Публичният линч над дете и семейството му само задълбочава драмата
Любомир Аламанов е комуникационен експерт, работи в SiteMedia Consultancy. Текстът е от профила му във "Фейсбук".
Фактите:
• Едно семейство усеща, че детето му се променя.
• Семейството разбира, че не може да се справи само.
• Семейството се обръща за помощ към институциите. По-точно бащата подава сигнал в ДАНС. А майката показва комуникацията на детето с човек от ИДИЛ, която е намерила.
• Институциите започват разследване. Психолог започва работа с момчето.
• Момчето е 16-годишно, от добро семейство, с добри възможности.
• Момчето преживява свои вътрешни драми, проблеми на семейството и проблеми от заобикалящия свят, като комуникира с непознат по интернет.
• Прокуратурата изскача и дава пресконференция как са заловили потенциален терорист.
• Момчето се разследва и съди в нормален съд, до други престъпници.
• Данните на момчето и семейството му - имена, адреси, училище, работа и т.н. "изтичат" и ПИК, а и някои други медии, ги публикуват.
• Държавната агенция за закрила на детето се самосезира и започва проверка на тези медии.
Изводи:
1. Семейството е много важен фактор в развитието на децата. Но не единствен. И не може да бъде единствен. Няма капацитет за това.
2. Да се говори как семейството е единствен фактор в живота на децата, а институциите нямат значение, е крайност. И ни разделя на семейни кланове.
3. Да се говори как институциите са единствен фактор, е крайност. И близо до тоталитаризъм.
4. Често родителите си имат много други задачи в живота. И не успяват да решат всички проблеми на децата. Институциите само помагат в подобни гранични случаи.
5. Особено когато става дума за силно влияние на наркотици, насилие, секти, радикализиране, банди и много подобни казуси, застрашаващи живота и здравето на детето. Понякога семейството просто няма капацитет и сила да се справи с всички тези заплахи.
6. Ролята на институциите е именно да помагат в подобни ситуации.
7. Никой не е искал и няма да иска взимане на детето и извеждане от семейството.
8. Едно объркано момче, с явно загрижено семейство, е залитнало по крив път, но не е направило престъпление. Има огромен шанс ситуацията да се нормализира и всички да имат добър и пълноценен живот занапред.
9. Ако имаше "детски съд", казусът с момчето щеше да се гледа в него. А не в нормалния съд, между престъпници. Кое е по-добро за момчето? Това е във връзка с "ювеналната юстиция".
10. Ако правата на момчето бяха приоритет, някои сайтове щяха да се притесняват повече да разгласяват личните му данни. Публичният линч над дете и семейството му само задълбочава драмата и не е в тяхна полза по никакъв начин.
11. Всички се надяват на намеса на институциите, защото ние сме нормална правова държава, а не сбирщина от семейни кланове.
12. От друга страна, някои институции предпочетоха да дават пресконференции и да трупат дивидент. А не да мислят кое е добре за момчето и семейството му.
13. Формулирането на всеки един документ, било то стратегия, конвенция, закон, подзаконов акт или друго, е изключително важна задача. Институциите трябва да подхождат отговорно и да прецизират всяка дума.
14. Комуникацията на всеки един подобен документ е още по-важна. Ако хората не разбират какво им се предлага, може да попаднат под манипулацията на всевъзможни измамници.
15. Ролята на много НПО-та е да бъдат посредници в процеса на комуникация между гражданите и институциите.
16. Общото разбирателство е най-важното, за да продължим напред като общество.
17. България е нормална светска държава и текстове от религиозни книги нямат място при дефинирането на правата и задълженията на граждани или институции.
18. Липсва нормален разговор, че в днешния свят има огромни пропасти между поколенията. И често те не се разбират.
19. Липсва нормален разговор, че в съвременното училище трябва много добра работа на психолози.
20. Липсва нормален разговор, че в съвременния динамичен свят трябва подкрепа за семействата.
21. Липсва нормален разговор. По принцип.
Дано момчето не е загубено съвсем и успее да събере живота си. Дано семейството му намери сили и подкрепа да продължи живота си. Дано институциите оценят всички грешки, които направиха. И вземат мерки за връщане на доверието на хората. Дано всички ние оценим ситуацията и си направим изводи.
Животът много често ни поднася изненади. Защото не се развива според нашите очаквания. Както имаше една поговорка: Животът е това, което се случва, докато ние си правим други планове.
Дано имаме колективната мъдрост заедно да продължим.