, социално слабите и спешните случаи. Ако проблемът се реши с тях, в болницата ще влязат допълнително около 13 млн. лв., които, след като се прибавят към останалите 36 млн. лв., с които работим годишно, мисля, че проблемът с парите ще бъде решен и ще се забрави. Колкото до голямата корупция, необходимо е да се вземат превантивни мерки при обществените поръчки, те да се извършват прозрачно и открито.
Какво включва програмата ви за оздравяване на "Пирогов"?
- Когато имате преразход за парно и ток, не купувате скъпи стоки, защото не можете да си ги позволите. Всеки реагира така. Нашите първи действия са да спрем всичко, което е над възможностите на болницата - свръхкупуване на лекарства и консумативи, ограничаване на разходите. Имаме телефонни постове, които са натрупали по 8 хил. лв. Търсим различни начини да поевтиним прането на бельото, защото за него даваме по 50 хил. лв. на месец. Опитваме се да увеличим броя на пациентите. Досега една голяма част от лекарите работеха допълнително извън института в различни диагностично-консултативни и медицински центрове. Искаме да създадем условия в нашите операционни да се правят повече хирургични интервенции и който желае, ще може да работи тук на втори договор. Травматолозите обикновено правят около 6 хил. операции годишно. От тях 3 хил. са с импланти, които трябва да бъдат извадени. Тази дейност струва около 3 млн. лв. и ние ги губим, но ако ги включим в дейността на института и дадем една част от парите на екипите, които работят, ще повишим финансовата мощ на болницата и ще дадем по-високи възнаграждения на лекарите.
Започнали сте вече ремонта на сградата...
- Това е най-малкото. Ремонтираме фасадата, а зад нея остават още 11 етажа проблеми.
Ще кандидатствате ли за пари от европейските фондове?
- Имаме назначен човек, който се занимава с тези програми. Всички началници на клиники ще направят предложения и след като ги обсъдим, ще се опитаме да финансираме някои от тях. Разчитаме и на помощта на Министерството на здравеопазването. Там винаги са били добронамерени към нас и самият факт, че ни дават да управляваме такъв голям инструмент за пари, какъвто е тази болница, го доказва. Институтът е търговско дружество, а преди това е бил бюджетно звено. Затова сега основният проблем е да се нагодим към изискванията на пазарната икономика. Тогава нещата ще се нормализират.
Какъв избор ще направите - да съкратите хора или да увеличите дейностите в болницата?
- Правя и двете, но не самоцелно. Готвим се да открием очно отделение, за което също ще ни трябва персонал. Ще правим офталмологични операции, но всичко това ще стане постепенно.
Бяхте при министър Радослав Гайдарски в петък. Той обеща ли да изплати дълговете на "Пирогов"?
- Дълговете на болницата са около 12 млн. лв. и се надяваме, че ще ги изплатят. Ако не ги изплатят, ще трябва да затворим.
Защо политическите партии имат такъв апетит към лечебните заведения?
- Към нашата болница апетитите са ясни. Ние сме на много хубаво място в центъра на София. Притежаваме 24 дка земя и 60 хил. кв.м разгъната площ. Колкото до болниците в малките населени места, там партиите имат интерес да ги запазят, защото смятат, че по този начин проявяват отношение към проблемите на населението. Истината обаче е, че повече от 250 болници в една страна като България с население от 7 млн. души не е нормално. Нещата трябва да се променят изцяло. Касата не би могла да финансира всички дейности. Така още в зародиш се създава порочна система. В момента се покриват 40-50% от стойността на дейностите и по този начин се трупат задължения. Ако не се създадат условия да се включат частните фондове, да се направят публично-частни партньорства, ако не се преструктурира спешната помощ, ако не се съкрати голяма част от болниците, мисля, че нещата ще продължат в една недобра посока. Министерството вече разбира ситуацията и има желание да направи промените. В София също не е нужно да има 6-7 градски болници, да има огромни ведомствени болници... Тези неща трябва да се променят и това ще стане, като се въведе задължителната национална здравна карта.
С какво усмирихте протестиращите лекари и медицински сестри?
- Мисля, че те не са усмирени, а просто енергията им е канализирана. Хората искат да имат по-добри условия за работа и по-добри заплати и ние се опитваме да им ги създадем. Те искат кардиограф за инвазивна кардиология, защото тук идват много пациенти с инфаркти, които могат да се лекуват при нас, но сега се налага някои да отиват в други болници. Ще купим по-добра апаратура чрез публично-частно партньорство. Искаме в медицинския център, който ще създадем, да въведем високи технологии - скенер, който ще работи 24 часа в денонощието, лаборатория, ядреномагнитен резонанс. Така ще дойдат много хора, които вечер ще си направят изследванията, защото през деня са на работа. Идеята ни е да дадем ресурс на екипа на болницата, с който той ще лекува и ще вкарва пари в института. Този, който е изработил парите, ще получи част от тях.
Какъв срок сте си дали, за да стабилизирате болницата?
- Шест месеца. Имаме около 100 дни, за да инициираме дейностите.