Ако в България системата за разделно събиране на боклука ни се струва трудна/досадна/безсмислена, японците са я усъвършенствали до степен на изкуство. При това авангардно. В сравнение с тях нашата система с трите вида контейнери е като да оцветяваш квадратчета.

Преди време един приятел замина да живее в Япония и още в първия мейл коментира "санитарната им система", както я наричат там. Ще си позволя да цитирам: "Тук едно висше образование не стига, за са си изхвърлиш боклука по правилата. Имам книжка 30 страници, А4, дребен шрифт как да го правя. Съществуват десетки категории боклук, които трябва да сортираш, подготвяш, опаковаш за изхвърляне, като за всеки от тях има определен ден в седмицата."

Първото нещо, което научавате като жител на Япония, е как да си сортирате отпадъците. Това е въпрос на оцеляване, защото боклукчиите отказват да ви избавят от тях, ако всеки един плик в купчината пред дома ви не отговаря на съответните стандарти. Второто нещо, което научавате, е да ставате рано. Различните видове боклук се събират в точно определени дни, обикновено между 5 и 8 сутринта. Ако изпуснете вашия ден, си

защото не е позволено да изхвърлите даден боклук по-рано от деня, в който се събира. Не може дори и предната вечер.

В японската класификация отпадъците най-общо се разделят на възпламеними, невъзпламеними, обемни и рециклируеми. Възпламеними са кухненските отпадъци като риба и зеленчуци, хартия, дрехи, санитарни материали, цигари (които трябва да се изхвърлят в полупрозрачни полиетиленови торби, одобрени от градската управа и съдържащи калциев карбонат). Върху всяка торба се надписва съдържанието и името на собственика. В някои префектури различните видове боклук се пакетират в различни по цвят торби.

Невъзпламеними са предметите от пластмаса, метал, стъкло, керамика, гума и кожа, както и ножове, игли, осветителни тела и други подобни. Опасните субстанции трябва да се изхвърлят в прозрачни пликове, за да може лесно да се проверява съдържанието им. Иглите се поставят в плътно затворена бутилка или консервна кутия. Крушките се увиват в хартия и се

Обемни са мебелите, ел. уредите, колелата. За този боклук се плаща допълнителна такса, поради което е нужно предварително да се информират санитарните служби.

Рециклируемите отпадъци са вестници, списания, стъклени бутилки, кенчета. В някои префектури тези отпадъци се събират отделно от обикновения боклук, като начинът им на събиране също варира.

Според хората, врели и кипели в тази система, практическото сортиране на различните категории боклук е съвременната японска версия на зен медитация. Добре трябва да се обмисли въпросът за мястото на батериите, червилата, лекарствата, пожарогасителите, клоните от дървета, старите обувки. Ако имате един чорап, той отива в категорията възпламеними, чифтът обаче спада към използваните материи, стига чорапите да не са скъсани и да са от един и същи десен. Има и специална подкатегория за метални предмети, по-малки от 30 см.

Боклукът подлежи и на строги стандарти за рециклиране. Кенчетата трябва да се изплакнат, картонените кутии - да се сгънат, вестниците - да се подредят в купчина и да се вържат с канап на кръст, стъклото да се маркира като "опасно", мокрият боклук да се подсуши, бебешките пелени да се почистят и сгънат на подчертано малка топка, олиото в консервите да се обере, а пластмасовите капачки да се отделят от бутилките. Интересна е

Трябва да се свали платът от металната рамка и да се сортира като възпламеним, а рамката да се увие в дебела хартия и да се маркира като "остро".

Увеличаването на боклука в Япония е един от най-сериозните екологични проблеми в страната. Сто и трийсетте млн. жители на Япония годишно произвеждат 520 млн. тона боклук, или средно по 1 кг на ден на човек. През 2001 г. влиза в сила Закон за рециклиране на хранителите продукти, който залага на принципа reduce, reuse, recycle. Бизнесът не закъснява със свежи идеи. Най-старият и престижен хотел в Токио - хотел "Палас", става известен с това, че превръща хранителните остатъци в тор и почерпка за животни.

Преди 16 години хотелът се заема да рециклира пилешките кокали, които остават след приготовянето на огромни количества супа. С помощта на преса и биоферментатор пилешките кости се преработват в материал, от който се прави храна за котки и кучета. Успехът на този експеримент води и до други нововъведения.

Деветстотин килограма хранителни отпадъци, които остават по чиниите на гостите или в кухнята на хотела, се поставят във високоскоростен компостер. За 24 часа отпадъците се пресоват до 1/6 от първоначалния си обем и се превръщат в органична тор. През март 2001 г. хотелът започва да продава тази тор на фермерите на цена от 83 цента до долар за 500 г. И така цикълът се затваря - оризът и зеленчуците, които наедряват от обогатената с тор почва, се връщат отново в предлаганото от хотела меню.