- Нямаме нормална политическа криза. Обикновено в Албания политическите кризи са след избори. А това са и местни избори, които са важни за демокрацията, но не са приоритет за Албания. Имаме нужда от повече стабилност и функционираща демокрация. А сегашната криза е само проблем между тези, които искат властта.

- Да. По традиция в Албания вторият мандат на вкяка партия е катастрофа. Пърнвият е на надежда, на реформи, вторият - на облагодетелстване. За пръв път имаме втори мандат с партия, останала сама в парламента, без опозиция, която да я контролира или да възпира действията ѝ (опозицията напусна парламента преди няколко месеца, отказвайки се от депутатските мандати - бел. ред).

- Имаме много различна ситуация на местните избори. Тогава е възможно малки партии (и независими кандидати - бел. ред.) да спечелят мандати в някои райони.

Но опозицията не гледа към местните избори. Иска да се свикат парламентарни и времето до тях да премине без този премиер. Правителството казва - ако спечелите, ще помислим за отстъпки. Но опозицията няма шанс. Има го единствено ако правителството не се меси в изборите и не може да се използват държавни ресурси.

-

Да. Една от големите цели на Албания е да има специална структура срещу корупцията. Ако погледнем към дневния ред, SPAK (Специална прокуратура на Албания) ще е срещу старата политика, която е корумпирана. Никой няма интерес от това.

- Всички са против - и правителството, и опозицията. Интересното е, че сега и международната общност не иска да има роля в този конфликт, защото могат да бъдат използвани от много политически партии.

- Не точно. За пръв път Рама има подкрепа, но тя не е много силна.

- Рама е "играч на стабилността". Международни актьори, особено САЩ, се интересуват от стабилността. Отиват при Рама като партньори, но не са добри приятели. Той опитва от години да отиде в САЩ, но няма покана.

Решението на опозицията все пак беше екстравагантно и разбирам защо някои международни общности не могат да я подкрепят. Не са подготвени опозицията да овладее ситуацията с действия, които не бяха консултирани с други държави. В момента всички опитват обаче да окажат натиск за политичекко решение. Германците например казват - подкрепяме решнието на Мета (да отмени изборите) и призоваваме за съобразяване с него.

- Това е политичека игра. Брюксел тук не е важен, чакаме новата Европейска комисия, а старата си тръгва. (Председателят на Европейската комисия Жан-Клод) Юнкер бе близък до Рама и правителството.

Освен това Рама разбра, че интеграцията вече не може да носи гласове. Казва, че всички кризи действат срещу интеграцията. Но тъй като решението ще се отложи, правителството този път не се притеснява дали решението за нас ще е положително или отрицателно. Но ако се вземеше положително решение преди изборите, щеше да е подарък за властта. Отрицателно решение щеше да се отрази на ситуацията и да даде сили на опозицията.

- Това е друг въпрос. Притесняваме се, че Брюксел ще иска да вземе самостоятелно решение. И в Македония имаме подобни проблеми, но Северна Македония е стъпка напред, те намериха дипломатическо решение. Това е дипломатическа победа, не става дума за критерии за демокрация.

За Албания ще е много добре, ако Северна Македония успее, но искаме да сме част от това заедно. Ако Брюксел даде положителен сигнал на Северна Македония и лош на Албания, сигналът за младите в Албания и Косово ще е много лош. Тези млади хора са откъснати, различни от другите в Европа.

Нямаме националистически и популистки сили. Ако не се даде надежда на младите, може да се появят и такива. Може да е опасно за Албания в ситуация, в която имаме две или три държави с албански елементи. Брюксел разбира това, но Берлин иска друго - да има повече контрол по границите, повече стабилност за демокрация.

Трудното е да се разбере ситуацията с Франция. Тя е против разширяването на ЕС. За нас тази нова позиция е много радикална и много безнадеждна и мисля, че би била отрицателен сигнал за всички страни на Балканите.

- Мисля, че това е бъдещето. В Албания имаме няколко партии с еднакви програми. В момента няма място за нови в политическата система, но ако ситуацията ескалира в смисъл на изолация и проблеми с други държави, ще се появи и такова пространство.

- Да, но вижте - за Северна Македония се намери решение. Преди четири години. Могат да опитат сходно решение за Албания.

- Не искат. Искат да видят повече резултати от страната, а сега тя не може да намери отговор сама. Защо? Много е лесно да се разбере. Преди 10 г всяка делегация от Брюксел говореше по един и същи начин. Днес има две Европи - една, която подкрепя Тирана и Европейската народна партия, която е с опозицията. Така че конфликтът не е само наш. Загубихме много добри приятели в Италия например, с това правителство имаме проблем. Загубихме и с Австрия, (бившият вицеканцлер Хайнц-Кристиан) Щрахе бе винаги срещу нас. Германия е готова да преговаря, а и е много важна в Берлинския процес. За Албания обаче проблемът е, че САЩ за пръв път не са част от процеса. Отсъства американският посланик. Искат стабилност, само за това мислят, а не за демокрацията ни.

- Много е трудно да се направи такава декларация. Не че са с Рама, против опозицията са.

- Може да поиска нови избори догодина и то не просто без Рама, а с друго правителство, от социалистическата партия, при условие, че прокуратурата разследва всички случаи на скандали от миналата седмица. Можем да направим различни предложения. Ако решат, че искат да протестират и да имат 100% или 0, не е добра игра и не мисля, че международната общност ще подкрепи това.

- Катастрофа. В момента Албания няма конституционен съд, няма върховен съд, няма главен прокурор, има парламент без опозиция и правителството иска да има нов президент. Всичко това е опасно за демокрацията и не разбирам защо нямат връзка с реалността, защо нямат усещане за отговорност към демокрацията.

Ако видите как говори Рама, той говори за хората срещу него като за "лоши албанци". Не като за граждани на Албания. Дели ги на добри - "мои поддръжници" и лоши - "които са срещу мен". Не може да се види в тази декларация никакъв демократичен манталитет. Виждаме само манталитета на (турския президент Реджеп Тайип) Ердоган, какъвто не ни трябва в Албания.

- Правя разлика между първия и втория му мандат. В първия резултатите на Рама бяха много добри, рефорите съшо. Във втория имаме много проблеми с правосъдната реформа, но тя е най-доброто нещо в последното десетилетие. Хората гледат по телевизията за пръв път как безнаказани фигури, много властни, днес са прес специална комисия за оценка и може да си загубят работата. Беше културна революция в Албания и хората подкрепиха правосъдната еформа не заради правосъдния сектор.

Защо? Надяват се на същата ситуация в политиката. Не може да имаме силна демокрация, ако не направим и второто. А последните две години имаме нова ситуация. Имахме много политици, корумпирани, но не богати. Сега имаме много олигарси, загубили връзка с хората. Не им трябват хората, а гласоподаватели, и не ги интересува какво мислят. В ситуация, в която могат да си купуват медии, да лобират при американците и да правят сделки.

Затова сега 15% от албанците се доверяват на политически партии.

- Правителството казва, че е легитимно, има дата за изборите. Но не става въпрос за брой, а за ценности. Но има проблем, ще се знае всички за кого са гласували, тайна на вота няма да еима.

Има 60% вероятност за компромис за отлагане. Има и друго - могат да направят избори в до 70% от областите. Може да има втори тур в септември само в някои зони. Но местните избори няма да доведат до решение. Кризите ще са сходни. За да се реши кризата, вероятно трябва да има избори догодина през май. А ще има кандидат същия премиер и същите партии. Мнозина събират петиции за промяна в изборния кодекс. Ако това не се промени, ще е същото. Така че не мисля, че до 2, 3 или 4 години ще има решение.

Нямаме етнически, религиозен или социален конфликт. За пръв път в кризата няма само политически цели в центъра, а и политическите кариери на двама лидери Рама и Баша са залог. Един трябва да си тръгне или двамата. Ако Баша потърси Рама, трябва да се откаже от Демократическата партия. Ако Рама потигне компромис с Баша, трябва да напусне поста. Сега трябва да се намерят решения за политическите кариери на двама лидери, не за интеграцията на Албания, и това е проблемът.