Източна Европа е най-недоверчивото място за ваксини в света
Доверието към ваксините - един от най-ефективните и масови медицински продукти - е най-високо в бедните държави по света, където хората с очите си виждат всеки ден как това спасява човешки живот. В по-заможните страни скептичното отношение към ваксинирането расте и това се дължи не само на ефекта от дезинформацията по социалните мрежи, но и на кризата на доверие към институциите изобщо.
Европа е едно от местата със съмняващи се във ваксините хора, но Източна Европа се откроява като най-недоверчивата в света. Това е и причината да се завръщат или да не могат да бъдат заличени зарази, като морбили например.
Франция е абсолютен световен антишампион - тук всеки трети (33%) не вярва в безопасността на ваксините, а почти всеки пети (19%) не приема че те са ефективни. За сравнение - в България в сигурността не вярват 15%, а в ефективността - 7%. Украйна, която с десетки хиляди случаи е европейският център на заболяванията от морбили, едва 29% вярват в безопасността, а 50% - в ефективността на имунизирането.
Това сочат огласените в сряда първи резултати от Wellcome Global Monitor - световно проучване в над 140 държави сред повече от 140 000 души. То е проведено между април и декември миналата година от американската агенция Gallup. Анкетата с 30 въпроса включва и подробности като доверие към лекари и медицински сестри, към здравни заведения като болници и поликлиники, към правителството и здравните му съвети, както и към журналистите, които разпространяват масово информация.
Европа демонстрира един парадокс, казва Хайди Ларсон, директор на проекта за доверие към ваксините към Лондонската школа за хигиена и тропическа медицина, работила с изследователите от доклада. Пред "Ройтерс" тя обяснява, че става дума за това, че райони с високи доходи и образование показват и най-високи нива на скептицизъм към ваксините. В САЩ и Канада например се доверяват не повече от 72%, а в Северна Европа - 73%. Това оставя група от над една четвърт от населението, която има съмнения или откровено недоверие към ваксинирането.
"Гардиън" цитира думите на Ларсон, че социалните мрежи усилват тревогата и съмненията на тези хора, поради което собствената ѝ Великобритания "е в несигурна ситуация". Неотдавна изданието публикува изследване, според което това са процеси, регистрирани особено там, където са във възход популистите и антисистемните групи и партии. Според Ларсън за учените е станало особено трудно да се борят с дезинформацията, защото често тя не е публична и се разпространява из закрити групи във "Фейсбук" и подобни форуми, където се попада само с разрешение на модераторите им.
Тя предупреждава, че ефектът от отслабеното доверие към ваксините може да се усети години по-късно. "Не мисля, че във Великобритания сме в извънредна ситуация, но подчертавам посоката, в която се движим, защото тенденциите са нещо много важно. Нужно е да възстановим доверието и да насочим повече информация към младото поколение."
В повечето държави хората избират да ваксинират децата си, но въпреки това има сериозни разлики в доверието към ваксините и работата на учените, а това прави определени държави податливи на избухване на епидемии, предупреждават авторите. Една от препоръките им е специалистите да осигурят на хората достъп до научна информация през източници, на които имат доверие.
Освен това е важно властите да действат по-решително. Правителството в Париж например добави 8 задължителни ваксини към досегашните 3 за децата. След намаляване броя на имунизираните Италия одобри закон, позволяващ на ръководствата на училища да не допускат неваксинирани деца или да глобяват техните родители.
Слухове или строги религиозни възбрани стоят за избухването на епидемии от морбили в части от САЩ и Филипините. Фалшиви твърдения, че ваксините срещу детски паралич били заговор на Запада, спират през последните години усилията това заболяване да бъде премахнато в Афганистан и Пакистан.
Около 6% от родителите по света (а това са 188 милиона души) казват, че децата им не са ваксинирани. Най-големият дял е в Китай (9%), Австрия (8%) и Япония (7%).
Сет Бъркли, ръководител на неправителственото сдружение за ваксиниране GAVI, казва, че докладът показва, че "тревожен брой хора" поставят под въпрос безопасността от ваксините, но фокусирането върху това "шумно малцинство", отказващо да се защити, лесно кара мнозина да забравят, че все пак огромен брой се ваксинират и че имат доверие в научните усилия, стоящи зад разработването на тези продукти.
Проучването не изследва всички причини за ниското доверие към ваксините, но изследователи казват, че факторите са много и сложни. Един от тях е небрежността към здравето - когато едно заболяване вече не е масово, хората смятат, че не е задължително да се защитават от него или смятат, че могат да си спестят вероятността за известен риск, който носи имунизацията.
Друг фактор е, че при редица съвременни медикаменти има - или в документацията към тях има множество предупреждения - странични ефекти. Хората автоматично започват да пренасят това и върху ваксините, а те са едни от най-внимателно и подробно изследваните за безопасност и ефективност, преди да бъдат пуснати в употреба.